1.

С акт от 23 септември 2010 г., постъпил в Съда на 23 ноември 2010 г., Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия) отправя до Съда преюдициално запитване на основание член 267 ДФЕС относно тълкуването на член 2, параграф 2, точка 5, член 4, параграф 3 и член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните ( 2 ), изменен с Регламент (ЕС) № 116/2010 на Комисията от 9 февруари 2010 година ( 3 ) (наричан по-нататък „Регламент № 1924/2006“ или „Регламентът“).

2.

Запитването е отправено в рамките на спор между Deutsches Weintor, винаро-лозарска кооперация, и Land Rheinland-Pfalz (провинция Райнланд-Пфалц) относно реклама, в която обозначението на вино като bekömmlich („лесно за усвояване, здравословно, питателно“) е съчетано с указание за меката му киселинност.

3.

За да определи дали обозначението представлява „здравна претенция“, която по принцип е забранена от член 4, параграф 3 от Регламент № 1924/2006, що се отнася до алкохолни напитки като виното, запитващата юрисдикция иска изясняването на това понятие.

4.

Освен това, в случай че обозначение от такова естество действително може да бъде квалифицирано като „здравна претенция“, която следователно съгласно Регламент № 1924/2006 производителят или търговецът на вино няма право да използва при представянето и рекламирането на вина, запитващата юрисдикция пита дали тази забрана е съвместима със свободата при избор на професия и със свободата на стопанска инициатива, както са предвидени съответно в член 15, параграф 1 и член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз („наричана по-нататък „Хартата“).

5.

Доколкото са релевантни за настоящия случай, предметът и обхватът на Регламент № 1924/2006 са описани в член 1, както следва:

„1.   Настоящият регламент хармонизира разпоредбите, предвидени в първичното и вторичното законодателство или административни мерки в държавите членки, свързани с хранителни и здравни претенции, с оглед осигуряване на ефективно функциониране на вътрешния пазар, като едновременно с това осигурява висока степен на защита на потребителите.

2.   Регламентът се прилага по отношение на хранителните и здравни претенции в предназначени за крайния потребител съобщения с търговска цел, използвани при етикетирането, представянето или рекламата на храни.

[…]“.

6.

Член 2, параграф 2 от Регламент № 1924/2006, озаглавен „Определения“, гласи:

„Прилагат се и следните определения:

[…]

[…]“.

7.

Член 4, параграф 3 от Регламент № 1924/2006, озаглавен „Условия за използване на хранителни и здравни претенции“, гласи:

„Напитки, съдържащи над 1,2 % vol. алкохол, не се маркират със здравни претенции.

[…]“.

8.

Доколкото е релевантен, член 5 от Регламент № 1924/2006, озаглавен „Общи положения“, гласи:

„1.   Разрешава се използване на хранителни и здравни претенции единствено ако са изпълнени следните условия:

[…]“.

9.

Член 6, параграф 1 от Регламент № 1924/2006, озаглавен „Научно потвърждение на претенциите“, гласи:

„Хранителните и здравните претенции се основават и потвърждават от общоприети научни доказателства“.

10.

По- конкретни разпоредби относно здравните претенции се намират в глава IV от Регламент № 1924/2006. Член 10 от тази глава, озаглавен „Специфични условия“, предвижда:

„1)   Здравните претенции се забраняват, освен ако не отговарят на общите изисквания от глава II и специфичните изисквания от настоящата глава и не са разрешени в съответствие с настоящия регламент и включени в списъците на разрешени претенции по членове 13 и 14.

[…]

3.   Позоваване на общите, неспецифични ползи от хранително вещество или храната за цялостното добро здраве или здравно благополучие е допустимо единствено ако е съпроводено от специфична здравна претенция, включена в списъците по членове 13 и 14.

[…]“.

11.

Deutsches Weintor е винаро-лозарска кооперация, установена в Ilbesheim, Райнланд-Пфалц. Тя търгува с вина от сортовете Dornfelder и сиво/бяло бургундско, които обозначава като „Edition Mild“ с добавката „sanfte Säure“ (мека киселинност).

