1)

Допуска ли правото на Европейския съюз прилагането на национални разпоредби като член 1, параграфи 515, 516, 517 от Закон № 178 от 30 декември 2020 г., които предвиждат допълнителна административна и финансова тежест за операторите, установени в друга европейска държава, но които извършват дейност в Италия, като вписването в специален регистър и налагането на финансова вноска; по-конкретно, нарушава ли тази национална разпоредба член 3 от Директивата за електронната търговия (Директива 2000/31/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г.), съгласно който доставчик на услуги на информационното общество — в настоящия случай Google Ireland Limited — се подчинява единствено на законодателството […] на държавата членка, в която е установен?

2)

Допуска ли правото на Европейския съюз прилагането на национални разпоредби като член 1, параграфи 515, 516, 517 от Закон № 178 от 30 декември 2020 г., който предвижда допълнителна административна и финансова тежест за установените в друга европейска държава оператори; по-конкретно, допускат ли принципът на свободното предоставяне на услуги, прогласен в член 56 [ДФЕС], както и сходните принципи, произтичащи от директиви 2006/123/ЕО (2) и 2000/31/ЕО, национална мярка, която предвижда в тежест на посредниците, извършващи дейност в Италия, но които не са установени в нея, допълнителни разходи в сравнение с предвидените в страната на произход за упражняването на същата дейност?

3)

Изисква ли правото на Европейския съюз, и по-специално Директива (ЕС) 2015/1535 (3), италианската държава да уведоми Комисията за въвеждането на задължението за вписване в РКО, предвидено в тежест на доставчиците на посреднически онлайн услуги и на онлайн търсачки — и по-конкретно — трябва ли член 3, параграф 4, буква б), второ тире от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че частноправен субект, установен в държава членка, различна от Италия, може да се противопостави на прилагането спрямо него на мерките, приети от италианския законодател (в член 1, параграфи 515, 516 и 517 от Закон № 178 от 30 декември 2020 г.), които могат да ограничат свободното движение на услуга на информационното общество, когато тези мерки не са били съобщени в съответствие с тази разпоредба?

4)

Допускат ли Регламент (ЕС) 2019/1150 (4), и по-специално член 15, както и принципът на пропорционалност правна уредба на държава членка или мярка, приета от независим национален орган, която задължава доставчиците на посреднически онлайн услуги, извършващи дейност в държава членка, да се впишат в Регистъра на комуникационните оператори (РКО), от което следват редица формални и процедурни задължения, задължения за вноски и забрани за получаване на печалби над определен размер?