1)

Трябва ли член 21, параграф 1 от Директива 2014/104 (1) и общите принципи на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че Директива 2014/104, и по-специално член 10, е пряко или непряко приложима в разглеждания спор за всички искове за обезщетение поради нарушение на разпоредбите на член 102 ДФЕС, чието извършване е започнало преди влизането в сила на Директива 2014/104 и е приключило след изтичането на определения за въвеждането ѝ срок за транспониране, когато искът за обезщетение също е предявен след изтичането на срока за транспониране, или в смисъл, че член 10 от Директива 2014/104 се прилага само за частта от спорното поведение (и произтичащата от него част от вредата) след влизането в сила на Директива 2014/104 или пък след изтичането на срока за транспониране?

2)

Трябва ли, имайки предвид смисъла и целта на Директива 2014/104 и/или член 102 ДФЕС и принципа на ефективност, член 22, параграф 2 от Директива 2014/104 да се тълкува в смисъл, че „всички различни от посочените в [член 22,] параграф 1 национални мерки, които са прие[т]и в съответствие с член 21“, са националните разпоредби за прилагане на член 10 от Директива 2014/104, с други думи първият или вторият параграф от член 22 от Директива 2014/104 се прилага за член 10 от Директива 2014/104 и правилата за давността?

3)

Съответстват ли на член 10, параграф 2 от Директива 2014/104 и/или член 102 ДФЕС и принципа на ефективност национални разпоредби и тяхно тълкуване, обвързващи „узнаването, че е нанесена вреда“, което е релевантно за началото на субективния давностен срок, с узнаването от увреденото лице за „отделните частични вреди“, които се нанасят постепенно по време на трайно или продължаващо антиконкурентно поведение (тъй като в съдебната практика се изхожда от виждането, че искът за обезщетение е изцяло разделим) и по отношение на които [вреди] започват да текат отделни субективни давностни срокове, без значение дали увреденото лице знае какъв е пълният размер на вредата, произтичаща от цялостното нарушение на член 102 ДФЕС, тоест национални разпоредби и тяхно тълкуване, позволяващи давностният срок при иск за обезщетение за вреда, настъпила вследствие на антиконкурентно поведение, да започне да тече преди прекратяването на това поведение, изразяващо се поставяне и показване по по-благоприятен начин на собствен сравнител на цени в нарушение на член 102 ДФЕС?

4)

Допускат ли член 10, параграфи 2, 3 и 4 от Директива 2014/104 и/или член 102 ДФЕС и принципът на ефективност национални разпоредби, съгласно които субективният давностен срок при искове за обезщетение е тригодишен и започва да тече от деня, в който увреденото лице е узнало или е могло да узнае за частичната вреда и кой е длъжен да я поправи, но не отчитат i) момента на прекратяване на правонарушението и ii) дали увреденото лице знае, че поведението съставлява нарушение на правилата за конкуренция, и които в същото време iii) не спират или прекъсват тригодишния давностен срок, докато се води производството пред Комисията, чийто предмет е все още продължаващо нарушение на член 102 ДФЕС, и iv) не съдържат правило, че спирането на давностния срок приключва най-рано една година след влизането в сила на акта относно нарушението?