12.

На етикетите на вината е изписано по-специално следното: „Мекотата му се дължи на специалната ни „L03“ защитна технология за намаляване на киселинността по биологичен път“. На етикета на гърлото на бутилките е изписано „Edition Mild bekömmlich“ („Edition Mild здравословно/лесно за усвояване“). В ценоразписа виното е обозначено като „Edition Mild — sanfte Säure/bekömmlich“) (Edition Mild — с мека киселинност/здравословно).

13.

Страните в главното производство спорят дали реклама, в която обозначението на вино като „bekömmlich (здравословно, лесно за усвояване) е съчетано с указание за мека киселинност, представлява „здравна претенция“ по смисъла на член 2, параграф 2, точка 5 от Регламент № 1924/2006 и следователно е забранена по отношение на алкохолните напитки съгласно член 4, параграф 3 от този регламент.

14.

Органът, натоварен с контрола върху търговията с алкохолните напитки в Райнланд-Пфалц, възразява срещу използването на обозначението „bekömmlich“, с мотива че то представлява здравна претенция за целите на Регламент № 1924/2006, след което Deutsches Weintor подава жалба пред Verwaltungsgericht (Административен съд), с която да се установи, че горепосочените етикет и реклама са разрешени.

15.

Deutsches Weintor твърди по същество, че обозначението не представлява здравна претенция, а се отнася само до общото благополучие. Регламентът нямал за цел да уреди претенции от такова естество и следователно понятието „здравна претенция“ трябвало да се тълкува в тесен смисъл.

16.

С решение от 23 април 2009 г. Verwaltungsgericht отхвърля жалбата.

17.

С решение от 19 август 2009 г. Oberverwaltungsgericht Rheinland-Pfalz (Върховен административен съд Райнланд-Пфалц) отхвърля въззивната жалба срещу това решение. Той изхожда от обстоятелството, че понятието за здраве обхваща поне свързваните с определена храна ефекти върху тялото на потребителя и функциите на неговия организъм. За разлика от лекарствата, в случая обаче не ставало въпрос за целенасочено влияние върху функциите на организма.

18.

Oberverwaltungsgericht счита, че обозначаването на вино като „bekömmlich“ показва, че е налице връзка с процеси в организма, а не реферира само към общото благополучие. Макар това понятие да би могло да се разбира и само в общ смисъл, в значението му се влага и допълнителен смисъл — разглежда се като синоним на „здравословно“, „лесно за храносмилане“ или „щадящо стомаха“.

19.

Oberverwaltungsgericht поддържа, че този аспект има определено значение при консумацията на вино, тъй като с нея често се свързвали оплаквания от главоболие и от стомашни проблеми, а при определени обстоятелства виното може да има дори увреждащо човешкия организъм въздействие, както и да доведе до пристрастяване. Тъй като понятието bekömmlich се употребява във връзка с посочената специална технология за намаляване на киселинността и за получаване на мека киселинност, потребителите свързвали виното с липсата на неблагоприятни последици за храносмилането, до които понякога водела консумацията на вино.

20.

Пред Bundesverwaltungsgericht, от когото е поискано да се произнесе по подадената от Deutsches Weintor касационна жалба, последният твърди, че Регламентът е приложен неправилно.

21.

Най-напред, от фактическа страна, в преюдициалното запитване Bundesverwaltungsgericht приема, че според Oberverwaltungsgericht добре информираният и съобразителен средностатистически потребител би възприел обозначението, което Deutsches Weintor използва при представянето и рекламата на разглежданите вина, като отнасящо се до нивото на тяхната киселинност. Тези вина би трябвало да са особено bekömmlich (здравословни), тъй като в резултат на прилагането на специалната технология за намаляване на киселинността тяхната киселинност е „мека“. По този начин за потребителите се подчертава особено деликатното въздействие върху стомаха.

22.

Запитващата юрисдикция посочва, че като касационна инстанция е обвързана от фактическите констатации на първата инстанция, що се отнася до обозначението „bekömmlich“. Освен това тя приема, че оплакванията на Deutsches Weintor в това отношение не са убедителни.

23.

Запитващата юрисдикция обаче има съмнения относно възприетото от предходните инстанции по делото широко тълкуване на понятието „здравна претенция“ и относно това дали становището, че настоящото дело се отнася до „здравна претенция“, се подкрепя от фактическите констатации.

24.

В това отношение Bundesverwaltungsgericht приема, че за да е налице здравна претенция по смисъла на Регламент № 1924/2006, не е достатъчно да се твърди единствено временно укрепване или друго подобно влияние върху функциите на организма. По-скоро следва да се приеме, че дадена претенция трябва да се определи като „здравна“ единствено когато с нея се обявяват дълготрайни и устойчиви въздействия върху физическото състояние или благополучието на човека, а не само краткотрайно въздействие върху обмяната на веществата, което не засяга структурата на тялото — а оттам и здравословното състояние.

25.

Според Bundesverwaltungsgericht означението „bekömmlich“ върху търгуваните от Deutsches Weintor вина, дължащо се на факта, че са с мека киселинност, се отнася само до това, че продуктите се усвояват лесно, и представлява единствено твърдение, че при усвояването му от организма виното не причинява никакви или причинява само минимални стомашни проблеми в сравнение с тези, които обикновено се очакват при консумацията на вина от същия сорт и със същото качество. По-скоро е неуместно да се приеме, че разглежданото означение би могло да съдържа конкретна здравна претенция или пък позоваване на неспецифични здравни претенции, а именно че консумацията на вино по принцип има принос към „здравословното“ хранене.

26.

Ето защо с първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали временните ползи, които са налице единствено в периода на консумацията и усвояването на съответната храна, могат сами по себе си да представляват здравна претенция по смисъла на Регламент № 1924/2006.

27.

Що се отнася до втория въпрос, запитващата юрисдикция посочва, че според нея Регламентът има за цел да определи като здравни претенции единствено твърденията, че определена храна или нейна съставка имат благоприятен ефект и че следователно трябва да се имат предвид единствено твърдения, които насърчават потребителя да приеме, че консумацията на съответната храна подобрява здравословното му състояние.

28.

Запитващата юрисдикция се съмнява, че подобряването на здравословното състояние може да се дължи само на факта, че определен хранителен продукт е по-малко вреден за здравето от други подобни продукти от същата категория, и с други думи, има полза, която е само относителна. Ако хранителните продукти, съдържащи вещества, които могат да имат въздействие, широко приемано за неблагоприятно (в случая киселините във виното), обичайната употреба на съответните понятия в говоримия език вече изглежда посочва, че няма много смисъл в това консумацията на такъв продукт да се определя като благоприятстваща здравето само защото има малко по-слабо изразено неблагоприятно въздействие, отколкото сходни продукти.

29.

Накрая, според Bundesverwaltungsgericht е необходимо също да се прецени дали забраната е съвместима с основните права, и по-специално със свободата при избор на професия и свободата на стопанската инициатива, така както са предвидени съответно в член 15, параграф 1 и член 16 от Хартата. Според Bundesverwaltungsgericht, ако обозначението „bekömmlich“, което е традиционно за напитките, трябва да се счита за здравна претенция за целите на Регламент № 1924/2006, и съответно трябва да се приеме за недопустимо, то това далеч надхвърля целта на Регламента и може да доведе до непропорционално ограничаване на тези основни права.

30.

При тези обстоятелства Bundesverwaltungsgericht решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

31.

С първия и втория си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали понятието „здравна претенция“, така като е определено в член 2, параграф 2, точка 5 от Регламент № 1924/2006, трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща и претенция, която внушава само временен благоприятен ефект върху физическото състояние, ограничен до периода на приема и храносмилането на хранителния продукт, и която внушава само че неблагоприятното въздействие на съответната храна върху физическото състояние е по-ограничено от обичайното за храна от този вид.

32.

Във връзка с настоящото преюдициално запитване писмени становища представят Deutsches Weintor, провинция Райнланд-Пфалц, чешкото, естонското, френското, унгарското и финландското правителство, както и Европейският парламент и Комисията. С изключение на естонското, френското, унгарското и финландското правителство, представители на страните се явяват и на съдебното заседание, проведено на 19 януари 2012 г.

33.

Deutsches Weintor и чешкото правителство твърдят, че понятието „здравна претенция“ по Регламент № 1924/2006 трябва да се тълкува тясно. Те предлагат по същество на първия и втория въпрос да се отговори в смисъл, че това понятие предполага благоприятен хранителен или физиологичен ефект, който цели по-скоро устойчиво подобряване на физическото състояние, а не само временно подобряване. Освен това според Deutsches Weintor не е достатъчно да се твърди, че неблагоприятното въздействие на съответната храна е по-ограничено от обичайното за продукт от този вид.

34.

За разлика от това всички останали страни, които са представили становища по първия въпрос, и по-специално провинция Райнланд-Пфалц, френското, естонското, финландското, унгарското правителство и Комисията, подкрепят по-широко тълкуване и поддържат, че временен ефект върху физическото състояние, ограничен до периода на приема и храносмилането на хранителния продукт, може да е достатъчен за категоризирането на обозначение като разглежданото като „здравна претенция“ за целите на Регламент № 1924/2006.

35.

Що се отнася до втория въпрос, свързан с достатъчността на претенцията, че определен хранителен продукт е по-малко вреден за здравето от други подобни продукти, тези страни или предлагат отговори, които са противоположни на предложения от Deutsches Weintor, или твърдят, че един отделен отговор не е необходим или не е релевантен.

36.

Най-напред следва да се подчертае, че в рамките на това преюдициално запитване от Съда не се изисква да определи какво в действителност означава или какво се има предвид с обозначението на виното като „bekömmlich“, в съчетание с указанието за меката му киселинност, или допълнителната информация върху етикета относно специалната технология за намаляване на киселинността, от гледна точка на типичния потребител, който е споменат и дефиниран в съображение 16 от Регламент № 1924/2006; от Съда не е поискано и да определи окончателно на тази основа дали въпросното обозначение представлява „здравна претенция“ за целите на Регламента.

37.

По-скоро националните съдилища трябва да направят тези преценки в светлината на релевантните разпоредби на Регламент № 1924/2006, както са тълкувани от Съда.

38.

В това отношение следва да се отбележи, че в преюдициалното запитване запитващият съд вече е посочил, че съгласно констатациите на Verwaltungsgericht — на които той по принцип трябва да се позове — добре информираният и съобразителен средностатистически потребител няма да възприеме (противно на позицията на Deutsches Weintor) въпросното обозначение като указание само за общото здравно благополучие или за общите характеристики на обозначеното вино, като вкуса му, а като указание за меката му киселинност, подчертаващо особено деликатното въздействие на виното върху стомаха, което следователно улеснява храносмилането.

39.

Това е рамката, в която Съдът трябва да разгледа отправените му за тълкуване специфични въпроси, като първият по същество е дали понятието „здравна претенция“, така както е определено в член 2, параграф 2, точка 5 от Регламент № 1924/2006, обхваща и обозначения или претенции, които внушават или създават впечатление само за временен благоприятен ефект върху физическото състояние, като ефект върху стомаха, ограничен до периода на приема и храносмилането на виното.

40.

В това отношение следва първо да се отбележи, че определението за здравна претенция по член 2, параграф 2, точка 5 от Регламент 1924/2006 е формулирано доста общо в смисъл на всяка претенция, която заявява, създава впечатление или внушава, че „съществува връзка между дадена категория храна, отделна храна или нейна съставка и здравето“.

41.

Вярно е, както отбелязват някои от страните, че Регламентът иначе не уточнява какво се има предвид под „здраве“; спокойно може да се каже обаче, че това понятие се отнася общо до физическото и умственото състояние на дадено лице — и, може да се твърди, с известна доза двусмисленост — както в смисъл на определено равнище на функциониране и състояние на човешките тяло и ум (съответно дадено лице може да бъде в „добро здраве“ или в „недобро здраве“), така и в смисъл на идеално състояние на пълно физическо и умствено благополучие ( 4 ). По-специално от член 13, параграф 1 на Регламент № 1924/2006 следва, че понятието „здраве“, което стои в основата на Регламента, обхваща не само физическите функции на организма, но и психологичните и поведенческите функции на дадено лице.

42.

Второ, що се отнася до значението на понятието „здравна претенция“, от няколко разпоредби на Регламент № 1924/2006 следва, че такава претенция се основава на предположението, че продуктът ще има благоприятен ефект върху физическото състояние на лицето (или върху неговото психическо състояние, макар в случая това да е ирелевантно).

43.

В това отношение в съображение 6 от Регламент № 1924/2006 изрично се посочва само че неблагоприятните хранителни претенции са извън обхвата на този регламент. Според мен обаче не само от преследваната от Регламента обща цел за защита на потребителите (вж. по-специално съображение 1), но и от други разпоредби — по-специално съображение 10, в което се говори за „хранителни, физиологични или други предимства за здравето“, съображение 14, което се позовава само на вещества, чиято полезност се твърди, и член 5, параграф 1, буква а) и член 5, параграф 2, където също се говори само за благоприятен ефект — следва ясно, че за целите на Регламента „здравната претенция“ предполага положителен, благоприятен ефект върху функциите на организма.

44.

Трето, важно е да се отбележи, че от определението за „претенция“ в член 2, параграф 2, точка 1 от Регламент № 1924/2006 следва, че за да бъде налице здравна претенция по смисъла на този регламент, обозначението трябва да внушава, че съответната храна има „определени характеристики“, тоест че има специфична полза за здравето или благоприятен физиологичен ефект. Следователно, както правилно посочва Комисията, неспецифичен положителен физиологичен или метаболичен ефект (какъвто се изтъква в преюдициалното запитване), който само най-общо се свързва с приема на храна или с вида храна — като храненето на човешкия организъм, което естествено е от жизнено значение за поддържане на функциите на организма — е изключен a priori от обхвата на понятието „здравна претенция“.

45.

При все това обаче не виждам основание в разпоредбите на Регламент № 1924/2006, или други убедителни причини, да се приеме, че в допълнение към гореспоменатите елементи на понятието, продължителността или възможността за поддържане на (благоприятен) ефект върху физическото състояние или за функционирането на организма би била или би трябвало да бъде съставен елемент на понятието „здравна претенция“ за целите на Регламента.

46.

Първо, на концептуално равнище изглежда изкуствено от понятието „здраве“ да се изключва временния ефект върху физическото благосъстояние. Общото здравно състояние, от една страна, и временните, зависещи от обстоятелствата състояния на здравно благополучие или болест на дадено лице, от друга страна, всъщност са тясно свързани. Освен това, както правилно посочва Комисията, много лекарства водят само до временно облекчение или имат само краткосрочно действие върху човешкия организъм и въпреки това по правило е безспорно, че тези лекарства са свързани със здравето.

47.

Второ, както бе посочено по-горе, законодателят очевидно е избрал да определи понятието „здравна претенция“ общо, в съответствие с посоченото в съображение 1 от Регламент № 1924/2006 високо равнище на защита на потребителите, което трябва да бъде осигурено от този регламент.

48.

По-специално, като се има предвид положителният имидж, който здравните претенции дават на съответните храни, и насърчителният ефект, който вследствие на това посочените претенции могат да имат върху потребителя, Регламентът се стреми да защити потребителя от претенции, които са подвеждащи и/или неистински, основно като изисква те да бъдат научно доказани ( 5 ).

49.

Що се отнася до алкохолните напитки, съдържащи над 1,2 % vol. алкохол, член 4, параграф 3 от Регламент № 1924/2006 забранява по принцип — тоест независимо от това дали внушаваният благоприятен ефект е истински и подкрепен с научни доказателства — използването на здравни претенции (доколкото те предполагат специфична здравна претенция), както и позоваването на общи, неспецифични ползи от хранителните съставки или храните за цялостното добро здраве или здравно благополучие по смисъла на член 10, параграф 3 от Регламента. Като се имат предвид опасностите от пристрастяване и злоупотреба, свързани с консумацията на алкохол, по-дългосрочната цел тук очевидно е да се избегне придаването на каквото и да било положително свързано със здравето значение, което по принцип би могло да насърчи консумацията на алкохолни напитки.

50.

Според мен би било в противоречие с целите на Регламент № 1924/2006 понятието „здравна претенция“ да се тълкува толкова тясно, че да изключи претенциите, които внушават временен благоприятен ефект за физическото състояние. Както подчертават някои от страните, това може да изключи от предоставената от Регламента защита значителен брой продукти и свързаните с тях претенции, които въпреки че внушават положителен, макар и временен, физиологичен ефект, все пак могат да насърчат консумацията на хранителните продукти или веществата, до които се отнасят.

51.

Накрая, и от практическа гледна точка, предложеното с първия въпрос разграничение би причинило допълнителни проблеми при определянето на това кога твърденият ефект върху функциите на организма престава да бъде временен и се превръща в дългосрочен или постоянен и следователно би направило по-трудно прилагането на Регламент № 1924/2006 по последователен и предвидим начин.

52.

По-нататък, що се отнася до въпроса дали понятието „здравна претенция“ за целите на Регламент № 1924/2006 обхваща претенции, които просто внушават, че поради намаленото съдържание на определено вещество неблагоприятното въздействие на определена храна върху физическото благосъстояние е по-ограничено от обичайното въздействие на подобна храна, следва да се отбележи, на първо място, че както правилно посочва запитващата юрисдикция, от съображение 15 от Регламент № 1924/2006 и от член 15, параграф 1, буква а) от него ясно следва по-специално, че това понятие обхваща и претенции, които внушават определено здравно въздействие, дължащо се на липсата или намаленото съдържание на определено вещество, като намалената киселинност на разглежданото вино.

53.

На второ място, що се отнася по-специално до въпроса дали подобна претенция може да създава впечатление или да внушава, че определен хранителен продукт е просто по-малко вреден от други подобни продукти от същата категория или вид — в случая вина, — по-горе бе посочено, че такава претенция се основава на предположението, че ще е налице особено положителен или благоприятен ефект върху здравето или функциите на организма. Така спецификата на свързаната с полза за здравето претенция предполага база за сравнение, тоест сравним продукт.

54.

Според мен по този начин е напълно възможно претендираното благоприятно физиологично въздействие да се състои само в относително здравно предимство, включително предимство, дължащо се на факта, че определена храна е просто в по-малка степен увреждаща или вредна за човешкия организъм от обичайното за храна от този вид.

55.

В този контекст е важно да се припомни, че както бе доказано по-горе, понятието „здравна претенция“ трябва да се тълкува широко; фактът обаче, че това понятие трябва да внушава или да създава впечатление за положителен или благоприятен ефект върху здравето, не означава, че е необходимо да се твърди наличието на действително подобряване на общото здраво състояние или на действителен лечебен ефект, подобен на този на лекарствата.

56.

Според мен това тълкуване съответства и на целта на Регламент № 1924/2006, както бе посочено по-горе, която е постигането на по-високо равнище на защита на потребителите.

57.

В това отношение е вярно също, че претенцията единствено за относително здравно предимство, състояща се в обещанието за по-малко неблагоприятен ефект върху определени функции на организма като храносмилането, може да повлияе върху навиците на потребителите и да насърчи консумацията на съответната храна. Така по отношение на вината създаването на впечатление за подобряване на храносмилането не само може без съмнение да отклони предпочитанията на потребителите от други напитки от същия вид, които иначе са сравними, но подобна претенция може и да насърчи консумацията, като абсолютни стойности, на съответната напитка и дори да привлече нови потребители, по-специално тези с чувствителен стомах.

58.

В светлината на горепосочените съображения предлагам на първия и втория въпрос да се отговори, че понятието „здравна претенция“ по член 2, параграф 2, точка 5 от Регламент № 1924/2006 следва да се тълкува като включващо и претенции, които внушават временен благоприятен ефект върху физическото състояние, като ограничен до периода на приема и храносмилането на хранителния продукт ефект, включително претенциите, които внушават, че поради намаленото съдържание на определено вещество неблагоприятното въздействие на определена храна върху физическото благосъстояние е по-ограничено от обичайното за храна от този вид.

59.

При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали общата забрана по член 4, параграф 3 от Регламент № 1924/2006 за използването на здравни претенции от вида на разглежданите по отношение на алкохолни напитки като виното е съвместима с Хартата, и по-специално със свободата при избор на професия или със свободата на стопанска инициатива, както са предвидени съответно в член 15, параграф 1 и в член 16 от Хартата.

60.

Според Deutsches Weintor на третия въпрос трябва да се отговори отрицателно. Според него забраната за използването на здравна претенция като разглежданата е равнозначна на непропорционална намеса в свободата на производителите и търговците на вина при избор на професия и в стопанската инициатива.

61.

За разлика от това останалите представили становище по третия въпрос страни предлагат да се отговори в смисъл, че общата забрана по член 4, параграф 3 от Регламент № 1324/2006 за използването на здравни претенции по отношение на алкохолни напитки — предвид по-специално опасностите, свързани с консумацията на алкохолни напитки — е оправдана и пропорционална и следователно отговаря на изискванията на Хартата. По същия начин Европейският парламент, който съсредоточава доводите си върху третия въпрос, заключава, че разглеждането на този въпрос не разкрива обстоятелства, които могат да засегнат валидността на Регламент № 1924/2006.

62.

В това отношение най-напред следва да се припомни, че съгласно член 6, параграф 1, първа алинея ДЕС, Европейският съюз зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата, „която има същата юридическа сила като Договорите“.

63.

Следователно трябва да се прецени дали — доколкото член 4, параграф 3 от Регламента съдържа обща забрана за „здравни претенции“ в посочения по-горе смисъл по отношение на алкохолни напитки, съдържащи над 1,2 % vol. алкохол — Регламент № 1924/2006 съответства на основните права, установени в Хартата, и по-специално в член 15, параграф 1 и в член 16 от нея.

64.

Член 15, параграф 1 и член 16 от Хартата установяват свободата на упражняване на професия и свободата на стопанска инициатива, които Съдът вече е признавал за общи принцип на правото на Европейския съюз ( 6 ). Съгласно съдебната практика свободата на стопанска инициатива в действителност съвпада със свободата на упражняване на професия ( 7 ).

65.

В това отношение следва да се отбележи, че доколкото забраната на въпросните здравни претенции е свързана с етикетирането, рекламата и информацията относно алкохолни напитки и по този начин налага някои ограничения върху стопанската дейност на производителите и търговците на такива продукти, по-скоро трябва да се счита, че тя оказва влияние върху свободата на стопанска инициатива и върху свободата на осъществяване на търговска дейност или упражняване на професия ( 8 ).

66.

Както обаче последователно приема Съдът, тези основни права не са абсолютни, а трябва да се разглеждат във връзка с тяхната социална функция. Следователно тези права могат да бъдат предмет — по-специално в контекста на общата организация на пазарите — на определени ограничения, при условие че тези ограничения действително отговарят на преследваните от Европейския съюз цели от общ интерес и че не представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на тези права ( 9 ).

67.

По същия начин член 52, параграф 1 от Хартата допуска налагането на ограничения при упражняването на права като прогласените в членове 15 и 16 от нея, ако тези ограничения са предвидени в закон, зачитат основното съдържание на посочените права и свободи и при спазване на принципа на пропорционалност са необходими и действително отговарят на признати от Европейския съюз цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.

68.

В светлината на тези критерии, в настоящия случай следва да се отбележи, че целта на Регламент № 1924/2006 — съгласно съображение 1 от него и както бе подчертано по-горе — е да се осигури високо равнище на защита на потребителите; по-специално що се отнася до забраната по член 4, параграф 3, Регламентът цели — което е видно и от съображения 10 и 18 — да осигури високо равнище на защита на общественото здраве и поради това той е замислен така, че да изключи, предвид свързаните с консумацията на алкохол възможни вреди и опасност от злоупотреба, всяка положителна асоциация между здравето и консумацията на алкохолни напитки, независимо дали съответните здравни претенции са верни от научна гледна точка.

69.

В това отношение Съдът неколкократно е имал повод да посочи, че мерките, които ограничават рекламата на алкохолни напитки, с оглед на борбата срещу злоупотребата с алкохол, отразяват загрижеността за общественото здраве и че опазването на общественото здраве, както следва също от член 9 от ДФЕС, е цел от общ интерес, призната от Европейския съюз ( 10 ).

70.

Следва да се отбележи също, че макар да е възможно тези права да бъдат засегнати от въпросната забрана, не може да се поддържа, че същността и реалното съдържание на свободата на стопанска инициатива или свободата на осъществяване на търговска дейност или упражняване на професия би била накърнена, тъй като забраната за използване на здравни претенции по смисъла на член 2, параграф 2, точка 5 от Регламент № 1924/2006 по отношение на алкохолни напитки като виното, налага ограничения върху стопанска дейност на производителите или търговците на тези напитки само в рамките на ясно определена сфера ( 11 ).

71.

Накрая, забраната по член 4, параграф 3 от Регламент № 1924/2006 според мен е подходяща с цел опазване на общественото здраве, както бе посочено по-горе, и в светлината на опасността от пристрастяване и злоупотреба и възможните вреди от консумацията на алкохол не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

72.

В това отношение трябва да се има предвид, че Съдът е приел, че сериозността на целите, преследвани в областта на общественото здраве, може да обоснове ограничения, които имат неблагоприятни, и дори съществени неблагоприятни последици за определени оператори ( 12 ).

73.

Освен това трябва да се подчертае, че въпросната забрана в крайна сметка е ограничена до използването на здравни претенции по смисъла на член 2, параграф 2, точка 5 от Регламент № 1924/2006, тоест на обозначения или информация, които създават впечатление за особено, положително влияние върху здравето, така както са описани по-горе. За разлика от това дори по отношение на алкохолните напитки все още е възможно да се правят други изявления или на етикетите да се предоставя друга информация, които нямат такова специфично внушение — например информация относно обективните характеристики на продукти или хранителни претенции.

74.

Така, макар според запитващата юрисдикция да изглежда, че обозначението върху въпросното вино, тоест съчетанието на израза „bekömmlich“ с указанието за меката киселинност и специалната технология на производство, може да внуши на средностатистическия потребител такъв положителен ефект върху функциите на организма, че да е равнозначно на „здравна претенция“ за целите на член 4, параграф 3 от Регламент № 1924/2006, това може да не е така например ако върху етикета е указана само ниската киселинност.

75.

В светлината на гореизложеното на третия въпрос трябва да се отговори, че общата забрана по член 4, параграф 3 от Регламент № 1924/2006 за използването на здравни претенции от разглеждания вид по отношение на алкохолни напитки като виното е съвместима с член 6, параграф 1 ДЕС във връзка със свободата при избор на професия и свободата на стопанска инициатива, предвидени съответно в член 15, параграф 1 и член 16 от Хартата.

76.

Въз основа на гореизложените съображения предлагам на въпросите, отправени от Bundesverwaltungsgericht, да се отговори, както следва: