ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.           КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Пакетът от предложения за „Хоризонт 2020“, изготвен изцяло в съответствие със съобщението на Комисията „Бюджет за стратегията „Европа 2020“[1], напълно подкрепя стратегията „Европа 2020“, която определя научните изследвания и иновациите като централен елемент за постигане на целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Пакетът съдържа предложения за:

(1) рамкова програма за „Хоризонт 2020“ (Договор за функционирането на Европейския съюз — „ДФЕС“);

(2) единен набор от правила за участие и разпространение на резултатите (ДФЕС);

(3) единна специфична програма за изпълнението на „Хоризонт 2020“ (ДФЕС); както и

(4) едно единствено предложение за частите на „Хоризонт 2020“, съответстващи на Договора за Евратом.

Цялостната политическа история и контекстът на тези законодателни предложения са представени в съобщение на Комисията, прието заедно с тях, което засяга множество големи междусекторни елементи, като например опростяване и как е бил подобрен подходът към иновациите.

Рамковата програма „Хоризонт 2020“ допринася пряко за решаването на основните обществени предизвикателства, набелязани в стратегията „Европа 2020“ и нейните водещи инициативи. Тя ще допринесе също така за постигането на водещи позиции на Европа в промишлеността. Това ще доведе също до повишаване на качеството на научната база, което е от съществено значение за устойчивостта и дългосрочния просперитет и благоденствие на Европа. Предложенията разполагат с пълния набор от средства за подпомагане, интегрирани в цикъла за изследвания и иновации, които са необходими за постигане на тази цели. Следователно „Хоризонт 2020“ обединява и усъвършенства дейностите, които в момента се финансират по Седмата рамкова програма за научни изследвания, посветената на иновациите част от Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, както и от Европейския институт за иновации и технологии. Предложенията са така подбрани, че да доведат също до значително опростяване за участниците.

2.           РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОТ ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

При изготвянето на четирите предложения изцяло бяха взети предвид отговорите, получени в рамките на широка обществена консултация въз основа на Зелената книга „От предизвикателствата към възможностите — изграждане на обща стратегическа рамка за финансиране от ЕС на научните изследвания и иновациите“, COM(2011) 48. Бяха изразени становища от Европейския съвет, държавите-членки и широк кръг заинтересовани страни от промишлеността, академичните среди и гражданското общество.

Предложението също така се основава на две задълбочени оценки на въздействието, базирани на консултации със заинтересованите страни, на вътрешни и външни оценки и на становища на международни експерти. Оценките установиха, че „Хоризонт 2020“ ще допринесе за по-ясна насоченост, за постигането по най-добрия начин на необходимата критична маса на усилията на програмно и проектно равнище, ще доведе до най-силно въздействие върху целите на политиката и ще породи ползи за конкурентоспособността, икономиката и обществото по веригата за създаване на стойност, като в същото време ще спомогне за опростяване, напр. чрез намаляване на административната тежест за участниците, рационализиране на приложимите правила и процедури, осигуряване на съгласуваност между инструментите и насочване към нов баланс между рискове и доверие.

3.           ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

3.1.        Правно основание

Предложението допринася за постигане на целите на политиката, като обединява научноизследователските и иновационните дейности.

„Хоризонт 2020“ ще се основава на дяловете от ДФЕС „Промишленост“ и „Научни изследвания и технологично развитие, и космическо пространство“ (членове 173 и 182). Съответните правила за участие и разпространение ще се основават на същите дялове от ДФЕС (членове 173, 183 и 188). И в двата случая позоваването на дял „Промишленост“ ще се отнася основно до Европейския институт за иновации и технологии (EIT), който ще се финансира чрез финансова вноска от „Хоризонт 2020“. EIT няма да фигурира на равнище специфична програма.

Трябва да се припомни, че иновационни дейности изрично бяха включени в различни рамкови програми въз основа на дял „Научни изследвания“ от Договора за функционирането на Европейския съюз, а сегашните рамкови програми също включват редица иновационни дейности. Вследствие на това специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“ ще се основава на дял „Научни изследвания и технологично развитие, и космическо пространство“ от ДФЕС (член 182), тъй като предвидените в нея дейности ще спадат към обхванатите от този член.

Предложението за програма за научни изследвания и обучение по Евратом в допълнение към „Хоризонт 2020“ се основава на членове 7 и 10 от Договора за Евратом.

3.2.        Принципи на субсидиарност и пропорционалност

Предложенията са проектирани за постигане на максимална добавена стойност и ефект за Съюза, като се фокусират върху цели и дейности, които не могат да бъдат ефикасно осъществени, ако държавите-членки действат самостоятелно. Намесата на равнище на Съюза може да укрепи общата рамка за научни изследвания и иновации и да координира научноизследователската дейност на държавите-членки, като по този начин ще се избегне дублиране на усилията, ще се запази критичната маса в ключовите области и ще се гарантира използването на публичното финансиране по най-оптимален начин. Тази намеса ще позволи да бъдат избрани най-добрите предложения чрез конкуренция в рамките на целия континент, като по този начин ще се повиши равнището на върховите постижения и ще се осигури видимост за научните изследвания и иновациите. Съюзното равнище е най-подходящо и за подкрепа на трансграничната мобилност, като по този начин се подобрява обучението и професионалното развитие на изследователите. Програмите на равнище на Съюза дават повече възможности за високорискова и дългосрочна научноизследователска и развойна дейност, като разпределят риска и пораждат широта на обхвата и икономии от мащаба, които не биха могли да бъдат постигнати по друг начин. Намесата на равнището на Съюза може да мобилизира допълнителни публични и частни инвестиции в научните изследвания и иновациите, да допринесе за оформянето на Европейското научноизследователско пространство, в което знанията, изследователите и технологиите се движат безпрепятствено, и да ускори търговската реализация и разпространението на иновациите в рамките на единния пазар. Програми на равнище на Съюза са необходими също в подкрепа на определянето на политиката, както и на целите, определени от редица политики. Доказателствата за това са представени в придружаващите оценки на въздействието.

4.           ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Бюджетите на всички предложения са представени в текущи цени. В правния финансов разчет, приложен към настоящото предложение, са отразени въздействията върху бюджетните, човешките и административните ресурси. На базата на анализ на разходите и ползите Комисията може да използва нови или съществуващи изпълнителни агенции за изпълнението на „Хоризонт 2020“, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Съюза.

2011/0402 (CNS)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от XXX година

за създаване на специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“ — Рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)

(текст от значение за ЕИП)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 182, параграф 4 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взе предвид становището на Европейския парламент[2],

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[3],

като взе предвид становището на Комитета на регионите[4],

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като има предвид, че:

(1) В съответствие с член 182, параграф 3 от Договора Регламент (ЕС) № [...] на Европейския парламент и на Съвета от ... относно рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ („Хоризонт 2020“)[5] трябва да се изпълнява посредством специфична програма, в която се определят конкретни цели и подробни правила за тяхното прилагане, задава се тяхната продължителност и се предоставят средствата, които се считат за необходими.

(2) „Хоризонт 2020“ има три приоритета, а именно създаването на отлична наука („Високи постижения в научната област“), осигуряването на промишлено лидерство („Водещи позиции в промишлеността“) и справянето с предизвикателствата пред обществото („Обществени предизвикателства“). Тези приоритети следва да бъдат осъществени чрез специфична програма, която се състои от три части за непреки дейности и една част за преките дейности на Съвместния изследователски център (JRC).

(3) Докато чрез „Хоризонт 2020“ се определят общата цел на тази рамкова програма, приоритетите и общите насоки на конкретните цели и дейности, които трябва да бъдат осъществени, чрез специфичната програма следва да се определят конкретните цели и общото описание на дейностите, които са специфични за всяка от частите. Разпоредбите за изпълнението, изложени в „Хоризонт 2020“, се прилагат изцяло за тази специфична програма, включително тези, отнасящи се до етичните принципи.

(4) Всяка част следва да се допълва и да бъде прилагана съгласувано с останалите части на специфичната програма.

(5) Съществува критична необходимост да бъдат укрепени и подобрени върховите постижения на научна база на Съюза и да бъде гарантирано световното равнище на научните изследвания и привлечените таланти, за да се осигурят дългосрочната конкурентоспособност и благосъстоянието на Европа. Част І „Високи постижения в научната област“ следва да подкрепя дейностите на Европейския съвет за научни изследвания в областите на граничните изследвания, бъдещите и нововъзникващите технологии, програмата „Мария Кюри“ и европейските научноизследователски инфраструктури. Тези дейности следва да са насочени към изграждането на компетентност в дългосрочен план, като се акцентира силно върху науката, системите и изследователите от следващото поколение, както и подпомагането на новите таланти от Съюза и от асоциираните държави. Дейностите на Съюза в подкрепа на високите постижения в научната област следва да помогнат за укрепването на Европейското научноизследователско пространство и да направят научната система на Съюза по-конкурентоспособна и по-привлекателна в световен мащаб.

(6) Научноизследователските дейности, провеждани в рамките на част І „Високи постижения в научната област“, следва да се определят в зависимост от потребностите и възможностите на науката, без предварително набелязани тематични приоритети. Програмата за научните изследвания следва да се определя в тясно сътрудничество с научната общност. Изследванията следва да бъдат финансирани въз основа на върховите научни постижения.

(7) Европейският съвет за научни изследвания следва да замени и наследи Европейския научноизследователски съвет, създаден с Решение 2007/134/ЕО[6]. Той следва да работи съгласно принципите за отлична наука, автономност, ефикасност и прозрачност.

(8) С цел да се поддържат и укрепват водещите позиции на Съюза в промишлеността, е необходимо спешно да се стимулира изследователската и развойната дейност в частния сектор и инвестициите в иновации, да се насърчат изследователската дейност и иновациите с търговска цел и да се ускори разработването на нови технологии, които ще подкрепят развитието на предприятията и икономическия растеж в бъдеще. Част ІІ „Водещи позиции в промишлеността“ следва да подкрепя инвестиции във висококачествени научни изследвания и иновации в ключови базови технологии и други промишлени технологии, да улеснява достъпа до рисково финансиране за новаторски компании и проекти и да предоставя широка подкрепа от страна на Съюза за иновациите в малките и средни предприятия.

(9) Космическите научни изследвания и иновации, които са споделена компетентност на Съюза, следва да бъдат включени като съгласуван елемент в част ІІ „Водещи позиции в промишлеността“, за да се увеличат научните, икономическите и социалните ефекти и да се осигури ефикасно и ефективно изпълнение.

(10) Справянето с основните обществени предизвикателства, набелязани в стратегията „Европа 2020“[7], изисква големи инвестиции в областта на научните изследвания и иновациите за разработване и въвеждане на новаторски и революционни решения, които разполагат с необходимия мащаб и обхват. Тези предизвикателства разкриват също големи икономически възможности за новаторски компании и следователно допринасят за конкурентоспособността на Съюза и трудовата заетост.

(11) Част ІІІ „Обществени предизвикателства“ следва да повиши ефективността на научноизследователската дейност и иновациите в отговор на основните обществени предизвикателства чрез подпомагане на висококачествени научноизследователски и иновационни дейности. Тези дейности следва да бъдат осъществени въз основа на ориентиран към предизвикателствата подход, който обединява ресурси и познания в различните области, технологии и дисциплини. Научните изследвания в областта на обществените и хуманитарните науки са важен елемент за справяне с всички тези предизвикателства. Дейностите трябва да покриват пълния спектър от научни изследвания и иновации с акцент върху иновационната дейност, като например пилотни и демонстрационни дейности и изпитвателни платформи, както и подкрепа за обществени поръчки, изследвания в преднормативната фаза и стандартизация и налагане на иновации на пазара. Дейностите следва да подпомагат пряко компетентността в съответните сектори по отношение на политиките на равнището на Съюза. Всички предприети по отношение на предизвикателствата действия следва да допринасят за постигане на общата цел за устойчиво развитие.

(12) Като съставна част на „Хоризонт 2020“ Съвместният изследователски център (JRC) следва да продължава да предоставя независима и ориентирана към потребителите научна и техническа подкрепа при формулирането, разработването, изпълнението и наблюдението на политиките на Съюза. За да изпълни мисията си, Съвместният изследователски център следва да провежда научни изследвания с най-високо качество. Когато осъществява преки дейности съгласно тази мисия, Съвместният изследователски център следва да поставя особен акцент върху области от ключов интерес за Съюза, а именно интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж, сигурност и гражданство, както и глобална Европа.

(13) Преките дейности следва да се изпълняват от Съвместния изследователски център по гъвкав, ефикасен и прозрачен начин с оглед на съответните нужди на потребителите на неговите услуги и на политиките на Съюза, и да са съобразени с опазването на финансовите интереси на Съюза. Тези научноизследователски дейности следва при необходимост да се приспособяват към посочените потребности и към развитието на науката и технологиите и да бъдат насочени към постигане на върхови научни резултати.

(14) Съвместният изследователски център следва да продължи да генерира допълнителни ресурси чрез конкурентни дейности, включително участие в непреки дейности по „Хоризонт 2020“, работа с трети държави и, в по-малка степен, използване на интелектуалната собственост.

(15) Специфичната програма следва да допълва дейностите, осъществявани в държавите-членки, както и други дейности на Съюза, които са необходими за целия набор стратегически усилия за изпълнението на стратегията „Европа 2020“, както е изложено в съобщението на Комисията „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, по-конкретно чрез действия в области като политиката на сближаване, земеделието и развитието на селските райони, образованието и професионалното обучение, промишлеността, общественото здравеопазване, защитата на потребителите, политиката по заетостта и социалната политика, енергетиката, транспорта, околната среда, изменението на климата, сигурността, морското дело и рибарството, сътрудничеството за развитие и политиката за разширяване и добросъседство.

(16) С цел да се гарантира, че оценките на „Хоризонт 2020“ отразяват правилно съвременното състояние, а специфичните условия за използване на финансовите механизми отразяват пазарните условия, на Комисията следва да бъде делегирано правомощие да изменя актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за да адаптира или подобрява показателите за постигнати резултати, съответстващи на конкретните цели на специфичната програма, както и на специфичните условия за използване на финансовите механизми. От особена значение е Комисията да проведе подходящи консултации в рамките на своите подготвителни дейности, включително на равнището на експерти.

По време на подготовката и съставянето на делегираните актове Комисията следва да гарантира предаване на съответните документи на Съвета в срок и по подходящ начин.

(17) За да се осигурят еднакви условия за прилагането на специфичната програма, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да приема работни програми за изпълнението на специфичната програма.

(18) Изпълнителните правомощия, свързани с работните програми за части I, II и III, с изключение на дейностите на Европейския съвет за научни изследвания, когато Комисията не се отклонява от позицията на научния съвет, следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията[8].

(19) Управителният съвет на Съвместния изследователски център, създаден с Решение на Комисията 96/282/Евратом от 10 април 1996 г. относно реорганизацията на Съвместния изследователски център[9], бе консултиран относно научно-техническото съдържание на тази специфична програма за преките дейности на Съвместния изследователски център.

(20) От съображения за правна сигурност и яснота Решение 2006/971/ЕО на Съвета от 19 декември 2006 г. относно специфичната програма „Сътрудничество“ за изпълнение на Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.)[10], Решение 2006/972/EО на Съвета от 19 декември 2006 г. относно специалната програма „Идеи“ за изпълнение на Седма рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.)[11], Решение 2006/973/ЕО на Съвета от 19 декември 2006 г. относно специалната програма „Хора“ за изпълнение на Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.)[12], Решение 2006/974/EО на Съвета от 19 декември 2006 г. относно специалната програма „Капацитети“ за изпълнение на Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.)[13], и Решение 2006/975/ЕО на Съвета от 19 декември 2006 г. относно специалната програма, която трябва да бъде изпълнена чрез преки дейности на съвместния научноизследователски център по Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.)[14], следва да бъдат отменени,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

ДЯЛ I

УЧРЕДЯВАНЕ

Член 1 Предмет

С настоящото решение се създава специфична програма за изпълнение на Регламент (ЕС) № ХХ/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета[15] и се определят конкретните цели на Съюза за подкрепа на научноизследователските и иновационни дейности, определени в член 1 от посочения регламент, както и правилата за изпълнение.

Член 2 Създаване на специфичната програма

1.           С настоящото се създава специфична програма за изпълнение на Рамковата програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) „Хоризонт 2020“, наричана по-долу „специфичната програма“, за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.

2.           В съответствие с член 5, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) № ХХ/2012 г. [„Хоризонт 2020“], специфичната програма се състои от следните части:

а)      Част I „Високи постижения в научната област“;

б)      Част II „Водещи позиции в промишлеността“;

в)      Част III „Обществени предизвикателства“;

г)       Част IV „Преки дейности на Съвместния изследователски център (JRC) извън ядрената област“.

Член 3 Конкретни цели

1.           Част I „Високи постижения в научната област“ подобрява върховите постижения на европейските научни изследвания в съответствие с приоритета „Високи постижения в научната област“, посочен в член 5, параграф 2, буква a) от Регламент (ЕС) № ХХ/2012 г. [„Хоризонт 2020“], като преследва следните конкретни цели:

а)      подобряване на изследванията в гранични области на науката чрез дейностите на Европейския съвет за научни изследвания (ЕСНИ);

б)      подобряване на научните изследвания в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии;

в)      укрепване на уменията, обучението и професионалното развитие чрез програмата „Мария Склодовска-Кюри“ (програма „Мария Кюри“);

г)       укрепване на европейските научноизследователски инфраструктури, включително електронните инфраструктури.

Общите насоки за действие по отношение на тези конкретни цели са определени в част I от приложение I.

2.           Част ІI „Водещи позиции в промишлеността“ подобрява позициите в промишлеността и конкурентоспособността в съответствие с приоритета „Водещи позиции в промишлеността“, посочен в член 5, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № ХХ/2012 г. [„Хоризонт 2020“], като преследва следните конкретни цели:

а)      засилване на водещите позиции на Европа в промишлеността чрез научни изследвания, технологично развитие, демонстрационни дейности и иновации в следните базови и промишлени технологии:

i)        информационни и комуникационни технологии,

ii)       нанотехнологии;

iii)      авангардни материали;

iv)      биотехнологии;

v)       авангардни производствени системи,

vi)      космическо пространство;

б)      подобряване на достъпа до рисков капитал за инвестиции в научни изследвания и иновации;

в)      увеличаване на иновациите в малките и средните предприятия.

Общите направления на действие по отношение на тези конкретни цели са определени в част IІ от приложение I. Съществуват специфични условия за използването на финансовите механизми по конкретната цел, посочена в буква б). Тези условия са определени в точка 2 от част ІІ на приложение І.

Комисията следва да бъде оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 10 с цел адаптиране на тези показатели, ако условията на икономическия пазар налагат това, или в съответствие с резултатите, постигнати от механизма за гарантиране на заеми по Програмата за конкурентоспособност и иновации и инструмента за споделяне на риска в рамките на механизма за споделяне на риска на Седмата рамкова програма.

3.           Част ІІІ „Обществени предизвикателства“ допринася за постигане на приоритета „Обществени предизвикателства“, определен в член 5, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № ХХ/2012 г. [„Хоризонт 2020“] чрез провеждане на научни изследвания, технологични разработки, демонстрационни и иновационни дейности със следните конкретни цели:

а)      подобряване на здравето и благосъстоянието през целия живот;

б)      осигуряване на достатъчно доставки на безопасна храна с високо качество и други продукти на биологична основа чрез разработване на продуктивни и ефикасни първични производствени системи, насърчаване на свързани екосистемни услуги, наред с конкурентоспособни и нисковъглеродни вериги за производство и доставка;

в)      извършване на прехода към надеждна, устойчива и конкурентоспособна енергийна система предвид задълбочаващия се недостиг на ресурси, нарастващите енергийни нужди и изменението на климата;

г)       осъществяване на европейска транспортна система, щадяща ресурсите и околната среда и осигуряваща безопасни и безпрепятствени връзки за гражданите, икономиката и обществото;

д)      постигане на ефикасна и устойчива на изменението на климата икономика, както и устойчиво снабдяване със суровини, за да бъдат посрещнати нуждите на нарастващото световно население в рамките на устойчивата експлоатация на природните ресурси на планетата;

е)      насърчаване на приобщаващи, новаторски и сигурни общества в Европа в контекста на безпрецедентни преобразувания и нарастваща глобална взаимна зависимост.

Общите направления на действие по отношение на тези конкретни цели са определени в част IІІ от приложение I.

4.           Част IV „Преки дейности на Съвместния изследователски център (JRC) извън ядрената област“ допринася за изпълнение на всички приоритети, предвидени в член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) № ХХ/2012 г. [„Хоризонт 2020“] с конкретната цел за предоставяне на потребителски ориентирана научно-техническа подкрепа за политиките на Съюза.

Общите насоки за тази конкретна цел са дадени в част ІV от приложение I.

5            Специфичната програма се оценява във връзка с резултатите и въздействието, измерени спрямо показатели за изпълнението, включващи, когато е уместно, публикации във влиятелни списания с взаимен научен контрол, обмен на изследователи, достъпност на изследователските инфраструктури, инвестиции, осигурени чрез дългов и рисков капитал, брой МСП, внедряващи нови за предприятието или пазара иновации, препратки към съответни научноизследователски дейности в политически документи, както и случаи на специфични въздействия върху политиките.

Допълнителни подробности на ключовите показатели за изпълнение, съответстващи на конкретните цели, определени в параграфи 1—4 от настоящия член, са посочени в приложение ІІ.

Комисията следва да бъде оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 10 с цел адаптиране на тези показатели с оглед на нови тенденции или на тяхното подобряване.

Член 4 Бюджет

1.           В съответствие с член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) № ХХ/2012 г. [„Хоризонт 2020“] финансовият пакет за изпълнение на специфичната програма е в размер на 86198 милиона EUR.

2.           Сумата, посочена в параграф 1, се разпределя между четирите части, определени в член 2, параграф 2 от настоящото решение, в съответствие с член 6, параграф 2 от Регламент (ЕС) № ХХ/2012 г. [„Хоризонт 2020“]. Ориентировъчната разбивка на бюджета за конкретните цели, определени в член 3 от настоящото решение, и максималният общ размер на средствата за дейности на Съвместния изследователски център са определени в приложение II към Регламент (ЕС) № ХХ/2012 г. [„Хоризонт 2020“].

3            Не повече от 6 % от сумите, посочени в член 6, параграф 2 от Регламент (ЕС) № ХХ/2012 г. [„Хоризонт 2020“] за части I, II и III на специфичната програма, се отделят за административни разходи на Комисията.

4.           При необходимост бюджетни кредити могат да бъдат вписани в бюджета след 2020 г., за да покрият технически и административни разходи, което да позволи управлението на дейности, които не са завършени до 31 декември 2020 г.

ДЯЛ II

ИЗПЪЛНЕНИЕ

Член 5             Работни програми

1.           Специфичната програма се изпълнява чрез работни програми.

2.           Комисията приема общи или отделни работни програми за изпълнението на части I, ІІ и III на тази специфична програма, посочени в букви а), б) и в) на член 2, параграф 2, с изключение на изпълнението на дейности в рамките на конкретна цел „Укрепване на научната база на Европа в областта на граничните изследвания“. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 9, параграф 2.

3.           Работните програми за изпълнение на действията в рамките на конкретната цел „Укрепване на научната база на Европа в областта на граничните изследвания“, установени от научния съвет на Европейския съвет за научни изследвания съгласно член 7, параграф 2, буква б), се приемат от Комисията с акт за изпълнение. Комисията се отклонява от работната програма, изготвена от научния съвет, само когато счита, че той не е в съответствие с разпоредбите на настоящото решение. В този случай Комисията приема работната програма посредством акт за изпълнение в съответствие с процедурата за проверка, посочена в член 9, параграф 2. Комисията надлежно обосновава тази мярка.

4.           Комисията приема отделна многогодишна работна програма, посредством акт за изпълнение, за част IV от специфичната програма относно преките дейности на Съвместния изследователски център извън ядрената област, посочени в член 2, параграф 2, буква г).

Тази работна програма взема предвид становището на Управителния съвет на Съвместния изследователски център, посочен в Решение 96/282/Евратом.

5.           В работните програми се взема предвид състоянието на науката, технологиите и иновациите на национално и международно равнище и на равнище на Съюза, както и съответните тенденции в политиката, икономиката и обществото. В тях се съдържа информация за координацията с научноизследователските и иновационните дейности, провеждани от държавите-членки, включително в областите, в които съществуват инициативи за съвместно планиране. При необходимост те се актуализират.

6.           Работните програми за изпълнението на части I, ІІ и III, посочени в букви а), б) и в) на член 2, параграф 2, определят целите, които се преследват, очакваните резултати, метода на изпълнение и техния общ размер, включително ориентировъчна информация за разходите във връзка с климата, когато е уместно. Те съдържат също описание на действията, които ще се финансират, указание на сумите, разпределени за всяка дейност, ориентировъчен график на изпълнение, както и многогодишен подход и стратегически насоки за следващите години от изпълнението. За безвъзмездни средства те включват приоритетите, основните критерии за оценка и максималния размер на съфинансирането. В работните програми се дава възможност за прилагане на „възходящи“ подходи, насочени към постигането на целите по новаторски начини.

Освен това в тези работни програми се включва раздел, който набелязва междусекторните действия, както е посочено в член 13 на Регламент (ЕС) № ХХ/2012 г. [„Хоризонт 2020“], обхващащи две или повече конкретни цели както за един и същи приоритет, така и за повече от един приоритети. Тези действия се осъществяват по интегриран начин.

Член 6 Европейски съвет за научни изследвания

1.           Комисията създава Европейски съвет за научни изследвания (ЕСНИ), който е средството за изпълнение на действията по част І „Високи постижения в научната област“, свързани със конкретната цел „Укрепване на научната база на Европа в областта на граничните изследвания“. ЕСНИ е правоприемник на Европейския научноизследователски съвет, създаден с Решение 2007/134/ЕО.

2.           Европейският съвет за научни изследвания следва да се състои от независим научен съвет, предвиден в член 7, и специализирана изпълнителна структура, предвидена в член 8.

3.           ЕСНИ има председател, който се избира сред опитните и международно наложили се учени.

Председателят се назначава от Комисията въз основа на процедура, подготвена от специален комитет по подбора, за период от четири години, който може да бъде подновен еднократно. Процедурата по подбор и избраният кандидат се ползва с одобрението на научния съвет.

Председателят е същевременно председател на научния съвет и осигурява неговото ръководство и връзка със специализираната изпълнителна структура, и го представлява в света на науката.

4.           Европейският съвет за научни изследвания следва да работи съгласно принципите за отлична наука, автономност, ефикасност, ефективност, прозрачност и отчетност. Той гарантира непрекъснатост на дейностите, провеждани от Европейския съвет за научни изследвания по силата на Решение 2006/972/EО.

5.           Дейностите на Европейския съвет за научни изследвания подкрепят научни изследвания, извършвани във всички области и в условията на конкуренция от национални и транснационални екипи на европейско равнище. Безвъзмездни средства за гранични научни изследвания се отпускат от Европейския съвет за научни изследвания въз основа на единствено на критерия за върхови постижения.

6.           Комисията действа като гарант на автономността и целостта на Европейския съвет за научни изследвания и осигурява правилното изпълнение на възложените му задачи.

Комисията гарантира, че изпълнението на действията на Европейския съвет за научни изследвания е в съответствие с принципите, установени в параграф 4 от настоящия член, както и с общата стратегия на научния съвет, посочена в член 7, параграф 2.

Член 7 Научен съвет

1.           Научният съвет е съставен от учени, инженери и изследователи, ползващи се с добро име и подходящ опит, осигуряващи разнообразие на научноизследователските области и действащи в качеството си на личности, независими от външни интереси.

Членовете на научния съвет се назначават от Комисията след независима и прозрачна процедура за тяхното определяне, съгласувана с научния съвет, включително след консултация с научната общност и доклад до Европейския парламент и до Съвета.

Техният срок на пълномощие е ограничен до четири години и може да бъде подновен веднъж на основата на ротационна система, която гарантира приемственост на работата на научния съвет.

2.           Научният съвет определя:

а)      цялостната стратегия на Европейския съвет за научни изследвания;

б)      работната програма за изпълнение на дейностите на Европейския съвет за научни изследвания;

в)      методите и процедурите за партньорска проверка и за оценка на предложенията, на основа на които се определят предложенията, които ще бъдат финансирани;

г)       позиция по всеки въпрос, който от научна гледна точка може да подобри постиженията и въздействието на Европейския съвет за научни изследвания, както и качеството на извършваните научни изследвания;

д)      кодекс на поведение, отнасящ се inter alia до избягването на конфликти на интереси.

Комисията се отклонява от позициите на научния съвет, изложени в съответствие с букви а), в), г) и д) на първа алинея, само когато счита, че разпоредбите на настоящото решение, не са спазени. В този случай Комисията приема мерки за запазване на непрекъснатостта на изпълнението на специфичната програма и за постигане на нейните цели, като посочи точките на отклонение от позицията на Европейския съвет за научни изследвания и надлежно ги обоснове.

3.           Научният съвет действа в съгласие с мандата, изложен в точка 1.1 от приложение I.

4.           Научният съвет действа изключително в интерес на постигането на целите на тази част от специфичната програма, отнасяща се до конкретната цел „Укрепване на научната база на Европа в областта на граничните изследвания“ съгласно принципите, изложени в член 6, параграф 4. Той действа почтено и неподкупно и изпълнява ефективно своята работа с възможно най-голяма степен на прозрачност.

Член 8 Специализирана изпълнителна структура

1.           Специализираната изпълнителна структура отговаря за административното прилагане и изпълнение на програмата, както е описано в точка 1.2 от част І на приложение І, и подкрепя научния съвет при изпълнението на всички негови задачи.

2.           Комисията гарантира, че специализираната изпълнителна структура следва стриктно, ефикасно и с необходимата гъвкавост единствено целите и изискванията на Европейския съвет за научни изследвания.

ДЯЛ III

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 9 Процедура на комитета

1.           1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011[16].

2.           При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.           Когато становището на комитета, посочен в параграф 2, трябва да бъде получено чрез писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, когато в рамките на определения срок за предаване на становището председателят на комитета вземе такова решение или обикновено мнозинство от членовете на комитета поиска това.

Член 10 Упражняване на делегираните правомощия

1.           Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при условията, предвидени в настоящия член.

2.           Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията за неопределен период от време от момента на влизане в сила на настоящото решение.

3.           Делегираните правомощия могат да бъдат оттеглени по всяко време от Съвета. Решението за оттегляне прекратява делегирането на посоченото в това решение правомощие. Решението за оттегляне влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него по-късна дата. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.           След като приеме делегиран акт, Комисията незабавно уведомява за това Съвета.

5.           Делегиран акт влиза в сила само ако Съветът не е повдигнал възражение в срок от два месеца от уведомяването на Съвета за този акт, или ако преди изтичането на този срок Съветът е уведомил Комисията, че няма да повдига възражения. Този срок се удължава с един месец по искане на Съвета.

6.           Европейският парламент бива уведомяван за приемането на делегирани актове от Комисията, за всяко формулирано възражение срещу тях или за оттеглянето на делегирането на правомощия от страна на Съвета.

Член 11 Отмяна и преходни разпоредби

1.           Решения № 2006/971/ЕО, № 2006/972/ЕО, № 2006/973/ЕО, № 2006/974/ЕО и № 2006/975/ЕО се отменят, считано от 1 януари 2014 г.

2.           Въпреки това, действията започнати по силата на решенията, посочени в параграф 1, и финансовите задължения, свързани с действия, проведени съгласно тези решения, продължават да се управляват от разпоредбите на посочените решения до тяхното завършване. Когато е необходимо, останалите задачи на комитетите, учредени с решенията, посочени в параграф 1, се поемат от комитета, посочен в член 9 от настоящото решение.

3.           Финансовите средства за специфичната програма могат също така да покриват разходи за техническо и административно съдействие, необходимо за осигуряване на прехода между тези програми и мерките, обхванати от Решения № 2006/971/ЕО, № 2006/972/ЕО, № 2006/973/ЕО, № 2006/974/ЕО и № 2006/975/ЕО.

Член 12 Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 13

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на година.

                                                                       За Съвета

                                                                       Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I Общи насоки за действие

Общи елементи на непреките дейности

1.           Планиране

1.1.        Общи положения

Регламент (ЕО) № XX/2012 („Хоризонт 2020“) предоставя набор от принципи за насърчаване на програмния подход, при което дейностите допринасят по стратегически и интегриран начин за постигането на нейните цели, както и за осигуряване на висока степен на допълване с други свързани политики и програми в целия Съюз.

Непреките дейности по „Хоризонт 2020“ ще бъдат осъществени чрез форми на финансиране, предвидени във Финансовия регламент, по-конкретно безвъзмездни средства, награди, възлагане на поръчки и финансови инструменти. Всички форми на финансиране ще бъдат използвани гъвкаво за всички общи и конкретни цели на „Хоризонт 2020“, като тяхната употреба се определя въз основа на потребностите и особеностите на дадената конкретна цел.

Особено внимание ще бъде отделено на осигуряването на широк подход към иновациите, който не се ограничава само до разработването на нови продукти и услуги въз основа на научни и технологични пробиви, а включва също аспекти като използване на съществуващи технологии в нови приложения, непрекъснато усъвършенстване, нетехнологични и социални иновации. Само един цялостен подход към иновациите може едновременно да доведе до справяне с обществените предизвикателства и до възникване на нови конкурентни предприятия и клонове на промишлеността.

По-специално при обществените предизвикателства и базовите и промишлените технологии ще бъде поставено специално ударение върху подкрепящи действия, които се прилагат в близост до крайните потребители и пазара, като например демонстрационни и пилотни проекти или проекти за доказване на работоспособността на концепции. Това включва също, когато е подходящо, действия в подкрепа на социални иновации, подкрепа на подходи в областта на търсенето, като обществени поръчки за новаторски решения, намиращи се във фаза на предварителна стандартизация или в предпазарна фаза, както и други ориентирани към потребителите мерки с цел да се ускори внедряването и разпространението на новаторски продукти и услуги на пазара. Освен това ще има достатъчно пространство за използването на възходящи подходи и отворени, леки и бързи схеми за всяко от предизвикателствата и технологиите, така че най-добрите изследователи, предприемачи и предприятия в Европа да получат възможност да предлагат революционни решения по собствен избор.

Подробното определяне на приоритетите при изпълнението на „Хоризонт 2020“ ще доведе до стратегически подход при планирането на научните изследвания с използване на режими на управление, които са тясно съгласувани с разработването на политика, но пресичат границите на традиционните секторни политики. Това ще се основава на солидни доказателства, анализ и прогнозиране, като напредъкът ще се измерва спрямо стабилен набор от показатели за постигнатите резултати. Този междусекторен подход към планирането и управлението ще позволи ефективна координация между всички конкретни цели по „Хоризонт 2020“ и ще даде възможност за справяне с предизвикателствата, надхвърлящи границите на отделни сектори, като например устойчивостта, борбата с изменението на климата или морските науки и технологии.

Определянето на приоритетите ще се основава също така на широк спектър от становища и препоръки. Сред източниците ще бъдат, когато е подходящо, групи от независими експерти, създадени специално с цел изработване на препоръки за изпълнението на „Хоризонт 2020“ или всяка от нейните конкретни цели. Тези експертни групи притежават подходящо равнище на експертен опит и знания в обхванатите области и обединяват членове с разнообразен професионален контекст, включително с ангажименти в промишлеността и обществото.

Определянето на приоритети може също да се извърши с оглед на програмите за стратегически изследвания на европейските технологични платформи или приноса на европейските партньорства за иновации. Когато е уместно, партньорствата в рамките на публичния сектор и публично-частните партньорства, ползващи подкрепата на „Хоризонт 2020“, ще имат принос и към процеса на определяне на приоритетите и към изпълнението, в съответствие с разпоредбите, установени в решението за „Хоризонт 2020“. Редовното взаимодействие с крайните потребители, гражданите и организациите на гражданското общество чрез подходящи методи, като конференции за постигане на консенсус, оценки на технологии с участието на обществеността или пряко включване в процеса на научните изследвания и иновациите, също ще бъде важен елемент в процеса на определяне на приоритетите.

Тъй като „Хоризонт 2020“ е програма с продължителност от седем години, икономическият, общественият и политическият контекст, в който тя ще действа, може да се промени значително през нейния жизнен цикъл. „Хоризонт 2020“ трябва да е в състояние да се приспособява към тези промени. Поради това ще бъде възможно по всяка една от конкретните цели да бъде включена подкрепа за дейности, непопадащи в описанията, дадени по-долу, когато това е оправдано с оглед на съществени тенденции в развитието, потребности на политиката или непредвидени събития.

1.2.        Обществени и хуманитарни науки

Научните изследвания в областта на обществените и хуманитарните науки ще бъдат напълно интегрирани във всяка една от общите цели на „Хоризонт 2020“. Това ще включва широк кръг възможности за подкрепа на такива научни изследвания в рамките на конкретните цели на Европейския съвет за научни изследвания, дейностите по програмата „Мария Кюри“ или изследователските инфраструктури.

Обществените и хуманитарните науки са интегрирани като съществен елемент от действията, необходими за справяне с всяко едно от предизвикателствата пред обществото, с цел да се засили техният ефект. Това включва: разбиране на обуславящите здравето фактори и оптимизиране на ефективността на системите на здравеопазването, подкрепа за политиките, подпомагащи селските райони и насърчаващи информирания избор на потребителите, стабилен процес за вземане на решения в областта на енергийната политика и за осигуряване на ориентирана към потребителите европейска електропреносна мрежа, подкрепа за основана на фактите транспортна политика, подкрепа за намаляване последствията от изменението на климата и за стратегиите за адаптиране, инициативи и мерки за ресурсна ефективност, насочени към постигане на екологична и устойчива икономика.

Освен това конкретната цел „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“ ще подкрепи научните изследвания в областта на обществените и хуманитарните науки по въпроси от хоризонтален характер, като например осъществяването на интелигентен и устойчив растеж, социалното преобразуване на европейските общества, социалните иновации, иновациите в публичния сектор или позицията на Европа на световната сцена.

1.3.        Малки и средни предприятия (МСП)

„Хоризонт 2020“ ще насърчи и подпомогне участието на МСП по един интегриран начин по отношение на всички конкретни цели.

В съответствие с член 18 от Регламента за „Хоризонт 2020“ специални мерки, предвидени по конкретната цел „Иновации в МСП“ (специализиран инструмент за МСП), се прилагат в рамките на конкретната цел „Водещи позиции в базовите и промишлените технологии“ и на част ІІІ „Обществени предизвикателства“. Очаква се този интегриран подход да доведе до използването на около 15 % от техния общ бюджет за МСП.

1.4.        Достъп до рисково финансиране

„Хоризонт 2020“ ще помогне на предприятия и други видове организации да получат достъп до кредити, гаранции и финансов капитал посредством два механизма.

Дълговият механизъм ще предоставя на отделни получатели заеми за инвестиции в научни изследвания и иновации; комбинации от кредити и гаранции, както и гаранции или насрещни гаранции за национални и регионални схеми за финансиране на дълг. Той ще включва сметка за МСП, предвидена за предприятия, чийто основен предмет на дейност са научните изследвания и иновациите, като заемите ще допълват финансирането за МСП от механизма за гарантиране на заеми по Програмата за конкурентоспособност на предприятия и МСП.

Капиталовият механизъм ще предоставя рисков и междинен капитал на отделни предприятия в ранната фаза на развитие (период на създаване). Механизмът предвижда също възможност за инвестиции във фазите на разширяване и растеж във връзка с капиталовия механизъм за растеж по Програмата за конкурентоспособност на предприятия и МСП, включително фондове, инвестирани във фондове.

Тези механизми ще бъдат от основно значение за постигане на конкретната цел „Достъп до рисково финансиране“, но при необходимост може да се използват по всички други конкретни цели на „Хоризонт 2020“.

Капиталовият механизъм и сметката за МСП на дълговия механизъм ще бъдат осъществени като част от двата финансови инструмента на ЕС, които предоставят капитал и заеми научните изследвания, иновациите и растежа на МСП, съвместно с капиталовия и дълговия механизъм по Програмата за конкурентоспособност на предприятия и МСП.

1.5.        Разпространение на информацията и на резултатите

Важна добавена стойност на научните изследвания и иновациите, финансирани на равнището на Съюза, е възможността да се разпространяват и съобщават резултатите в континентален мащаб, с цел да се подобри техният ефект. Поради това по всички конкретни цели на „Хоризонт 2020“ ще бъде включена специализирана подкрепа за дейности в областта на разпространението (включително открит достъп до резултатите от изследванията), комуникацията и диалога със силен акцент върху информирането на потребителите, организациите на гражданското общество, промишлеността и политиците за резултатите от работата. За тази цел в рамките на „Хоризонт 2020“ могат да се използват мрежите за обмен на информация. Дейностите за комуникация, провеждани в контекста на „Хоризонт 2020“, ще имат за цел също повишаването на обществената информираност относно важността на научните изследвания и иновациите чрез публикации, мероприятия, регистри на знание, бази данни, уеб страници или целенасочено използване на социални медии.

2.           Международно сътрудничество

Международно сътрудничество с партньори от трети държави е необходимо за ефективното изпълнение на много от конкретните цели, определени в „Хоризонт 2020“, по-специално за тези, които се отнасят до външните политики и международните задължения на Съюза. Такъв е случаят с всички обществени предизвикателства, предмет на „Хоризонт 2020“, които са глобални по своя характер. Международното сътрудничество е също така от съществено значение за провеждането на гранични и фундаментални научни изследвания с цел оползотворяване на нововъзникващи научни и технологични възможности. Следователно насърчаването на трансграничната мобилност на изследователите и занимаващите се с иновации е от основно значение за засилване на сътрудничеството в световен мащаб. Също толкова важни са действията на международно ниво за повишаване на конкурентоспособността на европейската промишленост чрез насърчаване на разпространението и търговията с нови технологии, например чрез разработването на световни стандарти и насоки за оперативна съвместимост, както и чрез насърчаване на възприемането и разпространението на европейски решения извън Европа.

Фокусът на международното сътрудничество в „Хоризонт 2020“ ще бъде върху сътрудничеството с три основни групи държави:

(1) индустриализирани и нововъзникващи икономики;

(2) държави в обсега на политиката за разширяване и добросъседство; и

(3) развиващи се страни.

Когато е уместно, „Хоризонт 2020“ ще насърчава сътрудничеството на регионално или многостранно равнище. Международното сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите е ключов аспект на глобалните ангажименти на Съюза и играе важна роля в стратегията на Съюза за партньорство с развиващите се страни, например за напредъка към постигането на Целите на хилядолетието за развитие.

С член 21 от Регламента за „Хоризонт 2020“ се определят общите принципи за участие на организации от трети държави и международни организации. Тъй като научните изследвания и иновациите до голяма степен печелят от политиката на отвореност към трети държави, „Хоризонт 2020“ ще продължи да прилага общия принцип на откритост, като същевременно поощрява реципрочен достъп до програмите на трети държави. По отношение на редица области обаче може да бъде препоръчан един по-предпазлив подход, за да се защитят европейските интереси.

Освен това редица целенасочени действия ще бъдат осъществени на базата на стратегически подход към международното сътрудничество, основано на взаимен интерес и взаимна изгода, и насърчаване на координирането, както и взаимодействие между инициативите на държавите-членки. Това ще включва механизъм за подкрепа на съвместните покани за участие в търг и възможност за съвместно финансиране на програми заедно с трети държави или международни организации.

Примери на сфери, в които може да бъде развито такова стратегическо международно сътрудничество, са:

а)           продължаването на Партньорството за клинични изпитвания между европейските и развиващите се държави (EDCTP2) по отношение на клиничните изпитвания за медицински интервенции срещу HIV, малария и туберкулоза;

б)           подкрепа чрез предоставяне на годишен абонамент за Програмата за гранични изследвания в науките за човека (Human Frontier Science Programme, HSFP) с цел да се даде възможност на държавите-членки, които не са членки на Г-7, да се възползват в пълна степен от финансирането, предоставяно от HSFP;

в)           международен консорциум за редки заболявания, с редица държави-членки на Съюза и трети държави. Целта на тази инициатива е да се разработят до 2020 г. диагностични тестове за повечето от редките заболявания и 200 нови терапии за редки заболявания;

г)            за дейността на Международния форум по биоикономика, основана на знанието, и Работната група ЕС—САЩ за научни изследвания в биотехнологията, както и сътрудничество със съответни международни организации и инициативи (например обединенията за глобални изследвания в областта на земеделските парникови газове и здравето на животните);

д)           принос към многостранни процеси и инициативи, като например Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), Междуправителствена платформа относно биологичното разнообразие и екосистемните услуги (IPBES) и Групата за наблюдение на Земята (GEO);

е)           диалогът по въпроси на Космоса между Съюза, от една страна, и САЩ и Русия, двете основни космически нации — от друга, е изключително ценен и формира основата за създаване на стратегическото сътрудничество в космически партньорски проекти, като Международната космическа станция или установки за изстрелване, както и въз основа на пионерски космически проекти за научни изследвания и технологично развитие.

3.           Допълващи и междусекторни действия

„Хоризонт 2020“ е структурирана около целите, определени за нейните три основни части: създаване на отлична наука, постигане на водещи позиции в промишлеността и справяне с обществените предизвикателства. Специално внимание ще бъде отделено на осигуряването на адекватна координация между тези части и пълното използване на взаимодействията, възникващи между всички конкретни цели, за увеличаване на техния комбиниран ефект върху политическите цели на Съюза на по-високо равнище. Поради това за постигането на целите на „Хоризонт 2020“ ще се поставя силен акцент върху намирането на ефикасни решения, като подходът ще излиза далеч извън рамките на традиционните научни и технологични дисциплини и сектори на икономиката.

Ще бъдат насърчавани междусекторни действия между част І „Високи постижения в научната област“ и частите, засягащи обществените предизвикателства и базовите и промишлените технологии, с цел да се разработят съвместно нови знания, бъдещи и нововъзникващи технологии, научноизследователски инфраструктури и ключови умения. Научноизследователските инфраструктури ще намерят по-широко приложение в публичния сектор, например при предлагането на публични услуги, за насърчаване на науката, обществената сигурност и културата. Освен това определянето на приоритетите в рамките на изпълнението на преките дейности на Съвместния изследователски център и дейността на Европейския институт за иновации и технологии (EIT) ще бъде подходящо координирано с останалите части на „Хоризонт 2020“.

В много случаи за осъществяването на ефективен принос към целите на стратегията „Европа 2020“ и „Съюза за иновации“ ще бъде необходимо да се разработят решения, които по своята същност са интердисциплинарни и поради това засягат множество конкретни цели на „Хоризонт 2020“. Особено внимание ще бъде отделено на отговорното осъществяване на научни изследвания и иновации. Равнопоставеността на половете ще бъде третирана като въпрос с междусекторно значение, с цел отстраняване на неравенството между жени и мъже, както и за да се интегрира темата за равнопоставеност на половете в планирането и съдържанието на научните изследвания и иновациите. „Хоризонт 2020“ включва специфични разпоредби за стимулиране на такива междусекторни действия, включително чрез ефективно групиране на бюджети. Това дава възможност например да се използват разпоредбите за финансовите инструменти и специализираният инструмент за МСП в областта на обществените предизвикателства и базовите и промишлените технологии.

Междусекторните действия ще бъдат също от жизненоважно значение за насърчаване на взаимодействията между областите „Обществени предизвикателства“ и „Базови и промишлени технологии“, необходими за осъществяването на значителни технологични пробиви. Примери за това къде могат да бъдат развити такива взаимодействия са: областта на електронното здравеопазване, интелигентните електропреносни мрежи, интелигентните транспортни системи, интегрирането на действия, свързани с изменението на климата, наномедицината, авангардните материали за леки превозни средства или разработването на промишлени процеси и продукти на биологична основа. Поради това ще се насърчава възникването на силни полезни взаимодействия между областта на обществените предизвикателства и разработването на общи базови и промишлени технологии. Това ще бъде изрично взето предвид при разработването на многогодишните стратегии и определянето на приоритети за всяка от тези конкретни цели. То ще наложи в изпълнението да бъдат пълноценно включени участници, представляващи различните гледни точки, а в много случаи ще наложи също действия, които обединяват финансиране за разработването на базови и промишлени технологии с такова в областта на обществените предизвикателства.

Специално внимание ще бъде отделено също на координацията на дейностите, финансирани от „Хоризонт 2020“, с дейности, подкрепяни от други програми за финансиране от Съюза като общата земеделска политика, общата политика в областта на рибарството или „Еразъм за всички“ — програмата на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта, или програмата ,,Здраве за растеж“. Това включва подходяща връзка с фондовете на политиката на сближаване, като подкрепата за изграждането на капацитет в областта на научните изследвания и иновациите на регионално равнище може да изиграе ролята на „път към върховите научни постижения“, създаването на регионални центрове за върхови научни постижения може да помогне за преодоляване на иновационното разделение в Европа, а подкрепата за крупни демонстрационни и пилотни проекти може да допринесе за постигането на водещи позиции на Европа в промишлеността.

4.           Партньорство

За постигане на устойчив растеж в Европа приносът на публичните и частните участници трябва да бъде оптимизиран. Това е от съществено значение за укрепване на Европейското научноизследователско пространство и за осъществяването на Съюза за иновации, Програмата в областта на цифровите технологии и други водещи инициативи на стратегията „Европа 2020“. Освен това отговорният подход към научните изследвания и иновациите изисква от взаимодействието между партньори с различни гледни точки, но с общи интереси, да бъдат извлечени най-добрите решения.

„Хоризонт 2020“ установява границите и предоставя набор от ясни критерии за определяне на партньорства в рамките на публичния сектор и публично-частни партньорства. Публично-частните партньорства могат да се основават на договорни споразумения между публичните и частните участници и в ограничен брой случаи могат да бъдат институционализирани публично-частни партньорства (например съвместни технологични инициативи и други съвместни предприятия).

Съществуващите партньорства в рамките на публичния сектор и публично-частни партньорства могат да получат подкрепа от „Хоризонт 2020“, при условие че работят за постигане на целите на „Хоризонт 2020“, отговарят на критериите, заложени в „Хоризонт 2020“, и са показали съществен напредък в изпълнението на Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (РП7).

Сред инициативите по член 185 от Договора, подкрепени по РП6 и/или РП7, за които може да се предостави допълнителна помощ при горепосочените условия, са: Партньорството за клинични изпитвания между европейските и развиващите се държави (EDCTP), Интелигентната заобикаляща среда (Ambient Assisted Living, ИЗС), научноизследователската и развойна програма за Балтийско море (BONUS), съвместната научноизследователска и развойна програма Eurostars и Европейската научноизследователска програма по метрология. Допълнителна подкрепа може също да бъде предоставяна за Европейското сдружение за енергийни научни изследвания (EERA), създадено в рамките на стратегическия план за енергийните технологии (план SET).

Съвместни предприятия, създадени в рамките на РП7 съгласно член 187 от Договора, за които може да се предостави допълнителна помощ при горните условия, са: Инициативата за иновативни лекарства (ИИЛ), „Чисто небе“, изследването на УВТ в рамките на „Единно европейско небе“ (SESAR), съвместното предприятие „Горивни клетки и водород” (ГКВ), както и съвместните технологични инициативи за вградени изчислителни системи (ARTEMIS) и наноелектроника (ENIAC). Последните две могат да бъдат обединени в една единствена инициатива.

Други публично-частни инициативи, подкрепяни в рамките на РП7, за които може да се предостави допълнителна помощ при горепосочените условия, са: „фабриките на бъдещето“, енергийно ефективните сгради, европейската инициатива за „зелени“ автомобили, интернетът на бъдещето. Допълнителна подкрепа може също да бъде предоставяна на европейските индустриални инициативи (ЕИИ), създадени в рамките на плана SET.

Допълнителни партньорства в рамките на публичния сектор и публично-частни партньорства могат да бъдат осъществени по „Хоризонт 2020“, ако отговарят на определените критерии. Това може да включва партньорства в областта на информационните и комуникационните технологии, фотониката и роботиката, устойчивите процеси в промишлеността, производството на биологична основа, както и технологиите за сигурност при наблюдението на морските граници.

Част I

Високи постижения в научната област

1.           Европейски съвет за научни изследвания

Европейският съвет за научни изследвания (ЕСНИ) ще насърчава научни изследвания от световна класа в граничните области на науката. Научните изследвания на и отвъд границата на съвременните разбирания са от решаващо значение за икономическото и социалното благоденствие и по своята същност представляват рискови начинания, които осигуряват напредък в новите и най-трудни области на научните изследвания, като обичайно надхвърлят рамките на една отделна научна дисциплина.

С цел да стимулира значителен напредък в граничните области на знанието ЕСНИ ще подкрепя отделни екипи при осъществяването на изследвания в която и да е сфера на фундаменталните научни и технологични изследвания, която попада в обхвата на „Хоризонт 2020“, включително инженерството, обществените и хуманитарните науки. Ако е необходимо, могат да се вземат под внимание специални научноизследователски теми или целеви групи (напр. новото поколение научни изследователи / нововъзникващите екипи), следвайки целите на ЕСНИ и нуждите от ефикасно изпълнение. Особено внимание ще бъде отделено на нововъзникващите и бързо растящите области на границата на знанието, както и на връзките между дисциплините.

Независими изследователи без оглед на възрастта и държавата, от която идват, включително начинаещи изследователи, които в момента се оформят като независими лидери на научни изследвания, ще бъдат подкрепени при осъществяването на техните научни изследвания в Европа.

Ще се прилага подход „за управление от научните изследователи“. Това означава, че ЕСНИ ще подкрепя проекти, изпълнявани от научни изследователи по избрани от тях теми в рамките на обсега на поканите за предложения. Предложенията ще се оценяват единствено въз основа на критерия за върхови научни постижения съгласно оценката на партньорска проверка, отчитайки върховите постижения в рамките на новите групи, новото поколение научни изследователи, както и на утвърдилите се екипи, и като се отделя особено внимание на предложения с висока степен на безпрецедентност, включващи съответно високи научни рискове.

ЕСНИ действа като ръководен от научни съображения орган за финансиране, състоящ се от независим научен съвет, подкрепен от икономична и ефикасна специализирана изпълнителна структура.

Научният съвет на ЕСНИ ще определя цялостната научна стратегия и ще има пълна власт над решенията относно вида на научните изследвания, които ще се финансират.

Научният съвет ще установи работната програма с оглед на целите на ЕСНИ въз основа на своята научна стратегия, посочена по-долу. Той ще основе необходимите инициативи за международно сътрудничество в съответствие със своята научна стратегия, включително дейности за популяризиране с цел да се увеличи видимостта на ЕСНИ за най-добрите изследователи от останалите части на света.

Научният съвет ще наблюдава непрекъснато функционирането на ЕСНИ и ще обмисли по какъв начин най-добре могат да бъдат постигнати неговите по-общи цели. Той ще разработи комбинацията от мерки за подкрепа на ЕСНИ, необходима, за да се реагира на евентуално възникващи нужди.

В рамките на своите собствени дейности ЕСНИ ще има за цел осъществяването на върхови постижения. Административните разходи и разходите за персонал на Европейския съвет за научни изследвания, свързани с научния съвет и специализираната изпълнителна структура, ще бъдат съобразени с принципите на пестеливо и рентабилно управление. Административните разходи ще се поддържат на минималното ниво, позволяващо осигуряване на ресурсите, необходими за изпълнение на световно равнище, така че да се увеличат до максимум средствата за финансиране на граничните научни изследвания.

Стипендиите и безвъзмездните средства ще се отпускат от ЕСНИ съгласно опростени процедури, които запазват фокуса върху върховите постижения, насърчават инициативността и комбинират гъвкавост с отчетност. ЕСНИ постоянно ще търси допълнителни възможности за опростяване и подобряване на своите процедури, за да гарантира спазването на тези принципи.

Предвид уникалната структура и роля на ЕСНИ като ръководен от научни съображения орган за финансиране, изпълнението и управлението на дейностите на ЕСНИ ще бъде подложено на непрекъсната проверка и оценка с пълното участие на научния съвет, за да бъдат преценени неговите постижения и приспособени и подобрени неговите процедури и структури на основата на опита.

1.1.        Научен съвет

За да изпълнява своите задачи, както е посочено в член 7, научният съвет:

(1)          Научна стратегия:

– ще установи общата научна стратегия за ЕСНИ в светлината на научните възможности и европейските научни нужди;

– ще гарантира постоянно и в съответствие с научната стратегия създаването на работната програма и извършването на необходимите модификации, включително покани за предложения и критерии и, ако е необходимо, ще определя специалните теми или целеви групи (например начинаещи/възникващи екипи).

(2)          Научно управление, наблюдение и контрол на качеството:

– ако е целесъобразно, ще определи от научна гледна точка позиции за изпълнението и управлението на поканите за предложения, критерии за оценка, процеси на партньорската проверка, включително за подбора на експерти, и методи за партньорската проверка и за оценка на предложенията и необходимите правила и насоки за изпълнение, на основата на които ще бъде определено предложението, което ще се финансира под надзора на научния съвет, и ще се занимае с всички други въпроси, които оказват влияние върху постиженията и въздействието на инициативите на ЕСНИ, както и качеството на извършваните научни изследвания, включително основните условия на образеца на ЕСНИ за споразумение за отпускане на безвъзмездни средства;

– ще наблюдава качеството на операциите и оценява изпълнението и постиженията и ще дава препоръки за колективни или бъдещи действия.

(3)          Комуникация и разпространение на резултатите:

– ще осигурява комуникация с научната общност и с ключови заинтересувани страни относно дейностите и постиженията на ЕСНИ;

– ще докладва редовно на Комисията за своите дейности.

Научният съвет има пълна власт над решенията относно вида на научните изследвания, които ще се финансират, и действа като гарант за качеството на дейността от научна гледна точка.

Когато е уместно, научният съвет се допитва до научната, техническата и академичната общност.

Членовете на научния съвет следва да получават възнаграждение за извършените дейности под формата на хонорар и, когато е целесъобразно, на възстановяване на пътните разноски и разноските за престой.

Председателят на ЕСНИ се установява в Брюксел за срока на изпълнение на длъжността и посвещава голямата част от времето си[17] на работата на ЕСНИ. Той/тя ще получава възнаграждение, съответстващо на възнагражденията на висшите ръководители в Комисията.

Научният съвет избира сред своите членове трима заместник-председатели, който подпомагат председателя в представителните му функции и организацията в нейната работа. Те могат да заемат също длъжността заместник-председател на Европейския съвет за научни изследвания.

Тримата заместник-председатели ще получат подкрепа, за да се гарантира местна административна помощ на адекватно равнище в техните институти.

1.2.        Специализирана изпълнителна структура

Специализираната изпълнителна структура ще отговаря за всички аспекти на административно прилагане и изпълнение на програмата, както е предвидено в работната програма. Тя по-специално ще изпълнява процедурите за оценка, партньорската проверка и процеса на подбор съгласно стратегията, установена от научния съвет, и ще осигурява финансовото и научното управление на безвъзмездните средства.

Специализираната изпълнителна структура ще оказва помощ на научния съвет при изпълнението на всички негови задачи, както е посочено по-горе, ще предоставя достъп до необходимите документи и данни, с които разполага, и ще държи научния съвет в течение на своите дейности.

С цел да се осигури ефективна връзка със специализираната изпълнителна структура по стратегически и оперативни въпроси, ръководството на научния съвет и директорът на специализираната изпълнителна структура ще провеждат редовни координационни срещи.

Управлението на ЕСНИ ще се извършва от персонал, назначен за целта, включително служебни лица от институциите на Съюза, когато е необходимо, и ще покрива само реалните административни нужди, за да гарантира стабилността и приемствеността, необходими за ефективното управление.

1.3.        Роля на Комисията

За да изпълни задълженията си, посочени в членове 6,7 и 8, Комисията ще:

– осигури приемственост и обновяване в научния съвет и предостави подкрепа на постоянния комитет за идентифициране при набелязването на бъдещи членове на научния съвет;

– осигури приемственост в специализираната изпълнителна структура и при делегирането на задачи и задължения към нея, отчитайки вижданията на научния съвет;

– назначи директора и висшия състав на специализираната изпълнителна структура, отчитайки вижданията на научния съвет;

– осигури своевременното приемане на работната програма, позициите относно методиката на изпълнение и необходимите правила за прилагане, както е предвидено в Правилника на ЕСНИ за подаване на заявления и в образеца на ЕСНИ за споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, отчитайки вижданията на научния съвет;

– информира редовно програмния комитет относно изпълнението на дейностите на ЕСНИ.

2.           Бъдещи и нововъзникващи технологии

Дейностите в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии (БНТ) ще формират различни логики на намеса, от изцяло отворени изследвания до различни степени на структуриране на теми, общности и финансиране, обединени около три стълба:

2.1.        Отворени БНТ: насърчаване на нови идеи

Подкрепата в зародиш на широк набор от високорискови визионерни научни начинания и съвместни технологични проекти е необходима за успешни фундаментални изследвания за коренно нови бъдещи технологии. Като изрично не се придържа към теми и предписания, тази дейност позволява развитието на нови идеи, независимо от това кога и къде са възникнали, в най-широк спектър от теми и дисциплини. Подхранването на такива крехки идеи изисква гъвкав, поемащ рискове и изключително интердисциплинарен научноизследователски подход, излизащ далеч извън тесните рамки на строго технологичните виждания. Привличането и насърчаването на нови участници с голям потенциал в областта на научните изследвания и иновациите, като високотехнологични МСП и млади изследователи, е важно също така за формиране на научните и промишлените лидери на бъдещето.

2.2.        Активна подкрепа за БНТ: подхранване на нововъзникващи теми и общности

Трябва да се подкрепи съзряването на нови области и теми чрез действия за структуриране на нововъзникващите общности и подпомагане на проектирането и разработването на теми на преобразуващите научни изследвания. Основната полза от този структуриращ и същевременно проучвателен подход е възникването на новаторски области, които още не са готови за включване в изследователски планове на промишления сектор, и изграждането и структурирането на научноизследователски общности около тях. По този начин се прави крачката от сътрудничество между малък брой изследователи към клъстер от проекти, посветени на различни аспекти на дадена изследователска тема и обменящи резултати.

2.3.        Водещи инициативи в областта на БНТ: справяне с основните интердисциплинарни научни и технологични предизвикателства

Научноизследователските инициативи в рамките на тези предизвикателства са движени от науката, широкомащабни, мултидисциплинарни и структурирани около една визионерна обединяваща цел. Те се заемат с основните научни и технологични предизвикателства, изискващи сътрудничество между редица дисциплини, общности и програми. Научният прогрес следва да даде стабилна и широка основа за бъдещи технологични иновации и икономическа експлоатация, както и нови ползи за обществото. Техният широкообхватен характер и мащаб предполага, че те могат да бъдат осъществени единствено чрез обединени и дълготрайни усилия (с продължителност от порядъка на 10 години).

Дейностите по трите стълба на БНТ се допълват, от широк кръг дейности в рамките на мрежи и общности, насочени към създаването на плодородна и динамична европейска среда за развитието на направлявани от научни съображения изследвания на бъдещи технологии. Те ще подкрепят бъдещото развитие на дейности по БНТ, ще насърчат дискусията относно последствията от новите технологии и ще ускорят тяхното въздействие.

2.4.        Специфични аспекти на изпълнението

Консултативен съвет по БНТ ще осигури приноса на заинтересованите страни относно общата научна стратегия, включително определянето на работната програма.

Инициативата БНТ ще продължи да бъде ръководена от научни съображения, подкрепена от лека и ефикасна структура за изпълнение. Ще бъдат приети опростени административни процедури, за да се запази фокусът върху върховите постижения в направляваните от науката технологични иновации, да се насърчи инициативата и да се комбинира гъвкавост с отчетност. Най-подходящите подходи ще се използват за проверка на обхвата на научните изследвания в областта на БНТ (напр. за анализ на пакета от теми) и за привличане на общности от заинтересовани страни (напр. за консултации). Целта ще бъде постоянно подобряване и търсене на допълнителни начини за опростяване и усъвършенстване на процедурите, с цел да се гарантира спазването на тези принципи. Ще бъдат проведени оценки на ефективността и въздействието на дейности в областта на БНТ в допълнение към тези на равнище програма.

Като се има предвид нейната мисия за насърчаване на направляваните от научни интереси изследвания в областта на бъдещите технологии, инициативата за БНТ се стреми да обедини участници от областта на науката, технологиите и иновациите. Поради това БНТ следва да играе активна и катализираща роля за насърчаването на новото мислене, новите практики и новите сътрудничества.

Дейности в рамките на отворените групи за БНТ за изцяло възходящ подход при търсенето на перспективни нови идеи. Високият риск, характерен за всяка такава идея, се компенсира чрез голямото количество проучвани идеи. Ефективност по отношение на време и ресурси, ниска стойност за кандидатстване и безспорна възприемчивост към неконвенционални и интердисциплинарни идеи са ключовите характеристики на тези дейности. Чрез лесни и бързи постоянно отворени схеми за кандидатстване ще се търсят високорискови перспективни нови научни идеи и ще се предлагат пътеки за финансиране на професионалното развитие на нови и перспективни участници в областта на иновациите, например млади изследователи и високотехнологични МСП. Това ще бъде допълнено с дейности за активно насърчаване на творческото мислене извън общоприетите шаблони.

Активна подкрепа за БНТ: в рамките на тази дейност редовно се отправят покани по някои високорискови новаторски теми с висок потенциал, финансирани в степен, при която могат да бъдат подбрани множество проекти. Тези проекти ще бъдат подкрепени от действия по изграждане на общности, които насърчават дейности като съвместни мероприятия, разработване на нови учебни програми и изследователски планове. При подбора на теми ще се вземат предвид върховите постижения в ръководената от научни интереси изследователска дейност в областта на бъдещите технологии, потенциалът за създаването на критична маса и въздействието върху науката и технологиите.

Ще бъдат осъществени някои водещи инициативи в областта на БНТ. Те ще се основават на партньорства, които дават възможност за съчетаване на съюзно, национално и частно финансиране с балансирано управление, позволяващо на собствениците на дадена програма да упражняват подходящо влияние, както и голяма степен на автономност и гъвкавост при изпълнението, даваща възможност на водещата инициатива да се придържа тясно към научноизследователски план, ползващ се с широка подкрепа. При подбора ще се вземат предвид обединяващата цел, въздействието, интегрирането на заинтересованите страни и ресурси в рамките на сближаващ научноизследователски план, както и подкрепата на заинтересованите страни и на националните/регионалните научноизследователски програми.

3.           Действия по програмата „Мария Кюри“

3.1.        Насърчаване на нови умения посредством отлично първоначално обучение на изследователи

Европа се нуждае от силна и творческа база от човешки ресурси, за които границите на държави и сектори не представляват бариера, разполагащи с подходящ набор от умения за новаторство и за превръщане на знания и идеи в нови продукти и услуги, носещи икономическа и социална полза.

Това ще бъде постигнато по-специално чрез структуриране и подобряване на постиженията в голяма част от висококачественото първоначално обучение на млади изследователи и докторанти в държавите-членки и асоциираните държави. Предоставянето на различни умения на младите изследователи, които ще им позволят да се изправят пред настоящите и бъдещите предизвикателства, дава възможност на следващото поколение изследователи да бъдат предложени подобрени професионални перспективи както в обществения, така и в частния сектор, като по този начин се повиши и привлекателността на научната кариера за младите хора.

Действието ще бъде реализирано под формата на подпомагане на избрани чрез общоевропейски конкурс програми за обучение в областта на научните изследвания, осъществявани от партньорства между университети, научноизследователски институции, предприятия, МСП и други социално-икономически участници от различни държави в Европа и извън нея. Ще бъдат подкрепяни също отделни институции, които са в състояние да предоставят същата обогатяваща среда. Ще трябва да се осигури гъвкавост при изпълнението на целите, за да се отговори на различните нужди. Обикновено успешните партньорства са под формата на мрежи за научноизследователско обучение или докторски работи по промишлени теми, докато отделни институции рядко участват в новаторски докторски програми. В тази рамка се предвижда подкрепа за най-добрите млади научни изследователи, независимо от тяхната държава на произход, за да се присъединят те към тези отлични програми.

Тези програми за обучение ще са насочени към развитие и разширяване на основни умения в областта на научните изследвания, като в същото време се стимулира творческата нагласа, предприемаческият дух и новаторските умения на изследователите, които ще посрещнат бъдещите нужди на пазара на труда. Програмите ще предлагат също така обучения за умения като работа в екип, поемане на риск, управление на проекти, стандартизация, предприемачество, етика, интелектуална собственост, комуникация и информиране на обществото, които са от съществено значение за производството, разработването, търговската експлоатация и разпространението на нововъведенията.

3.2.        Подхранване на върховите постижения посредством трансгранична и междусекторна мобилност

Европа трябва да бъде направена привлекателна за най-добрите изследователи — европейски и неевропейски. Това ще бъде постигнато в частност чрез подкрепа за създаването на привлекателни възможности за професионално развитие за опитни изследователи както в публичния, така и в частния сектор, а също чрез насърчаването на тяхната трансгранична, междусекторна и интердисциплинарна мобилност, с цел да се повиши техният творчески и иновационен потенциал.

Финансиране ще бъде предоставено на най-добрите или най-перспективните опитни изследователи, независимо от тяхната националност, които искат да развиват своите умения, събирайки опит в транснационален или международен контекст. Те могат да бъдат подкрепени на различни етапи от тяхната кариера, включително най-младите специалисти непосредствено след придобиването на докторска степен или равностоен опит. Тези изследователи ще получават финансиране при условие, че се местят от една държава в друга, с цел да разширят и задълбочат своите компетенции в университети, научноизследователски институти, предприятия, МСП или други социално-икономически участници по техен избор, работейки по научноизследователски и иновационни проекти, съобразени с техните индивидуални потребности и интереси. Те също така ще бъдат насърчавани да се преместват от публичния към частния сектор или обратно посредством подкрепа за временно командироване. Ще бъдат подкрепяни също възможности за частично работно време, съчетаващи работа едновременно в публичния и в частния сектор, с цел да се разшири трансферът на знания между секторите и да насърчи създаването на нови предприятия. Такива индивидуални изследователски възможности ще помогнат на перспективните изследователи да станат напълно независими и ще улеснят движението на изследователите между публичния и частния сектор в рамките на тяхната кариера.

С цел пълното използване на наличния потенциал на изследователите, възможностите за повторно започване на изследователска кариера след прекъсване ще бъдат също подкрепени.

3.3.        Стимулиране на иновациите посредством взаимно обогатяване на знанието

Обществените предизвикателства добиват все по-глобален и трансграничен характер и междусекторното сътрудничество е от решаващо значение за успешното справяне с тях. Поради това обменът на знания и идеи по веригата от научните изследвания до пазара е от жизнено важно значение и може да се постигне само чрез свързването на хора. Това ще се насърчава чрез подкрепа на гъвкав обмен на висококвалифициран научноизследователски и иновационен персонал между сектори, страни и научни дисциплини.

Европейско финансиране ще подкрепя краткосрочния обмен на научноизследователски и иновационен персонал в рамките на партньорства между университети, научноизследователски институти, предприятия, МСП и други социално-икономически участници в Европа, както и между Европа и трети държави, с цел да бъде засилено международното сътрудничество. Тази форма ще бъде достъпна за научноизследователски и иновационен персонал на всички нива на професионално развитие, от най-младите (докторанти) до най-старшите (заети в управлението) служители, включително административен и технически персонал.

3.4.        Повишаване на структурното въздействие посредством съфинансиране на дейностите

Стимулирането на регионални, национални или международни програми с цел насърчаване на върховите постижения и разпространяване на най-добрите практики в рамките на програмата „Мария Кюри“ по отношение на трансевропейската мобилност на изследователите за целите на обучението, професионалното развитие и обмена на служители ще увеличи количественото и структурното въздействие на тази програма. Това също ще увеличи привлекателността на центровете за върхови постижения в цяла Европа.

Това ще бъде постигнато чрез съвместно финансиране на нови или съществуващи регионални, национални, частни и международни програми, с цел те да се отворят за и да предоставят международно, междусекторно и интердисциплинарно обучение за изследователи, както и трансгранична и междусекторна мобилност за изследователите и иновационния персонал на всички етапи от тяхната кариера.

Това ще позволи оползотворяването на полезните взаимодействия между действията на равнище на Съюза и тези на регионално и национално равнище, ще противодейства на фрагментирането по отношение на целите, методите за оценка и работните условия на изследователите.

3.5.        Специфична подкрепа и политически действия

От съществено значение за един ефективен отговор на предизвикателствата ще бъде проследяването на напредъка. Програмата ще подкрепи разработването на показатели и анализа на данни, свързани с мобилността на изследователите, техните умения и кариера, с цел да бъдат идентифицирани пропуските в програмата „Мария Кюри“ и засилен ефектът от действията по тази програма. Тези дейности ще се провеждат с оглед постигането на взаимодействие и тясна координация с действията за политическа подкрепа на изследователите, техните работодатели и финансиращи организации, провеждани в рамките на целта „Приобщаващи, иновативни и сигурни общества“. Ще се финансират специфични действия в подкрепа на инициативите за привличане на вниманието към значението на изследователската кариера, както и за разпространяване на резултатите от изследвания и иновации, произтичащи от дейности, подкрепени от програмата „Мария Кюри“.

С цел допълнително да се увеличи въздействието на програмата „Мария Кюри“, обединяването в мрежа на изследователите по тази програма (настоящи и бивши) ще бъде подкрепено чрез стратегия за услуги на участниците в програмата. Тези услуги ще обхващат спектъра от поддържането на форум за контакт и обмен между изследователите, предоставящ възможности за сътрудничество в изследванията и възможности за работа, до организирането на съвместни мероприятия и участието на кандидатите в дейности за популяризиране в ролята на посланици на програмата „Мария Кюри“ и за Европейското научноизследователско пространство.

3.6.        Специфични аспекти на изпълнението

Програмата „Мария Кюри“ ще бъде отворена за обучение и професионално развитие във всички области на научните изследвания и иновациите, засегнати по Договора — от фундаменталните изследвания до търговската реализация и иновационните услуги. Областите за научни изследвания и иновации, както и секторите ще се избират свободно от заявителите.

С цел да се извлече полза от наличните в световен мащаб знания, програмата „Мария Кюри“ ще бъде отворена за изследователи и новатори, както и за персонала на университети, научноизследователски институти, за предприятия и други социално-икономически участници от всички страни, включително трети държави, в съответствие с условията, определени в Регламент (ЕО) № XX/2012 (правила за участие).

Във всички дейности, описани по-горе, ще бъде отделено внимание на насърчаването на активното участие на предприятията, в частност МСП, както и на други социално-икономически участници с оглед на успешното прилагане и положителното въздействие на програмата „Мария Кюри“. Във всички действия по програмата „Мария Кюри“ се насърчава дългосрочното сътрудничество между висшето образование, изследователските организации и частния сектор, като се зачитат правата на интелектуална собственост.

Запазва се възможността в случай на конкретна нужда да се постави ударение върху определени дейности по програмата, засягащи определени обществени предизвикателства, видове научни изследвания и иновации, институции или географски райони, с цел да се отговори на развитието на европейските изисквания към уменията, научните изследвания, обучението, професионалното развитие и обмена на знания.

С цел да бъдат обхванати всички източници на талант, ще бъдат предприети общи мерки за преодоляване на всякакви деформации на достъпа до безвъзмездни средства, например чрез осигуряване на равни възможности за всички участници в програмата „Мария Кюри“ и изравняване на участието на мъжете и жените. Освен това програмата „Мария Кюри“ ще подпомогне изследователите да изберат по-стабилен модел за кариера и да постигнат подходящ баланс между професионален и личен живот с оглед на семейното им положение, и ще улесни подновяването на научноизследователската кариера след прекъсване. Принципите на Европейската харта на изследователите и на Кодекса за поведение при подбора на изследователи, насърчаващи отворен подбор и привлекателни условия на труд, ще трябва да се подкрепят и прилагат от всички финансирани участници.

С цел да се подобри допълнително разпространението и обществената ангажираност, от бенефициерите по програмата „Мария Кюри“ ще се изисква да планират подходящи дейности за популяризиране сред широката общественост. Този план ще бъде оценен по време на процеса на оценяване, както и в рамките на последващи действия на проекта.

4.           Научноизследователски инфраструктури

Дейностите са насочени към разработването на европейски научноизследователски инфраструктури за 2020 г. и по-нататък, към увеличаване на техния иновационен потенциал и човешки капитал и утвърждаване на европейската политика. Ще бъде въведена координация с източниците на финансиране от фондовете за сближаване, за да се осигурят полезно взаимодействие и съгласуван подход за развитието на научноизследователските инфраструктури.

4.1.        Разработване на европейски научноизследователски инфраструктури за 2020 г. и по-нататък

4.1.1.     Разработване на нови научноизследователски инфраструктури на световно ниво[18]

Целта е да се осигури прилагането, дългосрочната устойчивост и ефективната експлоатация на научноизследователските инфраструктури, посочени от Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури (ESFRI), и други изследователски инфраструктури на световно ниво, които ще помогнат на Европа да отговори на глобалните предизвикателства в областта на науката, промишлеността и обществото. Тази цел засяга специално онези инфраструктури, които установяват или вече са установили свое управление, например на базата на Европейския консорциум за научноизследователска инфраструктура (ERIC) или всяка еквивалентна структура на европейско или международно равнище.

Финансирането от Съюза ще подпомогне, според случая:

а)           подготвителния етап на бъдещи инфраструктури (напр. подробни планове за строителство, правни договорености, многогодишно планиране);

б)           етапа на изпълнение (напр. изследователска и развойна дейност и инженерни работи заедно с промишления сектор и потребителите, развитие на регионални механизми за партньорство, насочени към по-балансирано развитие на Европейското научноизследователско пространство); и/или

в)           етапа на експлоатация (напр. достъп, обработка на данните, повишаване на информираността, обучение и международно сътрудничество).

Тази дейност ще подкрепи също проучвания за формирането на нови научноизследователски инфраструктури посредством възходящ подход.

4.1.2.     Интегриране и отваряне на съществуващи национални изследователски инфраструктури от общоевропейски интерес

Целта е да се отворят ключовите национални научноизследователски инфраструктури за всички европейски изследователи както от академичните среди, така и от промишления сектор и да се гарантира тяхното оптимално използване и съвместно развитие.

Съюзът ще подкрепи мрежите, обединяващи и интегриращи в европейски мащаб ключовите национални научноизследователски инфраструктури. Финансиране ще бъде предоставяно по-специално в подкрепа на транснационалния и виртуалния достъп на изследователи и за хармонизиране и подобряване на услугите, предоставяни от инфраструктурите. Около сто инфраструктурни мрежи във всички области на науката и технологията ще изискват такава подкрепа, като до двадесет хиляди изследователи годишно ще се възползват от достъпа до тези капацитети.

4.1.3.     Развитие, внедряване и експлоатация на електронните инфраструктури, основани на ИКТ[19]:

Целта е най-късно до 2020 г. да бъде постигнато единно и отворено европейско пространство за онлайн изследвания, в което изследователите се ползват от водещи, повсеместни и надеждни услуги за мрежови връзки и изчисления, както и от непрекъснат и отворен достъп до среда, предлагаща електронни услуги и глобални ресурси от данни.

За постигането на тази цел ще се подпомагат: глобални научноизследователски и образователни мрежи, предоставящи по заявка усъвършенствани и стандартизирани услуги с променлив мащаб от множество технологични области; изчислителни мрежи (грид) и „изчислителни облаци“ — инфраструктури, предлагащи практически неограничен капацитет за изчисления и обработка на данни; една екосистема от суперкомпютри, чийто капацитет достига стойности от порядък екса; софтуерна и обслужваща инфраструктура, например за симулация и визуализиране; и една оперативно съвместима, отворена и надеждна инфраструктура за научни данни.

4.2.        Насърчаване на иновационния потенциал и човешкия капитал на научноизследователските инфраструктури

4.2.1.     Използване на иновационния потенциал на научноизследователските инфраструктури

Целта е да се стимулират иновациите както в самите инфраструктури, така и при техните доставчици и потребители.

За тази цел ще бъде предоставена помощ за

а)           научноизследователски и развойни партньорства с промишления сектор, с цел да се развие капацитетът на Съюза и промишлените доставки във високотехнологичните области като научно оборудване или ИКТ;

б)           възлагане на обществени поръчки от представители на научноизследователската инфраструктура за продукти в предпазарен стадий, чрез които се насърчават иновациите и които играят ролята на първи потребители на технологии;

в)           стимулиране на използването на научноизследователските инфраструктури от промишления сектор, например като експериментални съоръжения за изпитване или центрове на знанието; и

г)            насърчаване на интеграцията на научноизследователските инфраструктури в местните, регионалните и глобалните новаторски екосистеми.

Действията на Съюза ще насърчат също използването на научноизследователските инфраструктури, по-специално на електронните инфраструктури, за обществени услуги, социални иновации, култура и образование.

4.2.2.     Укрепване на човешкия капитал на научноизследователските инфраструктури

Сложността на научноизследователските инфраструктури и използването на техния пълен потенциал изискват адекватни умения от техните управители, инженери и техници, както и от потребителите.

Чрез финансирането от Съюза ще бъдат подкрепени обучението на персонала, управляващ и експлоатиращ научноизследователските инфраструктури от общоевропейски интерес, обменът на служители и на най-добри практики между съоръжения и адекватното предлагане на човешките ресурси в ключови сфери, включително създаването на специфични образователни планове.

4.3.        Укрепване на европейската политика относно научноизследователската инфраструктура и международното сътрудничество

4.3.1.     Укрепване на европейската политика за научноизследователските инфраструктури

Идеята е да се използват полезните взаимодействия между националните инициативи и инициативите на Съюза, като се създават партньорства между политиците и съответните финансиращи органи (напр., групата за размисъл относно електронните инфраструктури на ESFRI (e-IRG), организациите от EIROforum, националните публични органи), с цел взаимно допълване и сътрудничество между научноизследователски инфраструктури и дейности за прилагането на други политики на ЕС (например политиките в областта на регионалното развитие, сближаването, промишлеността, здравеопазването, заетостта или развитието) и да се осигури координация между различните източници на финансиране от Съюза. Действията на Съюза ще подкрепят също проучването, наблюдението и оценката на научноизследователските инфраструктури, на равнището на Съюза, както и съответните политически проучвания и дейности за връзка с обществеността.

4.3.2.     Улесняване на стратегическото международно сътрудничество

Целта е да се улесни развитието на глобални научноизследователски инфраструктури, т.е. научноизследователски инфраструктури, които изискват финансиране и споразумения в световен мащаб. Тази цел включва също така улесняването на сътрудничеството на европейските научноизследователски инфраструктури с техните неевропейски партньори, за да се гарантира тяхната глобална съвместимост и мащаб, и осъществяването на международни споразумения за взаимно ползване, откритост или съфинансиране на инфраструктури. В това отношение ще бъдат надлежно взети предвид препоръките на съставената от висши длъжностни лица група Карнеги относно глобалните изследователски инфраструктури. Внимание ще бъде отделено и на осигуряването на адекватно участие на Съюза в координация с международни организации като ООН и ОИСР.

4.4.        Специфични аспекти на изпълнението

По време на прилагането ще бъдат потърсени становища от независими експертни групи, както и от заинтересовани страни и консултативни органи, като ESFRI и e-IRG.

Подходът при изпълнението ще има три проявления: целенасочен, когато съответните специфични научноизследователски инфраструктури и/или общности са ясно определени; и подход с посочени бенефициери, например, когато се предоставят средства за оперативни разходи на (консорциум от) оператор(и) на инфраструктура.

Последните две дейности разполагат със собствени специфични действия, чрез които ще бъдат преследвани техните цели, подкрепени, когато е уместно, от действия в рамките на първата дейност.

Част II

Водещи позиции в промишлеността

1.           Водещи позиции при базовите и промишлените технологии

Общи положения

Успешното овладяване и внедряване на базови технологии от европейската промишленост е ключов фактор за укрепване на иновационния капацитет и производителността на Европа и осигуряване на напреднала, устойчива и конкурентоспособна европейска икономика, водещи позиции в световен мащаб в отраслите на високотехнологичните приложения и способност за намиране на уникални решения за обществените предизвикателства. Иновационните дейности ще бъдат комбинирани с научноизследователски и развойни дейности като основна част от финансирането.

Интегриран подход към ключовите базови технологии

Целта „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ се отнася главно за ключовите базови технологии (КБТ): като такива са определени микро- и наноелектрониката, фотониката, нанотехнологията, биотехнологията, авангардните материали и усъвършенстваните производствени системи[20]. В много новаторски продукти се използват едновременно няколко от тези технологии — в самия продукт или като съставни части. Всяка технология носи технологични новости, но когато се съчетаят няколко базови технологии, може да се стигне дори до технологичен скок. Развитието на междусекторни ключови базови технологии ще повиши конкурентоспособността и въздействието на продуктите. Така ще бъдат използвани многобройните взаимодействия между тези технологии. Целенасочена подкрепа ще бъде предоставена на по-широкомащабни пилотни и демонстрационни проекти

Това ще включва междусекторни дейности, които обединяват и интегрират отделни технологии с цел технологично утвърждаване в промишлена среда на една завършена и квалифицирана система, готова за пазарна реализация. Масивното участие на частния сектор в тези дейности ще бъде необходимо условие и затова те следва да се осъществяват чрез публично-частни партньорства. В този смисъл чрез една специализирана структура за управление ще бъде разработена съвместна работна програма за междусекторни дейности в областта на ключовите базови технологии (КБТ). Предвид пазарните нужди и изискванията на обществените предизвикателства, тя ще бъде насочена към осигуряване на общи градивни блокове от КБТ за различни области на приложение, включително обществените предизвикателства.

Специфични аспекти на изпълнението

Иновационните дейности ще включват интеграция на отделните технологии; демонстрации на капацитета за създаване и доставяне на новаторски продукти и услуги; пилотни инициативи с участието на ползватели и потребители с цел доказване на приложимост и добавена стойност; и широкомащабни демонстрационни установки за улесняване на пазарната реализация на резултатите от научните изследвания.

Различни технологии ще бъдат интегрирани, водейки до технологично утвърждаване в промишлена среда на завършена и квалифицирана система, готова за пазарна реализация. Масивното участие на частния сектор в тези дейности, конкретно чрез публично-частни партньорства, ще бъде необходимо условие.

Действия в сферата на търсенето ще допълнят технологичния тласък, произтичащ от инициативите в областта на научноизследователската дейност и иновациите. Те включват оптимално използване на обществените поръчки за иновации; разработка на подходящи технически стандарти;          насърчаване на частното търсене и стимулиране на потребителите за формиране на по-благоприятна за иновациите пазарна среда.

Конкретно при нанотехнологиите и биотехнологиите ангажирането на заинтересованите страни и обществеността ще има за цел да повиши осведомеността за ползите и рисковете. При разгръщането на тези технологии систематично ще се извършват оценки на безопасността и ще се контролират общите рискове.

Тези дейности ще допълнят подкрепата за научноизследователската дейност и иновациите в базовите технологии, предоставяна евентуално от националните или регионалните власти посредством фондовете на политиката на сближаване в рамките на стратегии за интелигентно специализиране.

Стратегически инициативи за международно сътрудничество ще се осъществяват с водещи страни партньори в области от взаимен интерес и полза. От особен, но не и единствен интерес за базовите и промишлени технологии са

– разработването на стандарти в световен мащаб;

– премахването на критични елементи на промишленото производство и условията за търговия;

– безопасността на продукти, основани на нано- и биотехнологии;

– разработването на материали и методи за намаляване на потреблението на енергия и ресурси;

– ръководени от промишлеността, съвместни международни инициативи в рамките на общността на производителите; и

– оперативната съвместимост на системите.

1.1.        Информационни и комуникационни технологии (ИКТ)

Действия по множество направления ще бъдат насочени към предизвикателствата, свързани с постигането на водеща роля в промишлеността и технологиите в областта на ИКТ, и ще обхванат общи програми за научни изследвания и иновации в областта на ИКТ, включващи по-специално:

1.1.1.     Ново поколение компоненти и системи: разработване на авангардни и интелигентни вградени компоненти и системи

Целта е да се запазят и укрепят водещите позиции на Европа в технологиите, свързани с вградените интелигентни компоненти и системи. Това включва също микро-нано-био-системи, органична електроника, интегрални елементи с голяма площ, поддържащи технологии за „интернет на нещата“ (ИН)[21], включително платформи, поддържащи доставката на усъвършенствани услуги, интелигентни интегрирани системи, системи от системи и инженеринг на сложни системи.

1.1.2.     Изчислителни технологии от следващото поколение: авангардни изчислителни системи и технологии

Целта е да се мобилизират европейските капацитети в областта на обработващите и системните архитектури, технологиите за взаимно свързване и локализиране на данни, изчислителните облаци, софтуера за паралелна обработка на данни и симулации във всички пазарни сегменти на изчислителната техника.

1.1.3.     Интернет на бъдещето: инфраструктури, технологии и услуги

Целта е да се засили конкурентоспособността на европейската промишленост в разработването, овладяването и формирането на интернет от следващото поколение, който постепенно ще замени настоящия интернет, стационарните и мобилните мрежи и обслужващата инфраструктура, и ще осигури възможност за свързване на трилиони устройства (ИН) чрез многобройни оператори и в множество области, които ще променят нашия начин на общуване, достъп и използване на знания. Това включва научни изследвания и иновации в областта на мрежите, софтуера и услугите, кибернетичната сигурност, неприкосновеността на личния живот и доверието, безжичните[22] комуникации и всички оптични мрежи, мултимедийните интерактивни приложения и свързаните предприятия на бъдещето.

1.1.4.     Технологии за съдържание и управление на информацията: ИКТ за цифрово съдържание и творчество

Целта е да се предоставят на специалистите и гражданите нови инструменти за създаване, използване и запазване на всички форми на цифрово съдържание, независимо от езика, и за моделиране, анализ и визуализиране на големи обеми от данни, включително свързани данни. Това включва нови технологии за изучаване на езици, обучение, взаимодействие, цифрово съхранение, достъп до съдържание и анализ; интелигентни информационни системи за управление, основани на съвременни технологии за извличане на данни, машинно обучение, статистически анализ и визуални компютърни технологии.

1.1.5.     Авангардни интерфейси и роботи: роботика и интелигентни пространства

Целта е да се запазят и укрепят водещите позиции на Европа в науката и промишлеността в промишлената и обслужващата роботика, когнитивните системи, авангардните интерфейси и интелигентните пространства, осъзнаващите машини, основавайки се на нарастващия потенциал на компютрите и мрежите и напредъка при изграждането на системи, способни да учат, да се приспособяват и да реагират.

1.1.6.     Микро- и наноелектроника и фотоника

Целта е да се извлече полза от върховите постижения на Европа в тази ключова базова технология, за да се подкрепят нейната конкурентоспособност и водещи позиции в промишлеността. Дейностите също така ще включват научни изследвания и иновации в областта на проектирането, авангардните процеси, пилотните линии за производство, свързаните с тях производствени технологии и демонстрационни действия за валидиране на технологични разработки и новите бизнес модели.

Очаква се тези шест основни направления на дейност да покрият пълния спектър от нужди. Те биха включвали постигането на водещи позиции в намирането на общи решения в областта на ИКТ, продукти и услуги, необходими за справяне с основните обществени предизвикателства, както и приложно-ориентирани програми за изследвания и иновации в областта на ИКТ, които ще бъдат подкрепени въз основа на съответното социално предизвикателство.

Във всяко от основните направления на действие са включени също специфични научноизследователски инфраструктури на базата на ИКТ като „живите лаборатории“ за широкомащабно изпробване и инфраструктури за съответните ключови базови технологии и интегрирането им в модерни иновационни продукти и интелигентни системи, включително оборудване, инструменти, поддържащи услуги, „стерилни помещения“ и достъп до леярни за създаване на прототипи.

1.2.        Нанотехнологии

1.2.1.     Разработване на наноматериали, наномашини и наносистеми от следващо поколение

Развитие и интеграция на знания на кръстопътя на различни научни дисциплини, насочени към коренно нови продукти, позволяващи устойчиви решения в широк диапазон от сектори.

1.2.2.     Гарантиране на безопасност при разработването и прилагането на нанотехнологиите

Подобряване на научните знания за тяхното потенциално въздействие върху здравето или околната среда, с цел осъществяване на проактивно, научно обосновано управление на нанотехнологиите и осигуряване на утвърдени научни инструменти и платформи за оценка и управление на опасността, излагането и риска през целия жизнен цикъл на наноматериалите и наносистемите.

1.2.3.     Разработване на общественото измерение на нанотехнологиите

Да се намерят решения за нуждите от персонал и физическа инфраструктура, възникващи при разгръщането на нанотехнологиите, и да се подобри управлението на нанотехнологиите в името на обществения интерес.

1.2.4.     Ефикасен синтез и производство на наноматериали, компоненти и системи

Да се насочи вниманието към нови гъвкави, мащабни и възпроизводими операции, интелигентно интегриране на нови и съществуващи процеси, както и промяна в мащаба с цел постигане на масово производство на продукти и многофункционални инсталации, което ще осигури ефикасното прехвърляне на знания в промишлени иновации.

1.2.5.     Разработване на техники за увеличаване на капацитета, измервателни методи и оборудване

Да се насочи вниманието към основни технологии, подкрепящи разработването и въвеждането на пазара на сложни наноматериали и наносистеми, включително характеризиране и манипулиране на вещества в наномащаб, моделиране, компютърно проектиране и модерни инженерни методи на атомно ниво.

1.3.        Авангардни материали

1.3.1      Междусекторни и базови технологии за производство на материали

Изследвания на функционални материали, многофункционални материали като самовъзстановяващи се или биосъвместими материали и структурни материали за целите на иновацията във всички промишлени отрасли, особено за пазарите на продукти с висока стойност.

1.3.2.     Разработка и преобразуване на материали

Научноизследователска и развойна дейност за осигуряване на ефикасно и устойчиво увеличаване на мащаба, с цел да се направи възможно промишленото производство на бъдещи продукти, напр. в химическата промишленост или металургията.

1.3.3.     Управление на компоненти на материалите

Научноизследователска и развойна дейност за нови и новаторски техники и системи, обединяване, слепване, разделяне, сглобяване, самосглобяване и разглобяване, разединяване и унищожаване.

1.3.4.     Материали за устойчива промишленост

Разработване на нови продукти и приложения и на потребителски навици, намаляващи разхода на енергия и благоприятстващи нисковъглеродните производства, както и интензифициране на процесите, рециклиране, почистване и получаване на материали с висока добавена стойност от отпадъци и вторични суровини.

1.3.5.     Материали за творческия сектор

Проектиране и разработване на конвергентни технологии за създаване на нови възможности за бизнес, включително запазване на европейските материали с историческа и културна стойност.

1.3.6.     Метрология, характеризиране, стандартизация и качествен контрол

Насърчаване на технологии за характеризиране, неразрушителни методи за оценка и прогнозно моделиране на експлоатационните характеристики за постигане на напредък в материалознанието и инженерните науки.

1.3.7.     Оптимизиране на използването на материали

Научноизследователска и развойна дейност за проучване на алтернативи на използването на материали и новаторски подход при създаването на бизнес модели.

1.4.        Биотехнологии

1.4.1.     Насърчаване на модерните биотехнологии като бъдещи двигатели на новаторството

Целта е да се изгради основа, позволяваща на европейската промишленост да запази челните си позиции в иновациите, също така в средносрочен и дългосрочен план. Това включва разработването на нови инструменти като синтетична биология, биоинформатика, биология на системите, и използване на сближаването с други базови технологии като нанотехнологията (напр. бионанотехнология) и ИКТ (напр. биоелектроника). Тези и други авангардни области заслужават подходящи мерки по отношение на научноизследователската и развойната дейност, за да се улесни ефективното прехвърляне и използване на знания в нови приложения (системи за доставка на лекарства, биосензори, биочипове и т.н.).

1.4.2.     Промишлени процеси на базата на биотехнологии

Тези действия имат двойна цел: от една страна, да се позволи на европейската промишленост (напр. химическа промишленост, здравеопазване, минно дело, енергетика, целулозно-хартиена, текстилна и хранително-вкусова промишленост) да разработва нови продукти и процеси, удовлетворяващи потребностите на промишлеността и обществото; и конкурентоспособни и подобрени алтернативи на настоящи продукти на базата на биотехнологиите; от друга страна, да се мобилизира потенциалът на биотехнологията за откриване, наблюдение, предотвратяване и премахване на замърсяването. Това включва научноизследователска и развойна дейност за ензимни и метаболични пътеки, разработване на биопроцеси, усъвършенствана ферментация, преработка както нагоре, така и надолу по веригата, изграждане на разбиране за динамиката на развитие на микробните общности. Това включва също дейности по разработването на прототипи за оценка на технико-икономическата осъществимост на разработените продукти и процеси.

1.4.3.     Иновативни и конкурентоспособни технологични платформи

Целта е да се разработят технологични платформи (напр. геномика, метагеномика, протеомика, молекулярни инструменти), които осигуряват водещи позиции и конкурентно предимство в голям брой икономически сектори. Това включва аспекти като подкрепа и разработване на биоресурси с оптимизирани свойства и приложения, надхвърлящи границите на конвенционалните алтернативи; разкриване на възможности за проучване, разбиране и използване по устойчив начин на земното и морското биологично разнообразие за новаторски приложения; и подпомагане разработването на решения за здравеопазването, основани на биотехнологиите (напр. диагностика, биологични вещества, биомедицински устройства).

1.5.        Авангардно производство и авангардна преработка

1.5.1.     Технологии за фабрики на бъдещето

Насърчаване на устойчив промишлен растеж чрез улесняване на стратегическата промяна в Европа от разходно-ориентирано производство към подход, основан на създаването на висока добавена стойност. Това изисква намирането на начини да се произвежда повече при намалено потребление на материали и енергия и намалена продукция на отпадъци и замърсяване. Усилията ще се съсредоточават върху развитието и интегрирането на адаптивните системи за производство на бъдещето, с особен акцент върху нуждите на европейските МСП, за да се постигнат усъвършенствани и устойчиви производствени системи и процеси.

1.5.2.     Технологии, позволяващи изграждането на енергийноефективни сгради

Намаляване на потреблението на енергия и емисиите на CO2 чрез разработване и внедряване на устойчиви строителни технологии, прилагане и разгръщане на мерки за внедряване на енергийно ефективни системи и материали в новите, модернизираните и обновените сгради. Съображения относно жизнения цикъл и нарастващото значение на концепциите за проектиране, строителство и експлоатация ще бъдат от ключово значение за овладяването на предизвикателството на прехода към сгради с почти нулево потребление на енергия в Европа до 2020 г. и за реализиране на енергийноефективни райони с участието на широк кръг заинтересовани страни.

1.5.3.     Устойчиви и нисковъглеродни технологии в енергоемките преработващи отрасли

Повишаване на конкурентоспособността на преработвателната промишленост в отрасли като химия, целулоза и хартия, стъкло или цветни метали и стомана чрез драстично подобряване на енергийната и ресурсната ефективност и намаляване на въздействието върху околната среда на подобни промишлени дейности. Вниманието ще бъде насочено към разработването и валидирането на базови технологии за иновативни вещества, материали и технологични решения за нисковъглеродни продукти и по-малко енергоемки процеси и услуги по веригата за създаване на стойност, както и към внедряването на производствени технологии и техники със свръхниски въглеродни емисии с цел конкретно намаляване на емисиите на парникови газове.

1.5.4.     Нови, устойчиви бизнес модели

Междусекторното сътрудничество в областта на понятията и методологиите за „основано на знанието“, специализирано производство може да насърчи творчеството и иновациите с акцент върху бизнес моделите при адаптивни подходи, които могат да се нагаждат към изискванията на глобализираните вериги и мрежи за създаване на стойност, променящите се пазари и новите и бъдещите промишлени отрасли.

1.6.        Космическо пространство

1.6.1.     Създаване на условия за конкурентоспособност, независимост и иновативност на Европа в космическите дейности

Целта е да се поддържа водеща роля в световен мащаб в космическите изследвания чрез запазване и развитие на конкурентоспособна космическа промишленост и изследователска общност и чрез насърчаване на космическите иновации.

1.6.1.1.  Гарантиране на конкурентоспособна космическа промишленост и изследователска общност

Европа играе водеща роля в изследването на космическото пространство и разработването на космически технологии и има разработена собствена космическа инфраструктура (напр. „Галилео“). В действителност, европейската промишленост се е утвърдила като износител на първокласни спътници. Въпреки тази водеща роля тя е изправена пред важни предизвикателства като раздробеността на европейските пазари и научноизследователски институции, конкуренцията на основните космически сили, които се възползват от широки вътрешни пазари, както и ограничените системни инвестиции в космическите изследвания и технологии и за изграждане на капацитет в Европа. Развитие на научноизследователската база чрез осигуряване на непрекъснатост в космическите научноизследователски програми, например чрез последователност от по-малки и по-чести демонстрационни проекти с присъствие в космоса. Това ще даде възможност на Европа да развива своята промишлена база и общността за космически изследвания и технологично развитие, с което ще съдейства за независимостта на Европа от внос на критични технологии.

1.6.1.2.  Насърчаване на обмена на иновации между космическите и некосмическите сектори

Редица проблеми в космическите технологии са сходни с проблемите в наземните технологии, например в областта на енергетиката, телекомуникациите, проучването на природните ресурси, роботиката, сигурността и здравеопазването. Тези сходства дават възможност за разработки, провеждани съвместно на ранен етап от космически и некосмически общности, по-специално от малки и средни предприятия, които евентуално биха довели по-бързо до революционни нововъведения в сравнение със самостоятелни разработки, даващи резултати на по-късен етап. Експлоатацията на съществуващата европейска космическа инфраструктура трябва да бъде стимулирана чрез насърчаване на развитието на новаторски продукти и услуги, основани на дистанционно наблюдение и географски позициониращи системи. Поради това Европа следва да подкрепи началното развитие на предприемаческия космически сектор чрез добре насочени мерки.

1.6.2.     Създаване на условия за напредък в космическите технологии

Целта е да се гарантира способността за достъп до космоса и за експлоатация на космически системи в полза на европейското общество през следващите десетилетия.

Способността за достъп до космоса и за поддържане и управляване на европейски или международни космически системи в околоземна орбита и извън нея е жизненоважна за бъдещето на европейското общество. Необходимият за целта капацитет изисква постоянни инвестиции в множество космическите технологии (т.е. ракети носители, сателити, роботика, инструменти и датчици), както и в оперативните концепции — от идеята до демонстрацията в космоса. В момента Европа е една от трите водещи сили в използването на космоса, но в сравнение с равнището на инвестициите в космическа научноизследователска и развойна дейност в Съединените американски щати (напр. около 20 % от общия бюджет на НАСА) равнището на европейските инвестиции в бъдещи космически технологии е недостатъчно (под 10 % от общите разходи за космически проекти) и следва да бъде подобрено по протежение на цялата верига:

а)           фундаментални технологични изследвания, разчитащи често в голяма степен на ключови базови технологии с потенциал за създаване на революционни технологии с наземни приложения;

б)           подобряване на съществуващите технологии, напр. чрез миниатюризация, по-висока енергийна ефективност и по-висока чувствителност на датчиците;

в)           демонстрации и валидиране на нови технологии и концепции в аналогични космически и наземни обкръжения;

г)            контекст на мисията, например анализ на космическото обкръжение, наземни станции, защита на космическите системи от сблъсък с отпадъци и въздействието на слънчевите изригвания (информираност за ситуацията в космоса, SSA), насърчаване на инфраструктурата за новаторски данни и архивиране на проби;

д)           Усъвършенствани технологии за навигация и за дистанционно отчитане, обхващащи научните изследвания, които са важни за бъдещите поколения космически системи на Съюза (напр. „Галилео“).

1.6.3.     Създаване на условия за използване на космически данни

Целта е да се гарантира по-широко оползотворяване на космическите данни, получени от съществуващите и бъдещите европейски мисии, в научния, публичния и търговския сектор.

Космическите системи често дават информация, която не може да бъде събрана по друг начин. Въпреки че европейските мисии са на световно равнище, публикуваните разчети сочат, че вероятността за използване на данни от европейски мисии е по-малка от тази за използване на данни от мисиите на САЩ. Използването на данните може да се повиши значително, ако бъдат положени съгласувани усилия за координиране и организиране на обработката, валидирането и стандартизацията на данните, получени от европейски космически мисии. Иновативни подходи при събирането, обработката, обобщаването и разпространението на данните, като се използват новаторски форуми за сътрудничество на базата на ИКТ, могат да осигурят по-висока възвръщаемост на инвестициите в космическата инфраструктура. Калибрирането и валидирането на космическите данни (за отделните инструменти, между инструменти и мисии, и за обекти на място) са ключови за ефективното използване на космически данни във всички сфери, но са възпрепятствани от липсата на органи или институции на равнището на Съюза, които са оправомощени да осигуряват стандартизация и референтни рамки за данни, извлечени в космоса. Достъпът до данните и използването на космически мисии е въпрос, който изисква глобална координация. За данни, получени от наблюдение на Земята, отчасти са постигнати хармонизирани подходи и най-добри практики в координация с междуправителствената „Група за наблюдение на Земята“, в която Съюзът участва и чиято цел е да поддържа една глобална система за земни наблюдения, обединяваща отделните системи за наблюдение.

1.6.4.     Създаване на условия за провеждане на европейски научни изследвания в подкрепа на международни космическа партньорства

Целта е да се подкрепят научните изследвания и иновации, с които Европа участва в дългосрочни международни космически партньорства.

Въпреки че космическа информация осигурява големи ползи на местно равнище, космическите предприятия имат по принцип глобален характер. Това е особено явно по отношение на космическите заплахи за наземни и космически системи. Загубите на спътници, предизвикани от космически метеорологични явления и космически отпадъци, се оценяват на около 100 милиона евро годишно. Също толкова глобални са дейности като Международната космическа станция (ISS), която е построена и управлявана от Европа, САЩ, Канада, Япония и Русия, и роботизираните космически научни изследвания и проучвания. Разработването на авангардни космически технологии все повече се извършва в рамките на такива международни проекти, което направи достъпа до тези проекти важен фактор за изследователите и промишлеността от Европа. Участието на Съюза в тези глобални космически начинания трябва да се дефинира с дългосрочни стратегически пътни карти (с продължителност от 10 години и повече), съобразени с приоритетите на космическата политика на Съюза и в координация с вътрешните европейски партньори като ЕКА, международните партньори като COSPAR, UNOOSA и космическите агенции на космически нации като NASA и Роскосмос.

1.6.5.     Специфични аспекти на изпълнението

Приоритетите за изпълнение на космически изследвания и иновации по „Хоризонт 2020“ са в съответствие с приоритетите в областта на космическата политика на Съюза, както са определени от Съвета по въпросите на космическото пространство и съобщението „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“[23]. Изпълнението ще бъде разработено в консултации със заинтересованите страни от европейската космическа промишленост, МСП, академични институции и технологични институти, представлявани от консултативната група по космическото пространство, и важни партньори като Европейската космическа агенция и националните космически агенции. По отношение на участието в международни начинания научноизследователската и иновационна програма ще бъде определена в сътрудничество с международни партньори (напр. NASA, Роскосмос, JAXA).

2.           Достъп до рисково финансиране

„Хоризонт 2020“ ще създаде два механизма („капиталовия механизъм“и „дълговия механизъм“), които ще разполагат с различни сметки. Капиталовият механизъм и сметката за МСП на дълговия механизъм ще бъдат осъществени като част от двата финансови инструмента на ЕС, които предоставят капитал и заеми научните изследвания, иновациите и растежа на МСП.

Капиталовият и дълговият механизъм могат да позволят, когато е уместно, обединяването на финансови ресурси с такива на държави-членки, желаещи да участват с част от разпределените им структурни фондове в съответствие с член 31, параграф 1, буква а) от Регламента за структурните фондове.

Вместо да предоставя заеми, гаранции или капиталови инвестиции и т.н. пряко на крайни бенефициери, Комисията ще делегира това на финансови институции, които ще предоставят подкрепа, по-специално чрез разпределяне на риска, гаранционни схеми и капиталови и квазикапиталови инвестиции.

2.1.        Дългов механизъм

Дълговият механизъм ще предоставя на отделни получатели заеми за инвестиции в научни изследвания и иновации, гаранции за финансови посредници, предоставящи заеми на получатели, както и гаранции или насрещни гаранции за национални и регионални схеми за финансиране на дълг. Дълговият механизъм ще предприеме дейности за увеличаване на падежа и ще подпомогне специализирания инструмент за МСП (вж. част II, раздел 3. „Иновации в МСП“ от настоящото приложение). Разпоредбите на дълговия механизъм могат да се комбинират, евентуално след добавяне на безвъзмездни средства (включително еднократни суми), с разпоредби от капиталовия финансов инструмент в една или повече интегрирани схеми. Възможни са също заеми при облекчени условия и конвертируеми заеми.

Освен предоставяне на заеми и гаранции при пазарни условия на принципа, „първи пристигнал — първи обслужен“, дълговият механизъм ще бъде насочен, в редица от компонентите си, към отделни политики и сектори. Бюджетни вноски, заделени за тази цел, могат да постъпят от:

а)           други части на „Хоризонт 2020“, по-специално от част ІІІ „Обществени предизвикателства“;

б)           други рамки, програми и бюджетни редове в бюджета на Съюза;

в)           конкретни региони и държави-членки, които желаят да участват със средства от фондовете на политиката на сближаване;

г)            отделни институции (например EUREKA или съвместните технологични инициативи) или инициативи.

Такива бюджетни вноски могат да се извършват или допълват по всяко време в хода на „Хоризонт 2020“.

Споделянето на риска и други параметри могат да варират за различните компоненти на дадена политика или сектор при условие, че тяхната стойност или състояние са съобразени с общите правила за дългови инструменти. Освен това компонентите могат да имат специфични стратегии за комуникация в рамките на цялостната кампания за промоция на дълговия механизъм. В допълнение може да се използват специализирани посредници на национално равнище, ако е необходим специален експертен опит за оценка на бъдещите заеми в областта на даден компонент.

Сметката за МСП на дълговия механизъм ще предоставя на МСП и малки предприятия със средна степен на капитализация, чийто основен предмет на дейност са научните изследвания и иновациите, заеми в размер над 150 000 EUR, които ще допълват финансирането за МСП от механизма за гарантиране на заеми по Програмата за конкурентоспособност на предприятия и МСП.

Лостовият ефект на дълговия механизъм, определен като общото финансиране (т.е. финансиране от страна на Съюза, плюс участие от други финансови институции), разделено на финансовото участие на Съюза, се очаква да варира средно от 1,5 до 6,5 в зависимост от вида на операциите, включени в него (равнището на риска, бенефициерите и съответният дългов финансов инструмент). Мултиплициращият ефект, определен като общата сума на инвестициите, направени от получилите помощи бенефициери, разделена на финансовата вноска на Съюза, се очаква да бъде от 5 до 20 отново в зависимост от съответния вид операции.

2.2.        Капиталов механизъм

Капиталовият инструмент ще се съсредоточи върху фондовете за рисков капитал в първоначалната фаза, като предоставя рисков и/или междинен капитал на отделни предприятия от портфолиото. Тези предприятия могат в допълнение да потърсят дългово финансиране от финансови посредници, прилагащи дълговия механизъм.

Механизмът предвижда също възможност за инвестиции във фазите на разширяване и растеж във връзка с капиталовия механизъм за растеж (EFG) по Програмата за конкурентоспособност на предприятия и МСП (това включва фондове, инвестирани във фондове, с широка база от инвеститори като частни, институционални и стратегически инвеститори, както и национални публични и полупублични финансови институции). Във втория случай инвестициите от капиталовия механизъм на „Хоризонт 2020“ не надхвърлят 20 % от общото финансиране на ЕС, освен в случаи на многостепенни фондове, при които участието на EFG и капиталовия инструмент за НИРД ще бъде осъществявано пропорционално въз основа на инвестиционната политика на фонда. Както и EFG, капиталовият механизъм избягва участие в изкупуване на предприятия или в заместващ капитал, предвиден за затваряне на придобити предприятия. Комисията може да реши да измени прага от 20 % с оглед на променящите се пазарни условия.

Инвестиционните параметри ще бъдат установени по такъв начин, че конкретните цели на политиката, включително насочването към определени групи потенциални бенефициери, да могат да се постигнат, запазвайки същевременно пазарно ориентирания, направляван от търсенето подход на този инструмент.

Капиталовият механизъм може да бъде подкрепен чрез бюджетни вноски от други части на „Хоризонт 2020“; други рамки, програми и бюджетни редове в бюджета на Съюза; отделни райони и държави-членки; и специфични организации или инициативи.

Лостовият ефект на капиталовия механизъм, определен като общото финансиране (т.е. финансиране от страна на Съюза, плюс участието на други финансови институции), разделено на финансовата вноска на Съюза, се очаква да бъде около 6, в зависимост от пазарните особености, а очакваният мултиплициращ ефект, определен като общата сума на инвестициите, направени от получилите помощи бенефициери, разделена на финансовата вноска на Съюза — средно 18.

2.3.        Специфични аспекти на изпълнението

Прилагането на двата механизма ще се делегира на групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ, ЕИФ) и/или други финансови институции, на които може да бъде възложено изпълнението на финансовите инструменти в съответствие с Финансовия регламент. Замисълът и изпълнението им ще бъдат синхронизирани с общите разпоредби за финансови инструменти, установени във Финансовия регламент, и с по-конкретни оперативни изисквания, които ще бъдат установени с насоки на Комисията.

Техните елементи могат да бъдат съчетани, евентуално след добавяне на безвъзмездни средства (включително еднократни суми), в една или повече интегрирани схеми за подпомагане на конкретни категории бенефициери или проекти със специално предназначение, като например МСП и средно големи предприятия (mid-caps) с потенциал за растеж, или мащабни демонстрационни проекти на новаторски технологии.

Тяхното прилагане ще бъде подкрепено от набор от съпътстващи мерки. Те могат да включват, наред с други мерки, техническа подкрепа за финансовите посредници при оценката на допустимостта на заявленията за заем или на стойността на активите от знания; схеми за инвестиционна готовност за „отглеждане“, наставничество и менторство за МСП и насърчаване на тяхното взаимодействие с потенциални инвеститори; мерки за повишаване на осведомеността на дружествата за рисков капитал и т. нар. „бизнес ангели“ относно потенциала за растеж на новаторски МСП, участващи в програми за финансиране от Съюза; схеми за привличане на частни инвеститори с цел подпомагане на растежа на новаторските МСП и предприятия със средна степен на капитализация (mid-caps); схеми за насърчаване на благотворителни фондации и индивиди да подкрепят научноизследователската дейност и иновации; и схеми за насърчаване на корпоративните инвестиции и дейностите на семейните служби и „бизнес ангелите“.

Ще бъде осигурено взаимно допълване с механизмите на Програмата за конкурентоспособност на предприятия и МСП.

3.           Иновации в МСП

3.1.        Интегриране на подкрепата за МСП

МСП ще бъдат подкрепени в рамките на „Хоризонт 2020“. За тази цел е предвиден специализиран инструмент за МСП, който е насочен към всички видове новаторски МСП, показващи силна амбиция да се развиват, растат и интернационализират. Той ще бъде на разположение за всички видове иновации, включително нетехнологични иновации и иновации в услугите. Целта е да се помогне за решаване на проблемите с финансирането на ранния етап на високорискови научни изследвания и иновации, да се стимулират революционни иновации и да се увеличи търговското използване на резултатите от изследванията в частния сектор.

В областта на всички обществени предизвикателства и всички базови и промишлени технологии се прилага специализираният инструмент за МСП и се отделят определени суми за него.

Само МСП ще имат право да кандидатстват за финансиране и подкрепа. Те могат да установяват сътрудничество според собствените си нужди, включително за възлагане на дейности по проучването и разработката на подизпълнители. Проектите трябва да са от явен интерес за МСП и да им носят потенциални ползи, както и да имат ясно изразено европейско измерение.

Инструментът за МСП ще обхваща всички области на науката, технологията и иновациите посредством „възходящ“ подход в рамките на дадено социално предизвикателство или дадена базова технология, така че да останат достатъчно възможности за финансиране на всички видове обещаващи идеи, особено на междусекторни и интердисциплинарни проекти.

Инструментът за МСП ще предоставя опростена и поетапна подкрепа. Неговите три етапа ще обхванат целия иновационен цикъл. Преминаването от един етап към следващия ще става плавно, при положение, че даден МСП проект е доказал на някой от предходните етапи, че е достоен за допълнително финансиране. В същото време всеки етап ще бъде отворен за всички МСП:

– Етап 1: Концепция и оценка на възможностите за осъществяване:

МСП ще получат помощи за проучване на научната или техническата осъществимост и търговския потенциал на една нова идея (доказване на концепцията) с цел разработване на иновационен проект. Положителен резултат от тази оценка ще позволи финансиране на следващия/те етап(и).

– Етап 2: Научноизследователска и развойна дейност, демонстрация, пренасяне на пазарна основа:

Подкрепя се научноизследователската и развойна дейност, като специално ударение се поставя на демонстрационните дейности (изпитване, прототип, проучвания относно увеличаването на мащаба, проектиране, пилотни проекти, иновативни процеси, продукти и услуги, проверка за ефективност и др.) и пренасяне на пазара.

– Етап 3: Търговска реализация:

На този етап не се предоставя пряко финансиране, освен помощни дейности, като целта е да се улесни достъпът до частен капитал и благоприятна за иновациите среда. Предвидени са връзки към финансови инструменти (вж. част II, раздел 2. „Достъп до рисково финансиране“ от настоящото приложение), например чрез обслужване с предимство на МСП, които са преминали успешно етапи 1 и/или 2, при планирането на размера на заделените финансови ресурси. МСП ще се ползват също от мерки за подкрепа като създаване на мрежи за контакти, обучение, наставничество и консултации. В допълнение към мерките от тази част могат да се прилагат мерките за насърчаване на обществени поръчки в предпазарен стадий и обществени поръчки за новаторски решения.

Еднаквото насърчаване, прилагане и наблюдение на инструмента за МСП в рамките на „Хоризонт 2020“ ще гарантира лесен достъп за МСП. Въз основа на съществуващите мрежи за подкрепа на МСП, ще се създаде схема за наставничество за получаващите МСП, за да се ускори въздействието на предоставената подкрепа.

Ще бъде създаден специален орган от заинтересовани лица и експерти в областта на научните изследвания и иновациите в МСП, който да насърчава и придружава специфичните за МСП мерки на „Хоризонт 2020“.

3.2.        Специфична подкрепа

3.2.1.     Подкрепа за занимаващите се с интензивни научни изследвания МСП

Едно от специфичните действия ще бъде посветено на насърчаването на пазарно ориентирани иновации в МСП, осъществяващи научноизследователска и развойна дейност. То е насочено към МСП, извършващи интензивни научни изследвания във високотехнологичните сектори, които също трябва да демонстрират своята способност да реализират на пазара резултатите от проекта.

Действието ще прилага „възходящ“ подход към цялата област на науката и технологиите, с цел да удовлетвори конкретните потребности на МСП, осъществяващи научноизследователска и развойна дейност.

Действието ще се изпълнява чрез инициатива по член 185 от ДФЕС, която ще се основава на съвместната програма „Eurostars“ и ще го направлява съгласно констатациите в неговата междинна оценка.

3.2.2.     Подобряване на капацитета за иновации на МСП

Дейности, подпомагащи изпълнението и допълващи специфичните мерки за МСП в „Хоризонт 2020“, ще се подкрепят, конкретно с цел подобряване на капацитета за иновации на МСП. Дейностите могат да включват повишаване на осведомеността, информация и разпространение, дейности за обучение и мобилност, изграждане на мрежи от контакти и обмен на най-добри практики, разработване на висококачествени услуги и механизми за МСП в подкрепа на иновациите с висока добавена стойност за Съюза (напр. управление на иновациите, интелектуална собственост и трансфер на знания, новаторско използване на ИКТ и електронни умения в МСП), както и подпомагане на МСП при намирането на партньори за научни изследвания и иновации в Съюза, което ще им позволи да се специализират в дадена технология и да развиват собствения си капацитет за иновации. Посредническите организации, представляващи групи новаторски МСП, се приканват да провеждат междусекторни и трансрегионални иновационни дейности с МСП, разполагащи с взаимно допълваща се компетентност, с цел да се развият нови промишлени вериги за създаване на стойност.

Ще се търсят полезни взаимодействия с политиката на сближаване на Съюза в контекста на национални и регионални иновационни стратегии за интелигентно специализиране.

Предвижда се засилване на връзката с мрежата „Enterprise Europe“ (в рамките на Програмата за конкурентоспособност на предприятия и МСП.). Подкрепата може да варира от подобряване на информационните и консултантските услуги, през инициативи за менторство, наставничество и търсене на партньори за МСП, желаещи да разработват иновационни трансгранични проекти, до предоставянето на услуги в подкрепа на иновации. Това ще консолидира подхода „обслужване на едно гише“ на мрежата „Enterprise Europe“ в подкрепа на МСП, наред с изразеното регионално и местно присъствие на мрежата.

3.2.3.     Подкрепа за пазарно ориентираните иновации

Чрез тези действия ще бъдат подкрепени пазарно ориентирани иновации с оглед подобряване на иновационния капацитет на предприятията чрез подобряване на рамковите условия за иновации, както и преодоляване на специфичните препятствия, пречещи на растежа на новаторските предприятия, по-специално на МСП и предприятия със среден размер с потенциал за бърз растеж. Ще бъдат обхванати специализирана подкрепа за иновации (относно, примерно, използването на интелектуална собственост, мрежи от възложители на обществени поръчки, подкрепа за бюра за трансфер на технологии, стратегическо проектиране) и прегледите на обществената политика по отношение на иновациите.

Част III

Обществени предизвикателства

1.           Здравеопазване, демографски промени и благосъстояние

Ефективното насърчаване на здравеопазването, подкрепено от солидна база от научно потвърдени знания, предотвратява заболяванията, подобрява благосъстоянието и е ефективно по отношение на разходите. Насърчаването на здравеопазването и профилактиката на заболяванията зависят също и от разбирането на определящите здравето фактори, от наличието на ефективни средства за профилактика, например ваксини, от ефективния надзор на здравето и заболяванията и от подготвеността, както и от ефективността на програмите за скрининг.

Резултатните усилия за предотвратяване, управление, обслужване и лечение на болести, увреждания и намалена функционалност се основават на фундаменталното разбиране на техните причини, процеси и въздействие, както и на факторите за добро здраве и благосъстояние. Ефективният обмен на данни и връзката на тези данни с широкомащабни кохортни проучвания от реалния свят също са от съществено значение, както и пренасянето на резултатите от научните изследвания в клиничната практика, по-специално чрез провеждането на клинични изпитвания.

Нарастващото бреме от болести и нетрудоспособност в контекста на застаряването на населението поставя допълнителни изисквания пред сектора на здравеопазването и социалните грижи. За да се запази ефективността на здравеопазването и социалните грижи за всички възрасти, са необходими усилия за подобряване на процеса на вземане на решения в областта на профилактиката и лечението, за определяне и оказване на подкрепа на разпространяването на най-добри практики в сектора на здравеопазването и в подкрепа на интегрираните медицински грижи и на разпространението на технологични, организационни и социални иновации, даващи по-специално на възрастни хора възможността да останат активни и независими. Това ще допринесе за повишаване на нивото и за удължаване на продължителността на тяхното физическо, социално и психическо здраве.

Всички тези действия ще се осъществяват по такъв начин, че да подпомагат изследователския и иновационен цикъл, да повишават конкурентоспособността на европейската промишленост и развитието на нови пазарни възможности.

По-долу са описани специфични дейности.

1.1.        Разбиране на определящите фактори на здравето, подобряване на здравеопазването и профилактиката на заболяванията

Необходимо е по-добро разбиране на определящите фактори на здравето, за да се съберат доказателства за ефективни практики за насърчаване на здравеопазването и профилактиката. Това ще позволи разработването на всеобхватни показатели за състоянието на здравето и благосъстоянието в рамките на Съюза. Ще бъдат проучени екологични, поведенчески (включително начин на живот), социално-икономически и генетични фактори в най-широкия смисъл. Подходите ще включват дългосрочни проучвания по кохорти и свързването на техните данни с данните, получени от биологичните научни изследвания и чрез други методи.

По-специално, по-доброто познаване на околната среда като определящ фактор за здравето ще наложи използването на интегрирани молекулярно-биологични, епидемиологични и токсикологични подходи за изследване на отношенията между здравето и обкръжаващата среда, включително проучвания на начините на действие на химикали, комбинирано излагане на замърсяване и други стресови фактори, свързани с околната среда и климата, интегрирани токсикологични изпитвания, както и на алтернативи на тестовете с животни. Необходими са новаторски подходи за оценка на излагането, използващи ново поколение биомаркери, основани на биологичните науки и епигенетиката, човешкия биомониторинг, оценки на индивидуалното излагане и моделиране за разбиране на комбинирани, кумулативни и нововъзникващи форми на излагане, включващи социално-икономически и поведенчески фактори. Ще се подкрепя подобряването на връзките с данни за околната среда посредством съвременни информационни системи.

По този начин могат да бъдат оценени съществуващите и планираните политики и програми и да бъде предоставена политическа подкрепа. По същия начин могат да бъдат разработени промени в поведението, профилактични и образователни програми, включително такива, отнасящи се до здравната грамотност в областта на храненето, ваксинирането и други първични грижи.

1.2.        Разработване на ефективни програми за скрининг и подобряване на оценяването на податливостта на болести

Разработването на програми за скрининг зависи от идентифицирането на ранен етап на биомаркери за риск и зараждане на болест, а тяхното внедряване зависи от изпитването и валидирането на методи и програми за проверка. Откриването на лица и групи от населението, изложени на риск от заболяване, ще позволи разработването на персонализирани, наслоени и колективни стратегии за ефикасна и ефективна профилактика.

1.3.        Профилактика, надзор и подготвеност

Човешката раса е заплашена от нови и нововъзникващи инфекции (включително такива в резултат на изменението на климата), от лекарствената резистентност на съществуващите патогени и от другите преки и непреки последици от изменението на климата. Необходими са подобрени методи за надзор, мрежи за ранно предупреждение, кампании за организиране на здравното обслужване и подготвеност при кризи, за моделиране на епидемии, за ефективно реагиране на пандемии, за реагиране на неинфекциозни заболявания, произтичащи от изменението на климата, както и усилия за поддържане и повишаване на способността за борба с инфекциозните заболявания, резистентни към лекарства.

1.4.        Разбиране на болестите

Необходимо е по-добро разбиране на механизмите на здравето и болестите при всички възрастови групи, така че да могат да бъдат разработени нови и по-добри мерки за профилактика, диагностициране и лечение. Интердисциплинарните научни изследвания относно патофизиологията на болестите са от съществено значение за подобряване на разбирането на всички аспекти на болестните процеси, включително прекласифициране на състоянията на здраве и болест въз основа на данни от молекулярната биология, както и за валидиране и използване на резултатите от научните изследвания в клинични приложения.

Съответните научни изследвания ще обхващат и насърчават разработването и използването на нови средства и подходи за събиране на биомедицински данни и ще включват биологичните науки, както и медицински подходи и системи с висока производителност. Тези дейности ще изискват тясна връзка между фундаменталните и клиничните изследвания, както и с дългосрочни кохортни изследвания (и съответните научноизследователски области), както е описано по-горе. Ще са необходими също тесни връзки с научноизследователските и медицински инфраструктури (бази данни, био-банки и др.) с цел стандартизация, съхранение, обмен и достъп до данни — теми, които са от съществено значение за максимизиране на ползата от данните и за стимулиране на по-новаторски и ефективни начини за анализиране и комбиниране на данните.

1.5.        Разработване на по-добри профилактични ваксини

Необходими са по-ефективни профилактични ваксини (или алтернативни профилактични интервенции), както и основани на факти схеми за ваксиниране за разширена гама от болести. Условие за това е по-доброто разбиране на болестите и болестните процеси и последователната борба с епидемиите, както и предприемането на клинични изпитвания и свързани с тях изследвания.

1.6.        Подобряване на диагностицирането

За разработването на нови и по-ефективни методи за диагностика е необходимо по-добро разбиране на механизмите на здравето, болестите и болестните процеси при всички възрастови групи. Ще бъдат разработени новаторски и съществуващи технологии с цел значително подобряване на резултатите в борбата с болестите посредством по-ранни и точни диагнози и по-персонализирано лечение.

1.7.        Използване на методи in-silico в медицината с цел подобряване на управлението и предвиждането на болести

Компютърни симулации, използващи специфични данни на пациента и базиращи на системен медицински подход и физиологични модели, могат да се използват за предвиждане на податливостта на болести, развитието на болестите и вероятността за успех на дадено медицинско лечение. Основаните на модели симулации могат да бъдат полезни при клиничните изпитвания, за предвиждане на реакцията на организма на дадено лечение, както и за персонализирането и оптимизирането на определено лечение.

1.8.        Лечение на болестите

Необходимо е да се подкрепи подобряването на междусекторни поддържащи технологии за лекарства, ваксини и други терапевтични подходи, включително трансплантации, генна и клетъчна терапия; да се увеличи успеваемостта при разработване на лекарства и ваксини (включително алтернативни методи за заместване на класическите изпитвания за безопасност и ефикасност, респ. разработването на нови методи); да се разработят подходи на регенеративната медицина, включително подходи, основани на стволови клетки; да се разработят усъвършенствани медицински и спомагателни устройства и системи; да се запази и подобри способността ни за борба със заразни, редки, основни и хронични болести и за предприемане на медицински интервенции, които зависят от наличието на ефективни антимикробни лекарства; и да се разработят цялостни подходи за лечение на коморбидността при всички възрастови групи и избягване на едновременната употреба на няколко вида лекарства (полифармация). Тези подобрения ще подпомогнат разработването на нови, по-ефикасни, ефективни и устойчиви средства за лечение на болести и за преодоляване на увреждания.

1.9.        Пренасяне на знания в клиничната практика и новаторски дейности с променлив мащаб

Клиничните изпитвания са средствата за пренасяне на биомедицински познания в клиничната практика и ще бъдат подкрепени. Подкрепа ще получи и усъвършенстването на съответната практика. Примерите включват разработване на по-добри методики, така че тези изпитвания да се съсредоточат върху съответните групи от населението, включително тези, които страдат (или вече са подложени на лечение) от няколко различни заболявания едновременно, определяне на сравнителната ефективност на интервенции и решения, както и подобряване на използването на бази данни и електронните здравни досиета като източници на данни за опити и предаване на знания. По подобен начин ще бъде оказана подкрепа за пренасяне на резултати от изследвания относно други видове интервенции, като например тези, свързани с независимия начин на живот, в практиката.

1.10.      Подобряване на използването на здравни данни

Ще бъдат подкрепени интеграцията на инфраструктури и информационни структури и източници (включително резултати от кохортни изследвания, протоколи, сбирки данни, показатели и др.), както и стандартизацията, оперативната съвместимост, съхранението, споделянето и достъпа до данни, за да се даде възможност тези данни да бъдат използвани правилно. Внимание следва да се отдели на обработката на данни, управлението на знанията, моделирането и визуализацията.

1.11.      Подобряване на научните инструменти и методи в подкрепа на разработването на политики и на регулаторните нужди

Необходимо е да се подкрепи разработването на научни инструменти, методи и статистики за бърза и точна прогнозна оценка на безопасността, ефикасността и качеството на здравните технологии, включително нови вещества, биологични, модерни терапии и медицински изделия. Това важи особено за новите развития в области, като например свързаните с ваксини, клетъчни/тъканни и генни терапии, органи и трансплантации, специализирани производства, био-банки, нови медицински уреди, диагностични/лечебни процедури, генетични изследвания, оперативна съвместимост и електронно здравеопазване, включително аспекти на неприкосновеността на личния живот. Подкрепа е необходима също за усъвършенстваните методики за оценка на риска, подходите за провеждане на изпитвания и свързаните с околната среда и здравето стратегии. Налице е също необходимост да се подкрепи разработването на методи, подпомагащи оценката на етичните аспекти на горепосочените области.

1.12.      Активно остаряване, независимо и подпомогнато ежедневие

Необходими са мултидисциплинарни авангардни и приложни научни изследвания и иновации в областта на поведенческите, геронтологичните, цифровите и други науки, за да бъдат намерени ефикасни, лесни за ползване решения за активно, независимо и подпомогнато ежедневие (в дома, на работното място) на застаряващото население и хората с увреждания. Това важи за множество различни ситуации и за технологии, системи и услуги, подобряващи качеството на живот и функционалността на хората, включително мобилност, интелигентни персонализирани подпомагащи технологии, обслужваща и социална роботика и подпомагащо обкръжение. Ще бъдат подкрепени пилотни проекти за научни изследвания и иновации за оценка на прилагането и разпространението на решения.

1.13.      Насърчаване на поемането на отговорност за собственото здраве

Създаването на условия, позволяващи на хората да подобряват и управляват своето здраве през целия си живот, ще доведе до намаление на разходите за системите на здравеопазване, като даде възможност за управление на хронични заболявания извън институции и подобряване на здравните резултати. Това изисква изследвания в областта на поведенческите и социалните модели, социалните нагласи и стремежи по отношение на персонализираните здравни технологии, мобилни и/или преносими инструменти, нови диагностики и персонализирани услуги, които съдействат за здравословен начин на живот, благосъстояние, самостоятелни грижи, подобрено взаимодействие между граждани и здравни специалисти, персонализирани програми за справяне с болест и инвалидност, както и подпомагане на инфраструктурите за знания.

1.14.      Насърчаване на интегрираните грижи

Подкрепата за управлението на хронични заболявания извън институциите зависи също от подобряването на сътрудничеството между доставчиците на здравни и социални или неформални грижи. Ще бъдат подкрепени научни изследвания и новаторски приложения, подпомагащи вземането на решения на базата на разпределена информация, и за предоставяне на научни данни за широкомащабно разгръщане и пазарна експлоатация на нови решения, включително оперативно съвместими дистанционни здравни услуги и услуги за дистанционни грижи. Ще бъдат подкрепени също научни изследвания и иновации за подобряване на организацията и предоставянето на дългосрочни грижи.

1.15.      Оптимизиране на ефективността и резултатността на системите за здравеопазване и намаляване на неравенството посредством решения, основани на доказателства, и разпространение на най-добрите практики и иновационни технологии и подходи.

Необходимо е да се подкрепи разработването на методи за оценка на здравните технологии и на икономика на здравеопазването, както и събирането на доказателства и разпространението на най-добрите практики и новаторски подходи и технологии в сектора на здравното обслужване, включително приложения на ИКТ и за електронно здравеопазване. Ще бъдат подкрепени сравнителни анализи на реформите на здравните системи в Европа и в трети държави и оценки на техните средносрочни или дългосрочни икономически и социални въздействия. Анализи относно броя и уменията на специалистите, необходими в бъдеще в сектора на здравните грижи във връзка с новите модели на грижите, също ще бъдат подкрепени. Ще бъдат подкрепени и изследвания на развитието на различните форми на неравенство в здравеопазването, на взаимодействието им с други икономически и социални форми на неравенство и на ефективността на политиките, насочени към намаляване на неравенството в Европа и извън нея. Освен всичко друго, съществува необходимост да бъде подкрепена оценката на решения относно безопасността на пациентите и системи за осигуряване на качеството, включително ролята на пациентите в областта на безопасността и качеството на грижите.

1.16.      Специфични аспекти на изпълнението

Предоставяните помощи ще обхващат целия спектър от дейности от трансфер на знания и технологии до широкомащабни демонстрационни дейности, което ще доведе до решения с променлив мащаб за Европа и останалата част от света.

2.           Продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, морски изследвания и биоикономика

2.1.        Устойчиво земеделие и горско стопанство

Необходими са подходящи знания, инструменти, услуги и иновации за подпомагане на по-производителни, ресурсно ефективни и устойчиви системи за земеделие и горско стопанство, които доставят достатъчни количества храна, фураж, биомаса и други суровини и предоставят екосистемни услуги, като същевременно подпомагат развитието на селските общности. Научните изследвания и иновациите ще предоставят възможности за интегриране на агрономически и екологични цели в областта на устойчивото производство посредством: увеличаване на производителността и ресурсната ефективност на земеделието; намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ) в земеделието; ограничаване преминаването на хранителни вещества от култивирани земи в сухоземната и водната околна среда; намаляване на зависимостта на Европа от внос на растителни протеини; увеличаване на равнището на биологичното разнообразие в системите за първично производство.

2.1.1.     Повишаване на ефективността на производството и справяне с изменението на климата, наред с гарантирането на финансова стабилност и устойчивост

Дейностите в тази насока ще повишат производителността, както и капацитета за приспособяване на растения, животни и производствени системи, за справяне с бързите промени на климата и околната среда, както и с нарастващия недостиг на природни ресурси. Произтичащите иновации ще помогнат да се постигне напредък в посока на икономика с ниско потребление на енергия, ниски емисии и ниска продукция на отпадъци по протежение на цялата верига на производство на храни и фуражи. В допълнение те ще допринесат за продоволствената сигурност, за създаването на нови възможности за ползване на биомасата и странични продукти от земеделието и горското стопанство в широка гама от приложения извън производството на храни.

Ще се търсят мултидисциплинарни подходи за подобряване на производителността на растения, животни, микроорганизми, като в същото време се гарантира ефикасното използване на ресурси (вода, хранителни вещества, енергия) и екологичната цялост на селските райони. Ще бъде наблегнато върху интегрирани и разнообразни производствени системи и земеделски практики, включително използването на прецизни технологии и екологични подходи за по-интензивно производство в полза както на конвенционалното, така и на биологичното земеделие. Генетичното подобряване на растения и животни с цел адаптиране и повишаване на тяхната производителност ще се възползва от всички подходящи конвенционални и модерни методи за разплод и за по-добро използване на генетичните ресурси. Ще бъде отделено необходимото внимание на управлението на почвите в стопанствата с цел повишаване на плодоносността на почвата като основа за производителността на зърнените култури. Ще се насърчава здравето на животните и растенията и ще бъдат доразвити интегрираните мерки за борба с болести/вредители. Ще бъдат изградени стратегии за ликвидиране на някои болести по животните, включително зоонози, наред с изследванията за антимикробна устойчивост. Проучването на ефекта на практики за хуманно отношение към животните ще спомогне за даването на отговор на обществената загриженост. Изброените по-горе области ще бъдат подкрепени от по-фундаментални изследвания, за да се отговори на релевантни биологични въпроси и да се подпомогне развитието и прилагането на политиките на Съюза.

2.1.2.     Предоставяне на екосистемни услуги и обществени блага

Земеделието и горското стопанство са уникални системи, произвеждащи не само търговски продукти, а и обществени блага в по-общ смисъл (включително с културна и развлекателна стойност) и важни екологични услуги като функционално и in-situ биологично разнообразие, опрашване, регулиране на водите, ландшафта, намаляване на ерозията и улавяне на въглерода/намаляване на последствията от емисиите на ПГ. Научноизследователските дейности ще подкрепят предоставянето на тези обществени блага и услуги, като предоставят управленчески решения, инструменти, подкрепящи вземането на решения, и оценки на тяхната непазарна стойност. Специфичните въпроси, които трябва да бъдат разгледани, включват идентифицирането на земеделски/горски системи и модели за ландшафт, чрез които вероятно ще бъдат постигнати тези цели. Промени в активното управление на земеделски системи, включително използването на технологии и промяна на практиките, ще намалят последствията от емисиите на ПГ и ще увеличат приспособяемостта на земеделския сектор към негативните въздействия на изменението на климата.

2.1.3.     Оправомощаване на селските райони, подкрепа за политиките и селски иновации

Ще се мобилизират възможностите за развитие на селските райони чрез укрепване на техния капацитет за първично производство и предоставяне на екосистемни услуги, както и чрез откриване на пътища за производството на нови и разнообразни продукти (храни, фуражи, материали, енергия), които отговарят на нарастващата необходимост от нисковъглеродни и къси вериги за доставка. Необходими са социално-икономически изследвания, наред с разработването на нови концепции и институционални нововъведения, за да се гарантира сближаване на селските райони и предотвратяване на икономическото и социалното маргинализиране, за насърчаване на диверсификацията на икономическите дейности (включително сектора на услугите), осигуряване на подходящи връзки между селските и градските райони, както и за улесняване на обмена, демонстрациите, иновациите и разпространението на знания и за стимулиране на участието в управлението на ресурсите. Необходимо е също така да се разгледат начини, по които обществени блага в селските райони могат да се превърнат в местни/регионални социални и икономически ползи. Иновационните потребности, определени на регионално и местно равнище, ще бъдат допълнени с междусекторни научноизследователски действия на междурегионално и на европейско равнище. Чрез предоставяне на необходимите аналитични инструменти, показатели, модели и прогнозни средства, изследователски проекти ще подкрепят политиците и други участници в изпълнението, наблюдението и оценката на съответните стратегии, политики и законодателство, не само за селските райони, а и за цялата биоикономика. Необходими са също инструменти и данни за правилното оценяване на възможните комбинации между различните използвани ресурси (земя, вода и други ресурси) и продуктите на биоикономиката. Ще бъдат разгледани социално-икономически и сравнителни оценки на системи в земеделието/горското стопанство и показателите за тяхната устойчивост.

2.2.        Устойчива и конкурентоспособна хранително-вкусова промишленост за здравословно и безопасно хранене

Нуждите на потребителите от безопасни, здравословни и достъпни храни трябва да бъдат взети предвид, като в същото време се отчете въздействието на поведението при потребление на хранителни продукти и на производството на храни и фураж за здравето на човека и за цялата екосистема. Ще се отдели внимание на сигурността и безопасността на храните и фуражите, конкурентоспособността на европейското земеделие и хранително-вкусова промишленост и устойчивостта на производството и снабдяването с хранителни продукти с оглед на цялата верига на хранителните доставки и свързаните с тях услуги — както конвенционални, така и биологични — от първичното производство до потреблението. Този подход ще допринесе за: а) постигане на продоволствена безопасност и сигурност за всички европейци и ликвидиране на глада в света; б) намаляване бремето на заболяванията, свързани с храната и храненето, чрез насърчаване на преминаването към здравословен и устойчив начин на хранене, чрез образоване на потребителите и иновации в хранителната промишленост; в) намаляване на потреблението на енергия и вода в преработката, транспорта и разпределението на храни; и г) намаляване на хранителните отпадъци с 50 % до 2030 г.

2.2.1.     Информиран избор на потребителите

Ще се отдели внимание на предпочитанията на потребителите, нагласите, нуждите, поведението, начина на живот и образованието и ще се подобри комуникацията между потребителите и научноизследователската общност, занимаваща се с хранителната верига, и икономическите оператори в тази област, за да се подобрят информираният избор, устойчивото потребление и неговото въздействие върху производството, приобщаващият растеж и качеството на живот, по-специално на уязвимите групи. Социалните иновации ще дадат отговор на обществените предизвикателства, а новаторските модели и методологии при изучаването на потреблението ще предоставят сравними данни и ще положат основите за намиране на отговор на потребностите на политиката на Съюза.

2.2.2.     Здравословни и безопасни храни и хранене за всички

Хранителните потребности и въздействието на храните върху физиологичните функции, физическото и психическото състояние ще бъдат разгледани, също както и връзките между храненето, стареенето, хроничните заболявания и смущения и хранителните навици. Ще бъдат набелязани иновации и решения в областта на храненето, водещи до подобрения в здравето и благосъстоянието. Химическото и микробното замърсяване на храни и фуражи, рискът и излагането ще бъдат оценени, контролирани и проследени по протежение на веригите за храна и питейна вода — от производството и съхранението до преработката, пакетирането, разпространението и приготвянето в заведенията за обществено хранене или в дома. Иновациите относно безопасността на храната, подобряването на средствата за осведомяване относно рисковете и на стандартите за безопасност на храните ще доведат до повишаване на доверието на потребителите и на защитата в Европа. Подобряването стандартите за безопасност на храните в световен мащаб също ще спомогне за засилване на конкурентоспособността на европейската хранително-вкусова промишленост.

2.2.3.     Устойчива и конкурентоспособна хранително-вкусова промишленост

За да може хранителната и фуражната промишленост да се справи с обществените, екологичните, климатичните и икономическите аспекти на прехода от местен към глобален мащаб, нейните потребности ще бъдат взети предвид на всички етапи от веригата за производство на храни и фуражи, включително проектиране, преработка, пакетиране, управление на процеса, намаляване на отпадъците, оползотворяване на странични продукти и безопасна употреба или унищожаване на животински странични продукти. Ще бъдат разработени иновационни и устойчиви ресурсно ефективни процеси и произведени разнообразни, безопасни, достъпни и висококачествени продукти. Това ще засили иновационния потенциал на европейската верига на предлагане на храни, ще подобри конкурентоспособността, ще допринесе за икономическия растеж и заетостта и ще позволи на европейската хранително-вкусова промишленост да се приспособи към промените. Други аспекти, които трябва намерят решение, са възможностите за проследяване, логистиката и услугите, социално-икономическите фактори, устойчивостта на хранителната верига на екологични и климатични рискове и ограничаването на отрицателното въздействие на дейностите по хранителната верига и променените хранителни навици и производствени системи върху околната среда.

2.3.        Отключване на потенциала на живите водни ресурси

Една от основните характеристики на живите водни ресурси е, че те могат да се обновяват и тяхната устойчива експлоатация се основава на задълбочено разбиране, както и на високата степен на качество и производителност на водните екосистеми. Общата цел е да се използват устойчиво живите водни ресурси, за да се максимизират социалните и икономическите ползи/възвращаемост от океаните и моретата на Европа. Това включва необходимост от оптимизиране на устойчивия принос на рибарството и аквакултурите към продоволствената сигурност в контекста на глобалната икономика и от намаляване на сериозната зависимост на Съюза от вноса на морски храни (около 60 % от цялото потребление на морски храни в Европа зависи от вноса и Съюзът е най-големият световен вносител на рибни продукти) и от стимулиране на морските биотехнологии за подхранване на „синия“ растеж. В съответствие с настоящите политически рамки, научноизследователските дейности ще подпомогнат екосистемния подход към управлението и експлоатацията на природните ресурси и ще подкрепят въвеждането на „зелени“ технологии в засегнатите сектори.

2.3.1.     Разработване на устойчиво и екологосъобразно рибарство

Новата обща политика по рибарството, Рамковата директива за морската стратегия и стратегията на Съюза за биологичното разнообразие призовават към по-устойчиво, конкурентоспособно и екологосъобразно европейско рибарство. Преминаването към екосистемен подход в управлението на риболова ще изисква задълбочено разбиране на морските екосистеми. Нови виждания, средства и модели ще бъдат разработени, за да се подобри разбирането за това какво поддържа доброто здраве и производителността на морските екосистеми, както и за оценка и смекчаване на въздействието на риболова (включително дълбоководния) върху морските екосистеми. Ще бъдат разработени нови стратегии за рибарство, предоставящи услуги на обществото и запазващи същевременно морските екосистеми в добро здраве. Ще бъде измерено социално-икономическото въздействие на различните варианти на управление. Наред с нови управленски инструменти за справяне с риск и несигурност ще бъдат проучени и последиците от и приспособяването към промени в околната среда, включително изменението на климата. Ще бъдат предприети действия в подкрепа на научните изследвания в областта на биологията, генетиката и динамиката на рибните популации, относно ролята на ключови видове в екосистемите, относно риболовните дейности и тяхното наблюдение, поведението в сектора на рибарството и адаптирането към нови пазари, напр. екомаркировка за риболовната промишленост, участие на промишлеността в процеса на вземане на решения. Ще бъде разгледано също съвместното използване на морското пространство заедно с други дейности, по-специално в крайбрежната зона, и неговото обществено-икономическо въздействие.

2.3.2.     Разработване на конкурентоспособни европейски аквакултури

Аквакултурите имат голям потенциал за развитието на безопасни за здравето и конкурентоспособни продукти, приспособени към нуждите и предпочитанията на потребителите, както и за услуги, свързани с околната среда (биологично прочистване, управление на земите и водите и т.н.) и производството на енергия, който трябва тепърва да бъде реализиран напълно в Европа. Ще бъдат подобрени знанията и технологиите във всички аспекти на опитомяването на определени видове и диверсификацията на нови видове, като се вземат предвид взаимодействието между аквакултурите и водните екосистеми и последствията от изменението на климата и как секторът може да се приспособи към тях. Ще бъдат насърчавани също иновациите в системи за устойчиво производство във вътрешноконтинентални водоеми, в крайбрежните зони и в открито море. Внимание ще бъде отделено и на разбирането на социалните и икономическите измерения на сектора, за да се подобри разходната и енергийната ефективност на производството в съответствие с изискванията на пазара и потребителите, като същевременно се гарантират конкурентоспособност и привлекателни перспективи за инвеститори и производители.

2.3.3.     Стимулиране на морските иновации посредством биотехнологии

Повече от 90 % от морското биологично разнообразие все още не са проучени, което предлага огромен потенциал за откриване на нови видове и приложения в областта на морските биотехнологии и се очаква да генерира 10 % годишен растеж в този сектор. Подкрепа ще бъде оказана за по-нататъшно проучване и оползотворяване на огромния потенциал, предлаган от морското биологично разнообразие и водната биомаса, за въвеждане на нови иновационни процеси, продукти и услуги на пазарите, с потенциално приложение в редица промишлени сектори, сред които химия и материали, фармацевтика, рибарство и аквакултури, енергийни доставки и козметика.

2.4.        Устойчива и конкурентоспособна промишленост на биологична основа

Цялостната цел е да се ускори превръщането на основаната на изкопаеми горива европейска промишленост в устойчива промишленост с ниски емисии на въглерод и ефективно използване на ресурсите. Научните изследвания и иновациите ще предоставят средствата за намаляване на зависимостта на Съюза от изкопаемите горива и ще допринесат за постигането на целите на нейната политика в областта на енергията и климата за 2020 г. (10 % от транспортните горива да се произвеждат от възобновяеми енергийни източници и да се намалят с 20 % емисиите на парникови газове). Оценките показват, че преминаването към биологични суровини и биологични методи на обработка би могло да намали емисиите с до 2,5 милиарда тона CO2-еквивалент годишно до 2030 г. и да доведе до многократно нарастване на пазарите на биологични суровини и нови потребителски продукти. Пълноценното използване на този потенциал изисква изграждането на широка база знания и разработването на съответни (био)технологии, като се набляга основно на три съществени елемента: а) преобразуване на настоящите базирани на изкопаеми горива процеси в основани на биотехнологии процеси с подобрена ресурсна и енергийна ефективност; б) изграждане на надеждни и подходящи вериги за подвеждане на биомаса и отвеждане на отпадъци, както и на обширна мрежа от биорафинерии в цяла Европа; в) подпомагане на развитието на пазар за продукти и процеси, основани на биотехнологии. Ще се търсят полезни взаимодействия със конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“.

2.4.1.     Насърчаване на биоикономиката за биологични отрасли

С цел постигане на съществен напредък към устойчива промишленост с ниски емисии на въглерод и ефективно използване на ресурсите ще бъдат предприети действия за откриване и експлоатация на сухоземни и водни биологични ресурси, като същевременно бъдат сведени до минимум неблагоприятните въздействия върху околната среда. Следва да се разгледат възможни комбинации между различните приложения на биомасата. Ще се цели разработването на продукти на биологична основа и биологично активни съединения за промишлеността и потребителите, имащи принципно нови свойства, функции и подобрена устойчивост. Икономическата стойност на възобновяемите ресурси, биологичните отпадъци и страничните продукти ще бъдат максимизирана чрез нови и ресурсно ефективни процеси.

2.4.2.     Разработване на интегрирани рафинерии за биогорива

Ще бъдат подкрепени дейности за подпомагане на устойчиви биопродукти, междинни продукти и биоенергия/биогорива, предимно с ударение върху каскадния подход, като се отдава приоритет на създаването на продукти с висока добавена стойност. Ще бъдат разработени технологии и стратегии за осигуряване на доставките на суровини. Подобряването на гамата видове биомаси за използване в рафинерии за биогорива второ и трето поколение, включително продукти на горското стопанство, биологични отпадъци и странични промишлени продукти, ще помогне да се избегнат конфликтите, свързани с храни/горива, и ще подкрепи икономическото развитие на селските и крайбрежните райони в Съюза.

2.4.3.     Подпомагане на развитието на пазари за продукти и процеси, основани на биотехнологии.

Мерките в сферата на търсенето ще открият нови пазари за биотехнологичните иновации. Наред с други области, стандартизацията на европейско и международно равнище е необходима за определяне на съдържанието и функциите на продукти на биологична основа и в областта на биоразградимостта. Методиките и подходите за анализ на жизнения цикъл трябва да бъдат доразвивани и непрекъснато адаптирани в съответствие с развитието на науката и промишлеността. Изследователски дейности в подкрепа на стандартизацията на продукти и процеси, както и регулаторни дейности в областта на биотехнологията, се считат за съществено важни при оказването на подкрепа за създаването на нови пазари и за оползотворяването на възможностите за търговия.

2.5.        Специфични действия за внедряване

Наред с използването на общи източници за външни консултации, ще бъдат търсени конкретни консултации от Постоянния комитет за научни изследвания в селското стопанство (SCAR) по редица въпроси, включително стратегически, въз основа на неговите прогнози, както и относно координацията на изследванията в земеделието на национално равнище с тези на равнището на Съюза. Ще бъдат установени подходящи връзки с европейското партньорство за иновации „Производителност и устойчивост на селското стопанство“.

Ефектът от разпространението на резултатите от научноизследователска дейност ще бъде подкрепен чрез специални действия за обмен на информация и знания и чрез въвличането на различни участници във всеки етап на изпълнение на проектите. Изпълнението ще съчетае широк набор от дейности, в това число съществени демонстрационни и пилотни действия. Ще бъде насърчаван лесен и свободен достъп до резултати от изследвания и до най-добри практики, когато е възможно посредством бази данни.

Специфичната подкрепа за МСП ще даде възможност за по-голямо участие на земеделските стопанства, риболовните и други видове микропредприятия в научни изследвания и демонстрационни дейности. Ще бъдат взети предвид специфичните нужди на сектора на първичното производство от услуги в подкрепа на иновациите и от структури за разпространение на информация. Прилагането ще съчетае широк спектър от дейности, включително дейности за обмен на знания, където участието на земеделски производители и посредници ще бъде активно гарантирано с оглед обобщаване на научноизследователските нужди на крайните потребители. Ще бъде насърчаван лесен и свободен достъп до резултати от изследвания и до най-добри практики.

Ще се оказва подкрепа за определяне на стандарти с цел подпомагане на ускореното внедряване на пазара за нови биологични стоки и услуги.

Може да се разгледа възможността за подкрепа на инициативите за съвместно планиране (ИСП), включително на инициативите „Селско стопанство, продоволствена сигурност и изменение на климата“; „Здравословно хранене за здравословен начин на живот“; и „Здрави и продуктивни морета и океани“, както и за прилагане на възможните публично-частни партньорства в областта на биологичните промишлени отрасли.

Ще се търсят полезни взаимодействия с други фондове на Съюза, свързани с това обществено предизвикателство, и по-нататъшно внедряване от тези фондове (например фондовете за развитие на селските райони и фондове в областта на рибарството).

Дейности по планирането ще бъдат осъществени в секторите на биоикономиката, включително разработването на бази данни, показатели и модели, занимаващи се със световни, европейски, национални и регионални измерения. Ще бъде разработена Европейска обсерватория за биоикономика, която ще картографира и наблюдава дейностите в областта на научните изследвания и иновациите на равнище на Съюза и на световно равнище, ще разработи ключови показатели за постигнатите резултати и ще наблюдава иновационните политики в биоикономиката.

3.           Сигурна, чиста и ефективна енергия

3.1.        Намаляване на потреблението на енергия и на емисиите на въглероден двуокис чрез интелигентно и устойчиво използване

Източниците на енергия и моделите на потребление на промишлеността, транспорта, сградите и градовете в Европа в голяма степен са неустойчиви, което води до значителни въздействия върху околната среда и изменението на климата. Развитието на сгради с почти нулеви емисии и на една високоефективна промишленост, както и масовото възприемане на енергийно ефективни подходи от предприятия, индивиди, общини и градове ще изисква не само технологичен напредък, но и нетехнологични решения, като например нови услуги за консултация, финансиране и управление на търсенето. По този начин енергийната ефективност може да се окаже един от най-ефикасните начини за намаляване търсенето на енергия и да повиши сигурността на енергийните доставки, да намали екологичните и климатичните въздействия и да засили конкурентоспособността.

3.1.1.     Въвеждане на технологии и услуги за интелигентно и ефективно използване на енергията на масовия пазар

С цел да се намали енергопотреблението и да се премахне разхищението на енергия, като същевременно се предоставят услуги, от които обществото и икономиката се нуждаят, е необходимо не само да се внедрят на масовия пазар повече, по-ефикасни, по-рентабилни, по-щадящи околната среда и по-интелигентни продукти и услуги, но и да се интегрират компоненти и устройства по такъв начин, че да взаимодействат за оптимизиране на цялостното потребление на енергия от сградите, услугите и промишлеността.

За да се осигури пълното приемане от потребителите и да се реализират всички предимства за тях (включително възможността да следят своето собствено потребление), енергийните характеристики на тези технологии и услуги трябва да бъдат приспособени и оптимизирани за прилагането им в съответната работна среда. Това изисква не само изследване, разработване и изпитване на нови информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и техники за наблюдение и контрол, но и широкомащабни демонстрационни проекти и предпазарни дейности за осигуряване на оперативна съвместимост и възможности за разрастване. Такива проекти следва да се стремят да разработят общи процедури за събиране, обобщаване и анализиране на данни за енергопотреблението и емисиите с цел подобряване на измеримостта, прозрачността, социалната приемливост, планирането и видимостта на използването на енергия и нейните въздействия върху околната среда.

3.1.2.     Отключване на потенциала на ефективни и възобновяеми отоплително-охладителни системи

Значителен дял от потреблението на енергия на територията на Съюза се използва за отопление и охлаждане, така че развитието на икономически целесъобразни и ефикасни технологии, на технологии за системна интеграция, напр. възможност за свързване в мрежа със стандартизирани езици и услуги в тази област, би имало значително въздействие за намаляване на енергийното търсене. Това изисква изследвания и демонстрации на нови системи и компоненти както за промишлени, така и за жилищни сгради, например децентрализирано и районно снабдяване с топла вода, отопление и охлаждане на помещения. Това би трябвало да обхваща различни технологии: слънчева топлинна енергия, енергия от геотермална енергия, биомаса, термопомпи, комбинирано производство на топлоенергия и електроенергия и т.н., и да отговори на изискванията за сгради и квартали с почти нулево потребление на енергия. Необходими са по-нататъшни научни пробиви, по-специално в областта на термичното съхранение на енергия от възобновяеми източници, с цел да се насърчи развитието и разгръщането на ефективни комбинации от хибридни отоплителни и охладителни системи за централизирани и децентрализирани приложения.

3.1.3.     Насърчаване на европейските „интелигентни“ градове и общини

Градските райони са един от най-големите потребители на енергия в Съюза и отделят съответно голям дял от парниковите газове, като същевременно причиняват замърсяване на въздуха в значителен обем. В същото време градските райони са засегнати от намаляването на качеството на въздуха и изменението на климата и трябва да разработят свои собствени стратегии за смекчаване на последствията и адаптиране. Намирането на новаторски енергийни решения (енергийна ефективност, електроенергия и системи за отопление и охлаждане), интегрирани с решенията за транспорта, обработката на отпадъците и водите, както и за ИКТ в градската среда, е от особено значение в прехода към общество с ниски въглеродни емисии. Трябва да се предвидят целенасочени инициативи в подкрепа на сближаването на промишлените вериги за възникване на стойност в секторите на енергетиката, транспорта и ИКТ с цел постигане на интелигентни приложения в градска среда. Същевременно трябва да бъдат разработени и изпитани нови технологични и организационни модели, както и такива за планиране и бизнес, изцяло съобразени с нуждите и средствата на градовете и общините. Изследователската дейност също е необходима за разбиране на социалните, икономическите и културните въпроси, засегнати от тази трансформация.

3.2.        Доставки на евтина, нисковъглеродна електроенергия

Електроенергията ще играе централна роля в създаването на екологично устойчива нисковъглеродна икономика. Развитието на производството на електроенергия с ниски въглеродни емисии е твърде бавно поради високите разходи. Съществува спешна нужда от решения, способни да намалят разходите значително и предлагащи по-добри резултати и устойчивост, за да се ускори пазарното разгръщане на нисковъглеродното производство на електроенергия. По-специално с цел:

3.2.1.     Разгръщане на пълния потенциал на вятърната енергия

Целта относно вятърната енергия е да се намалят разходите за производство на електроенергия в наземни и морски инсталации с до 20 % до 2020 г. в сравнение с 2010 г., инсталациите да се разполагат в нарастваща степен в морето и се даде възможност за подходящо интегриране в електропреносната мрежа. Ударението ще падне върху разработването, изпитването и демонстрацията на ново поколение системи за преобразуване на енергията на вятъра, по-високи стойности на к.п.д. и по-висока наличност както при наземните, така и при морските инсталации (включително в отдалечени райони и при неблагоприятни климатични условия), както и на нови процеси за серийно производство.

3.2.2.     Разработване на ефективни, надеждни и рентабилни системи за слънчева енергия

Разходите за слънчева енергия (фотоволтаиката (PV) и концентратори на слънчева енергия (CSP), следва да бъдат намалени наполовина до 2020 г. в сравнение с 2010 г., за да може тя да си извоюва дял от пазара на електроенергия.

По отношение на PV за това ще са необходими дългосрочни научни изследвания върху нови концепции и системи, демонстрации и изпитване на масовото производство с оглед на широкомащабното инсталиране.

При CSP ударението ще бъде поставено върху разработването на начини за увеличаване на ефикасността при същевременно намаляване на разходите и въздействието върху околната среда, като по този начин ще стане възможен преходът към фаза на промишлено производство за доказани технологии, както и построяването на първите електроцентрали от този вид. Ще бъдат изпитани решения за ефективно комбиниране на производството на електричество от слънчева енергия с обезсоляване на вода.

3.2.3.     Разработване на конкурентоспособни и безопасни за околната среда технологии за улавяне, транспортиране и складиране на CO2

Улавянето и съхранението на въглерод (УСВ) е основната технология, която трябва да бъде широко разгърната в търговски мащаб на световно равнище, за да се постигне целта за производство на енергия без въглеродни емисии и промишленост с ниски въглеродни емисии до 2050 г. Целта е да се минимизират допълнителните разходи за улавяне и складиране на въглерода в енергийния сектор, направени за централи с изгаряне на въглища и газ, в сравнение с еквивалентни централи без улавяне и складиране на въглерода, както и с енергоемки промишлени инсталации.

Ще бъдат подкрепени по-специално дейности за демонстриране на пълната верига от операции за улавяне и съхранение на СО2 за представителен набор от различни технологии за улавяне, пренос и съхранение. Това ще бъде съпътствано от научни изследвания с цел по-нататъшно разработване на тези технологии и създаване на по-конкурентоспособни технологии за улавяне, на усъвършенствани компоненти, цялостни системи и процеси, на технологии за безопасно съхранение в геоложки обекти и на рационални решения за широкомащабното повторно използване на уловен CO2, за да се даде възможност за търговско внедряване на технологии за улавяне и съхранение на CO2 (УСВ) в топлоелектрически централи на базата на изкопаеми горива и в други въглеродно-интензивни промишлени производства, които ще влязат в експлоатация след 2020 г.

3.2.4.     Разработване на геотермални, водноелектрически, морски и други енергийни алтернативи на базата на възобновяеми източници

Геотермалната, водноелектрическата, морската и други видове енергия от възобновяеми източници могат да допринесат за намаляване на въглеродните емисии на европейските енергийни доставки, като в същото време подобрят тяхната гъвкавост по отношение на колебанията в производството и потреблението на енергия. Целта е да бъдат доведени до търговска зрелост икономически ефективни и устойчиви технологии, за да стане възможно широкото им внедряване в промишлен мащаб, включително интеграция в мрежата. Добиването на енергия от океана на базата на приливите, теченията или вълните предлага предвидими резултати с действително нулеви емисии на въглерод. Научноизследователските дейности следва да включват лабораторни новаторски изследвания за надеждни компоненти и материали с ниска себестойност, използвани в силно корозивна среда с висока степен на биологично обрастване, както и демонстрационни дейности при различните условия на работа, съществуващи в европейски води.

3.3.        Алтернативни горива и мобилни източници на енергия

Постигането на целите на Европа за енергията и намаляването на СО2 изисква също разработването на нови горива и мобилни източници на енергия. Това е особено важно за постигане на целта за интелигентен, „зелен“ и интегриран транспорт. Веригите за създаване на стойност при тези технологии и алтернативни горива не са достатъчно развити и трябва да бъде ускорено достигането на демонстрационен мащаб от тях.

3.3.1.     Превръщане на енергията от биомаса в конкурентоспособна и устойчива алтернатива

Целта при енергията от биомаса е да бъдат доведени до търговска зрелост най-обещаващите технологии, да се даде възможност за широкомащабно производство на модерни биогорива от второ поколение, като се използват различни вериги за създаване на стойност в транспорта, и за високоефективно комбинирано производство на топлинна енергия и електроенергия на база биомаса, включително CCS. Целта е да се разработи и демонстрира технологията за различните начини за производство на енергия от биомаса в различни мащаби, като се вземат предвид различните географски и климатични условия, както и логистични ограничения. Дългосрочните научни изследвания ще способстват за развитието на устойчива индустрия в областта на енергията от биомаса в периода след 2020 г. Тези дейности ще допълнят научните изследвания нагоре (изходна суровина, биоресурси) и надолу по веригата (интегриране в автомобилния парк), извършвани в рамките на други актуални обществени предизвикателства.

3.3.2.     Намаляване на сроковете за пускане на пазара на технологии в областта на горивните клетки и водорода

Горивните клетки и водородът могат да дадат огромен принос за справяне с предизвикателства в областта на енергетиката, пред които е изправена Европа. Повишаването на конкурентоспособността на тези технологии до пазарно равнище ще изисква значително намаляване на разходите. Като илюстрация разходите на горивните клетки за транспортни системи ще трябва да бъдат намалени 10 пъти през следващите 10 години. За тази цел ще бъдат подкрепени широкомащабни демонстрационни и предпазарни дейности относно преносими, стационарни, транспортни приложения и свързаните с тях услуги, както и научни изследвания и технологични разработки в дългосрочен план за създаване на конкурентоспособна верига за производство на горивни клетки и водород и изграждане на инфраструктура в целия Съюз. Необходимо е тясно национално и международно сътрудничество, за да се даде възможност за пазарни пробиви с достатъчен мащаб, включително съставяне на подходящи стандарти.

3.3.3.     Нови алтернативни горива

Съществуват редица нови варианти с дългосрочен потенциал като горива от метали на прах, от фотосинтезиращи микроорганизми (във водна и наземна среда) и от изкуствени процеси, имитиращи фотосинтезата. Тези нови пътища могат да предложат потенциал за по-ефективно преобразуване на енергията, по-рентабилни и устойчиви технологии и процеси, които са почти неутрални по отношение на емисиите на „парникови газове“ и не се нуждаят от земеделски площи. Ще бъде подкрепено по-специално развитието на тези нови и други потенциални технологии от лабораторен към демонстрационни стадий с цел осъществяване на демонстрации в предпазарен стадий до 2020 г.

3.4.        Единна, интелигентна европейска мрежа за електроенергия

Съществуват три взаимно свързани изисквания, на които електроенергийните мрежи трябва да отговорят, за да позволят удобна за потребителите електроенергийна система с нарастваща степен на декарбонизация: масивно нарастване на интегрираните в системата източници на възобновяема енергия; и управление на взаимодействието между милиони доставчици и клиенти (като все повече домакинства ще бъдат и двете), включително собствениците на електрически превозни средства. Бъдещите мрежи за електроенергия ще играят ключова роля в прехода към напълно беземисионна електроенергийна система, като в същото време ще осигуряват допълнителна гъвкавост и икономии за потребителите. Приоритетната цел до 2020 г. е около 35 % от пренасяната и разпределяна електроенергия да се добиват от централизирани или разпределени възобновяеми енергийни източници.

Разработването на нови компоненти и технологии, които ще отговорят на особеностите както на преносната, така и разпределителната част на мрежата, а също и на изискванията за съхранение, ще бъде подпомогнато от интензивна научноизследователска и демонстрационна дейност.

Трябва да се разгледат всички възможности, позволяващи успешно привеждане в равновесие на търсенето и предлагането на енергия, за да се сведат до минимум емисиите и разходите. Нови технологии за енергийните системи и инфраструктура за двупосочна цифрова комуникация трябва да се проучат и интегрират в електропреносната мрежа. Това ще допринесе за по-добро планиране, наблюдение, контрол, надзор и безопасна експлоатация на мрежите в нормални и извънредни условия, както и за управлението на взаимоотношенията между доставчици и клиенти и за преноса, управлението и търговията с енергия. За разгръщането на бъдещата инфраструктура, показателите и анализът на ползите и разходите следва да вземат предвид съображения, засягащи енергийната система като цяло. В допълнение, полезните взаимодействия между интелигентните електропреносни мрежи и телекомуникационните мрежи ще бъдат максимизирани, за да се избегне дублирането на инвестиции и да се ускори въвеждането на интелигентни енергийни услуги

Нови средства за съхраняване на енергия (както едромащабни съоръжения, така и акумулатори) и системи превозни средства ще осигурят необходимата гъвкавост между производството и търсенето. Усъвършенстването на ИКТ ще подобри допълнително гъвкавостта на търсенето на електрическа енергия, като предостави на потребителите (в промишлеността, търговията и домакинствата) необходимите инструменти за автоматизация.

Нови модели на планирането, пазарите и регулаторните дейности трябва да повишат цялостната ефективност и рентабилност на веригата на електроенергийните доставки и оперативната съвместимост на инфраструктурите, както и възникването на един открит и конкурентен пазар за интелигентни технологии, продукти и услуги в електропреносната мрежа. Необходими са широкомащабни демонстрационни проекти за изпитване и валидиране на решения и за оценяване на ползите за системата и за отделните заинтересовани страни, преди тези решения да бъдат разгърнати в цяла Европа. Този списък следва да бъде придружен от изследвания, за да се проучи как потребителите и предприятията реагират на икономически стимули, промени в поведението, информационни услуги и други новаторски възможности, предоставяни от интелигентните електропреносни мрежи.

3.5.        Нови знания и технологии

Нови, по-ефикасни и икономически изгодни технологии ще бъдат необходими в дългосрочен план. Трябва да се ускори напредъкът посредством интердисциплинарни изследвания за постигане на научни пробиви в концепции, свързани с енергопотреблението, и техните базови технологии (например нанонаука, материалознание, физика на твърдите тела, ИКТ, бионаука, изчисления, космос); както и разработването на иновации в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии.

Ще бъдат необходими също модерни научни изследвания, за да се предоставят решения за приспособяване на енергийните системи към променящите се климатични условия. Приоритетите могат да бъдат адаптирани с оглед на нови научни и технологични нужди и възможности или различни новооткрити явления, които могат да разкрият обещаващи тенденции или рискове за обществото и които могат да възникнат в хода на изпълнението на „Хоризонт 2020“.

3.6.        Стабилен процес за вземане на решения и участие на обществеността

Енергийните изследвания трябва да подкрепят и да бъдат тясно обвързани с енергийната политика. Необходимо е задълбочено познаване на енергийните технологии и услуги, инфраструктури, пазари (включително регулаторни рамки) и на поведението на потребителите, за се да предоставят точни анализи на лицата, създаващи политиката. Ще бъдат подкрепени, по-специално в рамките на информационната система по плана SET на Европейската комисия, разработката на здрави и прозрачни инструменти, методи и модели за оценка на основните икономически и социални въпроси, свързани с енергията; изграждането на бази данни и сценарии за разширения Съюз и оценката на въздействието на политиките от областта на енергетиката и свързаните политики относно сигурността на снабдяването, околната среда и изменението на климата, обществото и конкурентоспособността на енергийната промишленост; осъществяването на социално-икономически научни изследвания.

Като се използват възможностите, предлагани от интернет и социалните технологии, ще бъдат проучени поведението на потребителите и неговите промени, включително при уязвими потребители като лица с увреждания, в рамките на открити платформи за иновации като „живите лаборатории“ и широкомащабни демонстрационни инсталации за иновации в сферата на услугите.

3.7.        Пазарна реализация на иновации в областта на енергетиката, подобряващи възможностите на пазари и потребители

Новаторските решения за навлизане на пазара и разпространение са от ключово значение за своевременното и рентабилно разгръщане на нови енергийни технологии. За целта, освен технологично ориентираните изследователски и демонстрационни дейности, са необходими също действия с мултидисциплинарен обхват и нива на управление, с ясна добавена стойност за Съюза, насочени към разработване, прилагане, споделяне и размножаване на нетехнологични иновации с голям лостов ефект на пазарите на Съюза за устойчива енергия.

Подобни нововъведения ще се съсредоточат върху създаването на благоприятни пазарни условия на регулаторно, административно и финансово равнище за нисковъглеродни, възобновяеми и енергийно ефективни технологии и решения. Ще бъдат подкрепени мерки, улесняващи изпълнението на енергийната политика, подготвящи основата за извършване на инвестициите, подпомагащи изграждането на капацитет и допринасящи за приемането от широката общественост.

Изследванията и анализите многократно потвърждават ключовата роля на човешкия фактор за успеха или неуспеха на политики за устойчива енергетика. Ще бъдат насърчавани новаторски организационни структури, разпространението и обменът на добри практики, както и определени дейности за обучение и изграждане на капацитет.

3.8.        Специфични аспекти на изпълнението

Определянето на приоритетите за изпълнението на дейностите в областта на това предизвикателство се ръководи от необходимостта да се засили европейското измерение на научните изследвания и иновациите в областта на енергетиката. Основна цел ще бъде да се подкрепи изпълнението на програмата за научни изследвания и иновации по стратегическия план за енергийните технологии (план SET)[24], за да бъдат постигнати целите на политиката на Европейския съюз по отношение на енергетиката и изменението на климата. Поради това пътните карти и плановете за изпълнение на плана SET ще дадат ценен принос за формулирането на работните програми. Управленската структура на плана SET ще се използва като принципна основа за определянето на стратегически приоритети и за координиране на изследванията и иновациите в областта на енергетиката в Съюза.

Приоритетите в нетехнологичната област ще се определят от енергийната политика и законодателството на ЕС. Ще бъде подпомогнато възникването на благоприятна среда за масово внедряване на доказани технологични решения и услуги, процеси и политически инициативи за технологии с ниски емисии на въглерод и висока енергийна ефективност в Съюза. Това може да включва подкрепа за техническа помощ с цел подобряване и разгръщане на енергийната ефективност и осъществяване на инвестиции в енергията от възобновяеми източници.

Партньорството с европейските заинтересовани страни ще бъде важно с оглед на съвместното ползване на ресурси и съвместното изпълнение. В зависимост от конкретния случай може да се очаква, че съществуващите европейски промишлени инициативи по плана SET ще бъдат превърнати в официални публично-частни партньорства, ако това бъде счетено за уместно, с цел да се увеличи равнището на съгласуваност на национално финансиране и да се стимулират съвместни действия в областта на научните изследвания и иновациите между държавите-членки. Ще се разгледа възможността, включително с държавите-членки, за предоставяне на подкрепа за съюзи на изпълнителите на публични научни изследвания, по-специално на Съюза за европейски научни изследвания в областта на енергетиката, създаден съгласно плана SET, за да се обединят публични научноизследователски ресурси и инфраструктура за работа в критични научноизследователски области от европейски интерес. Приоритетите на плана SET следва да бъдат подкрепени от действия за международно координиране на дейностите съгласно принципа на „променливата геометрия“, като се отчитат възможностите и особеностите на страните.

Информационната система на Европейската комисия за плана SET ще бъде мобилизирана, за да бъдат разработени, съвместно със заинтересованите страни, ключови показатели за измерване на резултатите (КПИР), които ще се използват за наблюдение на напредъка по изпълнението и ще бъдат преразглеждани редовно, с цел да се отчетат последните тенденции на развитието. Като цяло изпълнението в рамките на това предизвикателство ще има за цел да подобри координирането на съответните програми, инициативи и политики на Съюза, като например политиката на сближаване, по-специално чрез националните и регионални стратегии за интелигентно специализиране и схемата за търговия с емисии, например механизми за подкрепа на демонстрационни проекти.

4.           Интелигентен, екологичен и интегриран транспорт

4.1.        Ресурсно ефективен транспорт, съобразен с околната среда

Европа издигна политическа цел за постигане на намаление с 60 % на емисиите на CO2 до 2050 г. За постигането ѝ ще бъде необходимо да се намали наполовина броят на автомобилите с „конвенционално гориво“ в градовете и да се изгради логистика с почти нулеви емисии в големите градски центрове до 2030 г. Делът на нисковъглеродните горива във въздухоплаването следва да достигне 40 % до 2050 г., а емисиите на CO2 от корабни бункерни горива следва да бъдат намалени с 40 % до 2050 г.

Научните изследвания и иновациите ще имат съществен принос за разработването и разпространението на необходимите решения за всички видове транспорт, които ще намалят значително емисиите на парникови газове (като CO2, NOх и SOх) в транспорта, които са вредни за околната среда, ще намалят зависимостта му от изкопаемите горива, като по този начин намалят въздействието му върху биоразнообразието, и ще съхранят природните ресурси.

Това ще бъде осъществено чрез работа по следните специфични дейности:

4.1.1.     Създаване на по-чисти и по-тихи въздухоплавателни и превозни средства и плавателни съдове, което ще подобри екологичните показатели и ще намали възприемания шум и вибрации

Дейностите в тази област ще се фокусират върху крайните продукти, но ще допринесат също така за въвеждане на икономични и екологични процеси за проектиране и производство, като рециклирането ще бъде предвидено още във фазата на проектиране.

а)           Разработването и ускоряването на разпространението на по-чисти технологии за задвижване е важно за намаляване или елиминиране на емисиите на CO2 и замърсяването от транспорта. Необходими са нови и новаторски решения, основани на електрически двигатели и акумулатори, горивни клетки или хибридно задвижване. Технологичните пробиви ще способстват също за подобряването на екологичните показатели на традиционните задвижващи системи.

б)           Проучването на възможностите за използване на алтернативни енергийни източници с ниски емисии ще спомогне за намаляването на потреблението на изкопаеми горива. Това включва използването на устойчиви горива и електроенергия от възобновяеми източници във всички видове транспорт, включително във въздухоплаването, намаляване на потреблението на гориво чрез добиване на енергия от околната среда (energy harvesting) или диверсифициране на енергийните доставки и други новаторски решения. Ще бъдат приложени нови, цялостни подходи, обхващащи превозните средства, инфраструктурата за съхраняване на енергия и енергийните доставки, включително връзката на превозните средства с електропреносната мрежа и новаторски решения за използване на алтернативни горива.

в)           Намаляването на масата на въздухоплавателните средства, плавателните съдове и превозните средства и намаляването на аеродинамичното и хидродинамичното съпротивление, както и на съпротивлението при търкаляне, чрез използване на по-леки материали, по-икономична структури и новаторски конструкции ще допринесе за намаляване на потреблението на гориво.

4.1.2.     Разработване на интелигентно оборудване, инфраструктури и услуги

Това ще спомогне за оптимизирането на транспортните операции и ще намали потреблението на ресурси. Ударението ще бъде поставено върху ефективното използване и управление на летища, пристанища, логистични платформи и наземни транспортни инфраструктури, както и върху автономни и ефикасни системи за поддръжка и инспектиране. Особено внимание ще бъде отделено на изменението на устойчивостта на инфраструктурите и намирането на икономически ефективни решения, използващи подход, отчитащ целия жизнен цикъл, и по-широкото разпространение на нови материали, даващи възможност за по-ефективна и по-евтина поддръжка. Внимание ще бъде отделено също на достъпността за всички и социалното приобщаване.

4.1.3.     Подобряване на транспорта и мобилността в градските райони

Това ще бъде от полза за голям и растящ дял от населението, който живее и работи в градовете или ги използва за услуги и свободно време. Трябва да бъдат разработени и изпитани нови концепции за мобилност, организация на транспорта, логистика и планиране на решения, които ще допринесат за намаляване замърсяването на въздуха и шума, както и за подобряване на ефикасността. Следва да се разработят варианти за обществен и немоторизиран транспорт, както и други ресурсно ефективни форми на транспорт, които да се превърнат в реална алтернатива за използването на частни моторни превозни средства, подкрепени от по-широкото използване на интелигентните транспортни системи, както и от новаторско управление на търсенето.

4.2.        По-добра мобилност, по-малко задръствания, повече безопасност и сигурност

Съответните цели на европейската транспортна политика са насочени към оптимизиране на работата и ефикасността на транспорта на фона на нарастващата нужда от мобилност, към превръщане на Европа в най-безопасния регион за въздухоплаване и доближаване на автомобилния транспорт до целта за нулев брой смъртни случаи до 2050 г. До 2030 г. 30 % от автомобилния товарен транспорт на разстояние над 300 километра следва да бъдат поети от железопътния и водния транспорт. За непрекъснатостта и ефикасността на паневропейския транспорт на хора и стоки, както и за интернализацията на външните разходи, е необходима нова европейска мултимодална система за управление на транспорта, обработка на информацията и разплащане.

Научните изследвания и иновациите ще дадат важен принос за постигането на тези амбициозни политически цели чрез дейности в следните специфични сфери:

4.2.1.     Значително намаляване на задръстванията

Това може да бъде постигнато чрез прилагането на напълно интермодална транспортна система „от врата до врата“ и предотвратяване на ненужното използване на транспорт. Това означава насърчаване на интеграцията между различните видове транспорт, оптимизиране на транспортните вериги и подобряване на интеграцията на транспортните услуги. Такива новаторски решения също така ще улеснят достъпността, включително за застаряващото население и уязвимите потребители.

4.2.2.     Значителни подобрения в мобилността на хора и товари

Това може да бъде постигнато чрез разработване и широко използване на интелигентни транспортни приложения и системи за управление. Това води до: планиране, управление на търсенето, информационни и разплащателни системи, които са оперативно съвместими в европейски мащаб; и до цялостно интегриране на информационните потоци, системите за управление, инфраструктурните мрежи и услугите за мобилност в нова обща мултимодална рамка въз основа на отворени платформи. Това ще гарантира също гъвкавост и бързо реагиране при кризисни събития и извънредни метеорологични условия чрез преконфигуриране на използването на отделните видове транспорт. Нови приложения за позициониране, навигация и съгласуване, станали възможни благодарение на системите за спътникова навигация „Галилео“ и EGNOS, ще позволят постигането на тази цел.

а)           Новаторски технологии за управление на въздушното движение ще допринесат за радикално нарастване на безопасността и ефективността в такт с бързо нарастващото търсене, за подобряване на точността, за намаляване на времето, прекарано от пътниците в процедури по летищата, и за постигане на устойчивост в системата на въздушния транспорт. Прилагането и по-нататъшното развитие на „Единно европейско небе“ ще бъде подкрепено с решения за повишаване на автоматизацията и автономността при управлението на въздушното движение и въздухоплавателните средства, по-добро интегриране на въздушните и наземни компоненти, и нови решения за ефективна и безпрепятствена обработка на пътници и товари в цялата транспортна система.

б)           По отношение на водния транспорт усъвършенствани и интегрирани технологии за планиране и управление ще допринесат за възникването на „синя лента“ в моретата около Европа и за подобряване пристанищните операции, както и за формирането на подходяща рамка за вътрешните водни пътища.

в)           В железопътния и автомобилния транспорт оптимизирането на управлението на мрежата ще подобри ефективното използване на инфраструктурата и ще улесни трансграничните дейности. Ще бъдат разработени всеобщи съвместни информационни системи и системи за управление на пътното движение, основаващи се на комуникация между превозните средства, както и на комуникация на превозните средства с инфраструктурата.

4.2.3.     Разработване и прилагане на нови концепции за товарния транспорт и логистиката

Това може да намали натиска върху транспортната система и да подобри безопасността и товарния капацитет. Превозни средства с високи експлоатационни характеристики и слабо въздействие върху околната среда могат например да бъдат комбинирани в рамките на тези концепции с интелигентни и сигурни системи, интегрирани в бордовата и наземната инфраструктура (напр. автовлакове). Ще бъде подкрепено също развитието на идеята „e-Freight“ за товарни транспортни процеси без използване на документация на хартия, при които електронните информационни потоци, услуги и плащания са свързани с физическите товарни потоци за всякакви видове транспорт.

4.2.4.     Намаляване на броя на пътнотранспортните произшествия и смъртните случаи в транспорта и подобряване на сигурността

Това ще бъде постигнато чрез решаване на въпроси, присъщи за организацията, управлението и наблюдението на резултатите и риска в транспортните системи; и фокусиране върху проектирането и експлоатацията на въздухоплавателни и превозни средства и плавателни съдове, инфраструктури и терминали. Ударението ще бъде поставено върху пасивната и активната безопасност, превантивната безопасност и подобряването на процесите на автоматизиране и обучение с цел намаляване на въздействието на човешките грешки. Ще бъдат разработени специални инструменти и техники за по-добро предвиждане, оценяване и смекчаване на въздействието на климатични и други природни бедствия. В дейностите ще бъде акцентирано също на интегрирането на аспектите на сигурността в планирането и управлението на потоците от пътници и товари, в концепциите за въздухоплавателни и превозни средства и плавателни съдове, в системите за проектиране и управление на транспорта и в проектирането на терминали.

4.3.        Водеща роля на европейския транспортен сектор в световен мащаб

Като запазват преднината в новите технологии и намаляват разходите на съществуващите производствени процеси, научните изследвания и иновациите ще допринесат за растеж и висококвалифицирани работни места в европейския транспортен сектор в условията на нарастваща конкуренция. Залогът е запазването на конкурентоспособността на този основен икономически сектор, в който пряко се създават 6,3 % от БВП на Европейския съюз и се осигурява работа на близо 13 милиона души в Европа. Конкретните цели включват разработване на следващото поколение новаторски транспортни средства и подготвяне на почвата за по-следващото чрез работа върху нови концепции и проекти, интелигентни системи за контрол и ефективни производствени процеси. Европа цели да се превърне в световен лидер в областта на ефективността и безопасността при всички видове транспорт.

Научните изследвания и иновациите ще се съсредоточат върху следните специфични дейности:

4.3.1.     Разработване на следващото поколение транспортни средства като начин за гарантиране на пазарния дял в бъдеще

Това ще спомогне за укрепване на водещите позиции на Европа в областта на въздухоплавателните средства, високоскоростните влакове, (край)градския железопътен транспорт, пътните превозни средства, електрическата мобилност, корабите за туристическо мореплаване, фериботите и специализираните високотехнологични кораби и морски платформи. Така ще се повиши също конкурентоспособността на европейските промишлени сектори при нововъзникващите технологии и системи и ще бъде подкрепена тяхната диверсификация, насочена към нови пазари, включително в сектори, различни от транспортния. Това включва разработването на новаторски безопасни въздухоплавателни и превозни средства и плавателни съдове, които включват ефикасни задвижващи звена, високоефективни и интелигентни системи за контрол.

4.3.2.     Интелигентни бордови системи за контрол

Такива системи са необходими за постигане на по-високо равнище на ефективност и системна интеграция в транспорта. С оглед изготвянето на общи оперативни стандарти ще бъдат разработени подходящи интерфейси за комуникация между въздухоплавателни и превозни средства, плавателни съдове и инфраструктури във всички съответни комбинации.

4.3.3.     Усъвършенствани производствени процеси

Това ще позволи адаптиране към конкретните потребителски нужди и по-ниски разходи за разработка и през жизнения цикъл и ще улесни стандартизацията и сертифицирането на въздухоплавателни и превозни средства и плавателни съдове, и на прилежащата инфраструктура. Чрез цифрови инструменти и автоматизация дейностите в тази област ще доведат до разработване на техники за бързо и рентабилно проектиране и производство, включително монтаж, сглобяване, обслужване и рециклиране, и до възникване на капацитет за интегриране на сложни системи. По този начин ще бъдат насърчени конкурентноспособни вериги за доставка със съкратено време за достигане до пазара и по-ниски разходи.

4.3.4.     Проучване на изцяло нови концепции за транспорт

Това ще помогне за повишаване на конкурентните предимства на Европа в дългосрочен план. Дейностите в областта на стратегическите изследвания и изпитването на концепции ще се насочат към новаторски транспортни системи и услуги, включително изцяло автоматизирани, както и към други нови видове въздухоплавателни и превозни средства и плавателни съдове с дългосрочен потенциал.

4.4.        Социално-икономически изследвания и дейности по планирането в услуга на разработването на политики

Действия в подкрепа на анализа и развитието на политики, включително относно социално-икономическите аспекти на транспорта, са необходими за насърчаване на иновациите и за даване на отговор на предизвикателствата, възникващи в транспорта. Дейностите ще бъдат насочени към разработване и прилагане на европейските политики за научни изследвания и иновации в областта на транспорта, прогнозните проучвания и технологичните прогнози, и към укрепване на Европейското научноизследователско пространство.

Разбирането на поведението на потребителите, общественото приемане, въздействието на политическите мерки, моделите на мобилност и бизнес моделите, както и на техните въздействия, е от първостепенно значение за развитието на европейската транспортна система. Ще бъдат разработени сценарии, отчитащи обществените тенденции, целите на политиката и технологичните прогнози, с перспектива до 2050 г. За по-доброто разбиране на връзките между териториалното развитие и европейската транспортна система са необходими солидни модели, въз основа на които могат да бъдат взети разумни политически решения.

Научните изследвания ще се съсредоточат върху начините за предотвратяване на социално неравенство при достъпа до мобилност и за подобряване на положението на уязвимите участници в пътното движение. Трябва да се разгледат също икономически въпроси, като акцентът се поставя върху начините за интернализиране на външните разходи при всички видове транспорт, както и върху данъчното облагане и ценовите модели. Необходими са изследвания, за да се оценят бъдещите изисквания относно уменията и работните места.

4.5.        Специфични аспекти на изпълнението

При установяването на приоритетите на работната програма, наред с проучването на становищата на външни, независими консултанти и на различни европейски технологични платформи, ще бъде взета под внимание работата, извършена в рамките на стратегическия план за транспортни технологии.

5.           Действия във връзка с климата, ресурсна ефективност и суровини

5.1.        Борба с изменението на климата и приспособяване към него

Настоящите концентрации на CO2 в атмосферата са около 40 % по-високи от тези в началото на промишлената революция и на най-високо равнище през последните 2 милиона години. Парниковите газове, различни от CO2, също допринасят за изменението на климата и играят все по-значителна роля. Без решителни действия, изменението на климата би могло да струва на света поне 5 % от БВП всяка година; а при някои сценарии — до 20 %. Ако обаче се предприемат навременни и ефективни действия, нетните разходи могат да се ограничат до около 1 % от БВП годишно. Постигането на целевото ниво от до 2°C и избягването на най-лошите последици от изменението на климата ще наложат развитите страни да намалят емисиите на парникови газове с 80 — 95 % до 2050 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.

Целта на тази дейност е да разработи и оцени иновативни, икономически ефективни и устойчиви мерки за адаптация и облекчаване на последиците, насочени към парникови газове със и без съдържание на CO2, както и акцентиращи едновременно върху технологичните и нетехнологични екологосъобразни решения, чрез създаването на доказателства за информирани, навременни и ефективни действия, и привличането на необходимата компетентност.

За да се постигне това, научните изследвания и иновациите ще се съсредоточат върху следното:

5.1.1.     По-добро разбиране на изменението на климата и предоставянето на надеждни прогнози за него

По-доброто разбиране на причините и развитието на изменението на климата и по-точните прогнози за него са от решаващо значение, за да може обществото да защити живота на хората, стоките и инфраструктурата, и да гарантира ефективно вземане на решения. От съществено значение е да се усъвършенства базата от научни знания за климатичните фактори, процесите, механизмите и взаимодействията, свързани с функционирането на океаните, земните екосистеми и атмосферата. Усъвършенстваните климатични прогнози спрямо подходящите времеви и пространствени критерии ще се основават на разработването на по-точни сценарии и модели, включително модели на планетата Земя, обвързани с производствените процеси.

5.1.2.     Оценка на въздействията и слабостите, и разработване на мерки за иновативна и рентабилна адаптация и превенция на риска:

Способността на обществото и икономиката да се адаптират към изменението на климата не са напълно проучени. Ефективните, справедливи и социално приемливи мерки за постигане на устойчива околна среда и общество по отношение на климата изискват интегриран анализ на настоящите и бъдещите въздействия, слабостите, влиянието върху населението, рисковете, разходите и възможностите, свързани с изменението на климата и на разнообразието, като се вземат предвид извънредните явления и свързаните с тях климатични опасности, както и повторната им поява. Този анализ ще включва и неблагоприятните последици от изменението на климата върху биологичното многообразие, екосистемите и екосистемните услуги, инфраструктурата, икономическите и природните активи. Ще бъде поставен акцент върху най-ценните естествени екосистеми и антропогенната среда, както и върху ключовите обществени, културни и икономически сектори в Европа. Ще бъдат организирани дейности за проучване на въздействията и нарастващите рискове за човешкото здраве, произтичащи от изменението на климата и увеличаването на концентрациите на парникови газове в атмосферата. Чрез научните изследвания ще бъде оценена новаторската, равномерно разпределена и икономически ефективна адаптация към изменението на климата, включително опазването и приспособяването на природните ресурси и на екосистемите, и свързаните с това последици, за да се предоставя по този начин информация и да се подпомага нейното развитие и реализация на всички нива. Това ще включва също и потенциалните въздействия, разходи и рискове, свързани с геоинженерните решения. Ще бъдат изследвани сложните взаимовръзки, конфликтите и полезното взаимодействие между решенията, свързани с адаптацията и политиката за превенция на риска, и останалите политики в областта на климата и други сектори, включително последиците за заетостта и жизнения стандарт на уязвимите групи.

5.1.3.     Подкрепа за политиките за намаляване на отрицателното въздействие

Преходът на Съюза към конкурентоспособна, основаваща се на по-ефективно използване на ресурсите и устойчива на изменението на климата икономика до 2050 г., изисква разработването на ефективни и дългосрочни стратегии за постигане на ниски емисии, както и значително повишаване на капацитета му за създаване на иновации. Чрез научни изследвания ще се извърши оценка на екологичните и социално-икономическите рискове, възможностите и въздействията на вариантите за намаляване на отрицателните последици от изменението на климата. Научните изследвания ще подкрепят развитието и валидирането на нови модели за взаимодействие климат-енергетика-икономика, като се вземат предвид икономическите инструменти и съответните външни разходи, с цел изпитване на политиките за намаляване на отрицателното въздействие от изменението на климата и технологичните методи за намаляване на въглеродните емисии на различни нива във връзка с ключовите сектори на икономиката и обществото на равнище ЕС, както и в световен мащаб. Предвидените действия ще улеснят технологичните, институционални и социално-икономически иновации чрез подобряване на връзките между научните изследвания и прилагането им, както и между предприемачите, крайните потребители, изследователите и институциите на знанието.

5.2.        Устойчиво управление на природните ресурси и екосистемите

Обществата са изправени пред голямото предизвикателство да се създаде устойчив баланс между потребностите на човека и околната среда. Ресурсите на околната среда, включително водите, въздухът, биомасата, плодородните почви, биологичното разнообразие, екосистемите и услугите, които те предоставят, са в основата на функционирането на европейската и световна икономика, и качеството на живота. Очаква се възможностите за бизнес в глобален мащаб, свързани с природните ресурси, да достигнат над 2 трилиона EUR до 2050 г[25] Въпреки това, екосистемите както в Европа, така и в световен мащаб, се рушат отвъд възможностите на природата да ги регенерира, а екологичните ресурси са прекомерно експлоатирани. Например, в Съюза всяка година изчезват 1000 km² от някои от най-плодородните почви и ценни екосистеми, а също така се губи и една четвърт от прясната вода. Да се продължава с тези възприети модели е неприемливо. Научните изследвания трябва да допринасят за обръщането на тенденциите, които вредят на околната среда, и да гарантират, че екосистемите ще продължат да осигуряват средствата, стоките и услугите, които са от основно значение за благосъстоянието и икономическия просперитет.

Целта на тази дейност е да предостави сведения за управлението на природните ресурси, което води до устойчив баланс между ограничените ресурси и нуждите на обществото и икономиката.

За да се постигне това, научните изследвания и иновациите ще се съсредоточат върху следното:

5.2.1.     По-добро разбиране на функционирането на екосистемите, тяхното взаимодействие със социалните системи и ролята им за поддържане на икономиката и благосъстоянието на хората.

Действията на обществото водят до риск от промени в околната среда, които са необратими и променят естеството на екосистемите. От съществено значение е да се предвидят тези рискове чрез оценка, наблюдение и прогнозиране на въздействието на човешките дейности върху околната среда, както и това на промените в околната среда върху благосъстоянието на хората. Научните изследвания върху морските (от крайбрежните до дълбоководните зони), сладководните, сухоземните и градските екосистеми, включително екосистеми, зависими от подземните води, ще подобрят разбирането ни на сложните взаимодействия между природните ресурси и социалните, икономическите и екологичните системи, включително на естествените повратни точки, и устойчивостта към изменението на климата, или уязвимостта, на човешките и биологичните системи. Ще бъдат проучени функционирането на екосистемите и реагирането им на антропогенни въздействия, как те могат да бъдат възстановени, и как това ще се отрази върху икономиките и благосъстоянието на хората. Изследванията също така ще търсят решения за справяне с предизвикателството, свързано с недостига на ресурсите. Те ще допринесат за създаването на политики и практики, които гарантират, че социалните и икономическите дейности се извършват в границите на устойчивостта и приспособимостта на екосистемите и биологичното разнообразие.

5.2.2.     Осигуряване на знания и инструменти за ефективно вземане на решения и ангажираност на обществото

Социалните, икономическите и управленските системи трябва да се занимаят както с изчерпването на ресурсите, така и с вредата върху екосистемите. Научните изследвания и иновациите ще са в основата на политиките, необходими за управление на природните ресурси и екосистемите, с цел предотвратяване на или адаптация към разрушителните изменения в климата и околната среда, както и насърчаване на институционални, икономически, поведенчески и технологични промени, които да гарантират устойчивостта. Акцентът ще бъде поставен върху свързани с политиките ключови екосистеми и екосистемни услуги, като например сладководните басейни, моретата и океаните, качеството на въздуха, биологичното разнообразие, земеползването и почвите. Устойчивостта на обществата и екосистемите на катастрофални събития, включително природни бедствия, ще бъде подпомогната чрез подобряване на капацитета за прогнозиране, ранно предупреждение и оценка на уязвимостта и въздействието, включително на съществуващия многостранен риск. Научните изследвания и иновациите ще предоставят подкрепа за политиките в областта на екологичната ефективност и ефективното използване на ресурсите, както и варианти за ефективно и основано на доказателства управление в допустими граници. Ще бъдат разработени новаторски методи така, че да се повиши съгласуваността на политиката, да се намерят компромиси и да се преодолеят конфликтите на интереси, и да се повишат обществената осведоменост относно резултатите от научните изследвания и участието на гражданите в процеса на вземане на решения.

5.3.        Гарантиране на устойчивото снабдяване с неенергийни и неселскостопански суровини

Сектори като строителството, химическата промишленост, автомобилостроенето, аеронавтиката, машиностроенето и оборудването, които осигуряват обща добавена стойност от над 1000 милиарда EUR и заетост за около 30 милиона души, зависят от достъпа до суровини. Съюзът е независим по отношение на минералните суровини за строителството. Съюзът е един от най-големите световни производители на някои индустриални минерали, но въпреки това продължава да бъде нетен вносител на повечето от тях. Освен това, Европейският съюз е силно зависим от вноса на метални полезни изкопаеми и напълно зависим от вноса на някои важни суровини.

Последните тенденции показват, че търсенето на суровини ще се определя от развитието на страните с бързо развиваща се икономика и от бързото разпространение на главните базови технологии. Европа трябва да осигури устойчиво управление и устойчиви доставки на суровини от вътрешни и външни източници за всички сектори, които зависят от достъпа до суровини. Целите, поставени във връзка със суровините от изключително значение, са изложени в инициативата на Комисията в областта на суровините[26].

Целта на тази дейност е да се подобри базата от познания за суровините и да се разработят иновативни решения за икономически ефективно и екологосъобразно разработване, извличане, обработка, рециклиране и оползотворяване на суровини, и за тяхното заместване с икономически атрактивни алтернативи с по-слабо въздействие върху околната среда.

За да се постигне това, научните изследвания и иновациите ще се съсредоточат върху следното:

5.3.1.     Подобряване на базата от знания за наличието на суровини

Оценяването на дългосрочната наличност на глобалните ресурси и тези на Съюза, включително достъп до градски мини (депа и минни отпадъци), дълбоководните ресурси (напр. добив на редки минерали от морското дъно) и свързаните с него неясноти ще намерят по-добро решение. Тези знания ще помогнат на обществото да постигне по-ефикасно използване, рециклиране и повторно използване на ограничените или вредни за околната среда суровини. Съюзът също така ще разработи общи правила, практики и стандарти за икономически жизнеспособно, екологосъобразно и социално приемливо проучване, добив и преработка на ресурсите, включително практики в използването на земята и устройството на акваторията.

5.3.2.     Насърчаване на устойчивото снабдяване и използване на суровините, което включва проучването, добива, преработката, рециклирането и оползотворяването им

Научните изследвания и иновациите са необходими през целия жизнен цикъл на материалите с цел осигуряването на достъпни, надеждни и устойчиви доставки и управление на суровините от основно значение за европейската промишленост. Разработването и внедряването на икономически жизнеспособни, социално приемливи и екологосъобразни технологии за проучване, извличане и преработка на суровините ще стимулира ефикасното използване на ресурсите. Така ще се използва и потенциалът на градските мини. Новите и икономически жизнеспособни технологии за рециклиране и оползотворяване на материали, бизнес моделите и процесите ще допринесат за намаляване на зависимостта на Съюза от снабдяването с първични суровини. Това ще включва необходимостта от по-дълга употреба, висококачествено рециклиране и оползотворяване, както и необходимостта да се намали драстично загубата на ресурс при обработката. Ще се възприеме подход за преминаване през пълен жизнен цикъл, от доставката на наличните суровини до края на цикъла, с минимални изисквания по отношение на енергията и ресурсите.

5.3.3.     Намиране на алтернативи на суровините от изключително значение

Тъй като се предвижда намален достъп в световен мащаб до някои материали, който се дължи примерно на търговски ограничения, ще бъдат изследвани и разработени устойчиви алтернативи и заместители на суровините от изключително значение, със сходни функционални характеристики. Това ще намали зависимостта на Съюза по отношение на първичните суровини и отрицателното въздействие върху околната среда.

5.3.4.     Подобряване на осведомеността и уменията на обществото във връзка със суровините

Необходимото преминаване към по-независима и ефективно използваща ресурсите икономика налага културни, поведенчески, социално-икономически и институционални промени. С цел справяне с нарастващия проблем с недостига на умения в сектора на суровините в Съюза (включително европейската минна промишленост) ще бъдат насърчавани по-резултатни партньорства между университетите, организациите за геоложки проучвания и промишлеността. От съществено значение ще бъде да се окаже подкрепа на развитието на новаторски „зелени“ умения. Освен това осведомеността на обществото за значението на местните суровини за европейската икономика е все още недостатъчна. Улесняването на необходимите структурни промени, научните изследвания и иновациите има за цел да даде повече права на гражданите, създателите на политики, преките участници и институциите.

5.4.        Създаване на условия за преход към екологична икономика чрез екоиновации

Съюзът не може да просперира в един свят на все по-голямо потребление на ресурси, влошаване на качеството на околната среда и загуба на биологичното разнообразие. Отделянето на растежа от използването на природните ресурси изисква структурни промени в начина на използване, повторна употреба и управление на такива ресурси, като в същото време се опазва околната среда. Екологичните иновации ще ни позволят да намалим натиска върху околната среда; да повишим ефективното използване на ресурсите и да насочим Съюза в посока на една ефективна икономика по отношение на ресурсите и енергията. Екологичните иновации създават също така големи възможности за икономически растеж и трудова заетост, както и увеличаване на европейската конкурентоспособност в рамките на световния пазар, който се очаква да се увеличи до един трилион евро след 2015 г.[27] Вече 45 % от дружествата са въвели даден вид екологична иновация. Изчислено е, че около 4 % от екологичните нововъведения са довели до повече от 40 % намаление на материалите, използвани за единица продукт[28], което показва големия им бъдещ потенциал.

Целта на тази дейност е да насърчи всички форми на екоиновациите, които правят прехода към „ зелена “ икономика възможен.

За да се постигне това, научните изследвания и иновациите ще се съсредоточат върху следното:

5.4.1.     Укрепване на екологично иновативните технологии, процеси, услуги и продукти, както и стимулиране на тяхното навлизане на пазара.

Ще бъдат подкрепени всички форми на иновации, поетапни и радикални, които обединяват технологични, организационни, социални, поведенчески, политически и бизнес иновации, както и засилването на участието на гражданското общество. Това ще е в основата на една кръгова икономика, като същевременно ще се намалят въздействията върху околната среда и ще се вземат предвид вторичните ефекти върху нея. Това ще включва бизнес модели, промишлена симбиоза, системи за продуктови услуги, дизайн на продукта и подходи, свързани с пълния жизнен цикъл („от люлка до люлка”). Целта е да се подобри ефективното използване на ресурсите чрез намаляване, в абсолютно изражение, на вложените материали, отпадъците и изпускането на вредни вещества по цялата верига за създаване на добавена стойност, както и да се насърчи повторната употреба, рециклирането и заместването на ресурсите. Ще бъде акцентирано върху улесняването на прехода от научни изследвания към пазарна реализация, с участието на промишления сектор и най-вече на МСП, от разработването на прототипи до въвеждането и налагането им на пазара. Създаването на партньорства сред новаторите в областта на екологията също така има за цел да подобри разпространението на знания и да установи по-тясна връзка между предлагането и търсенето.

5.4.2.     Подкрепа за иновативни политики и обществени промени

За да бъде възможен преходът към „зелена“ икономика, са необходими структурни и институционални промени. Целта на научните изследвания и иновациите е да бъдат преодолени основните пречки пред обществена и пазарна промяна и да бъдат дадени повече права на потребителите, бизнес лидерите и създателите на политики да възприемат иновативни и устойчиви модели на поведение. Ще бъдат разработени солидни и прозрачни инструменти, методи и модели за оценка и осъществяване на основните икономически, обществени и институционални промени, необходими за постигане на прехода към модела на „зелената“ икономика. Изследванията ще проучат начините за насърчаване на моделите на устойчиво потребление, включвайки социално-икономическите изследвания, поведенческите науки, участието на потребителите и приемането на иновациите от обществото, както и дейности за подобряване на комуникацията и обществената осведоменост. Максимално ще бъдат използвани възможностите на демонстрационните дейности.

5.4.3.     Измерване и оценка на постигнатия напредък в прехода към „зелена“ икономика

Необходимо е да бъдат разработени солидни показатели за всяка съответна пространствена скала, които да допълват БВП, както и методи и системи за подкрепа и оценка на прехода към „зелена“ икономика и ефективността на съответните политики. Водени от подхода, основан на жизнения цикъл, научните изследвания и иновациите ще подобрят качеството и наличността на данните, методите за измерване и системите, свързани с ефективността на ресурсите и екологичните иновации, и ще улеснят развитието на иновативни схеми за компенсиране. Социално-икономическите изследвания ще осигурят по-добро разбиране на причините, залегнали в основата на поведението на производителите и на потребителите, и по този начин ще допринесат за изготвянето на по-ефективни инструменти на политиката, за да се улесни преходът към икономика, която ефективно използва ресурсите и е устойчива на изменението на климата. Освен това ще бъдат разработени методика за оценяване на технологиите и интегрирано моделиране в подкрепа на ефективността на използването на ресурсите и политиките за екологични иновации на всички нива, като същевременно се повишава съгласуваността на политиките и намирането на компромисни варианти. Резултатите ще дадат възможност за наблюдение, оценяване и намаляване на потоците от материали и енергия, необходими за производството и потреблението, и ще позволят на създателите на политики и на предприятията да интегрират екологичните разходи и външни фактори в своите действия и решения.

5.4.4.     Насърчаване на ефективността на използването на ресурсите чрез цифрови системи

Иновациите в областта на информационните и комуникационните технологии могат да представляват ключов инструмент в подкрепа на ефективното използване на ресурсите. За да се постигне тази цел, съвременните и иновативни ИКТ ще допринесат за значително повишаване на производителността, по-конкретно чрез автоматизирани процеси, наблюдение в реално време и системи за подпомагане вземането на решения. Използването на ИКТ ще се стреми да ускори прогресивната дематериализация на икономиката, чрез ускоряване на прехода към цифрови услуги, както и чрез улесняване на промените в моделите на потребление и бизнес моделите чрез използването на ИКТ на бъдещето.

5.5.        Разработване на комплексни и устойчиви информационни системи за наблюдение на околната среда

Всеобхватното наблюдение на околната среда и информационните системи са от съществено значение, за да се гарантира предоставянето на дългосрочни данни и информация, необходими за справяне с това предизвикателство. Тези системи ще се използват за оценка и прогнозиране на климата и свързаните с него тенденции, природните ресурси, включително суровините, екосистемите и екосистемните услуги, както и за оценка на политиките за намаляване на въглеродните емисии и отрицателното въздействие върху климата във всички сектори на икономиката. Информацията и знанията от тези системи ще се използват за стимулиране на интелигентното използване на стратегическите ресурси; подкрепа за разработването на основаващи се на факти политики; насърчаване на нови услуги в областта на околната среда и климата; и развитие на нови възможности на световните пазари.

Капацитетът, технологиите и инфраструктурите, свързани с данни за наблюдението на Земята, трябва да надграждат върху напредъка в областта на ИКТ, космическите технологии и функционалните мрежи, дистанционните наблюдения, новите in situ датчици, мобилните услуги, комуникационните мрежи, онлайн средствата, улесняващи участието и подобрената компютърна и моделираща инфраструктура, с цел непрекъснатото предоставяне на своевременна и точна информация, прогнози и предвиждания. Ще бъде насърчаван свободният и неограничен достъп до оперативно съвместими данни и информация, както и ефективното съхраняване, управление и разпространение на резултатите от научноизследователската дейност.

5.6.        Специфични аспекти на изпълнението

Предвидените дейности ще увеличат участието и финансовия принос на Съюза към многостранните процеси и инициативи, като например Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), Междуправителствената платформа относно биологичното разнообразие и екосистемните услуги (IPBES) и Групата за наблюдение на Земята (GEO). Сътрудничеството с други големи публични и частни организации, финансиращи научните изследвания, ще подобри глобалната и европейската научноизследователска ефективност и ще допринесе за управлението на изследователската дейност в световен мащаб.

Сътрудничеството в областта на науката и технологиите ще допринесе към механизма за глобалните технологии по РКООНИК и ще улесни развитието, иновациите и трансфера на технологии в подкрепа на адаптацията към изменението на климата и намаляване на отрицателното въздействие от емисиите на парникови газове.

Въз основа на резултатите от Конференцията на ООН в Рио де Жанейро (Рио + 20), ще бъде разгледан механизъм за систематичното събиране, обобщаване и анализ на научното и технологичното знание относно ключови въпроси, свързани с устойчивото развитие и „зелената” икономика, който ще включва рамка за измерване на напредъка. Това ще допълни дейността на съществуващите групи от научни експерти и научни органи, и ще цели постигането на полезно взаимодействие с тях.

Научните изследвания по това предизвикателство ще допринесат към оперативните услуги, предоставяни във връзка с Глобалния мониторинг на околната среда и сигурността (GMES), чрез осигуряването на база от научни знания за GMES.

Специфични мерки ще гарантират, че резултатите от научните изследвания и иновациите на Съюза в областта на климата, ефективното използване на ресурсите и суровините се прилагат надолу по веригата от други програми на Съюза, като например програмата „LIFE +“, регионалните и структурните фондове, и програмите за външно сътрудничество.

Консултативна мрежа от институти може да бъде създадена, за да се осигури: непрекъснат анализ на научния и технологичен напредък в Съюза и държавите и регионите, основни негови партньори; предварително изследване на пазарните възможности за нови екологични технологии и практики; прогнози за научните изследвания и иновациите, както и политиките в областта.

6.           Приобщаващи, иновативни и сигурни общества

6.1.        Общества на приобщаването

Настоящите тенденции в европейските общества създават възможности за една по-обединена Европа, но също така и рискове. Тези възможности и рискове трябва да се разбират и предвиждат, за да може Европа да се развива с достатъчна солидарност и сътрудничество на социално, икономическо, политическо и културно равнище, като се вземе под внимание нашия все по-взаимообвързан свят.

В този контекст целта е да се подобри социалното, икономическо и политическо приобщаване, да се вземат мерки за борба с бедността, както и да се насърчат правата на човека, всеобщия достъп до цифрови технологии, равенството, солидарността и междукултурната динамика чрез подпомагане на интердисциплинарните изследвания, показателите, технологичния напредък, организационните решения и нови форми на сътрудничество и създаването на съвместен продукт. Научните изследвания и другите дейности следва да подкрепят прилагането на стратегията „Европа 2020“, както и други свързани с нея външни политики на Съюза. Изследванията в областта на хуманитарните науки биха могли да играят важна роля в този контекст. Конкретизирането, наблюдението и оценката на целите на европейските стратегии и политики ще изисква целенасочени изследвания върху висококачествените статистически информационни системи, както и разработването на адаптирани инструменти, които да позволяват на създателите на политиките да оценяват въздействието и ефективността на предвидените мерки, по-специално в полза на социалното приобщаване.

Ще бъдат поставени следните конкретни цели:

6.1.1.     Насърчаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж

Постоянният стремеж към икономически растеж е свързан с редица важни разходи — социални, екологични, икономически и свързани с човешкия ресурс. Интелигентният, устойчив и приобщаващ растеж в Европа предполага съществени промени в това как растежът и благополучието се определят, измерват (включително чрез измерването на напредъка извън рамките на традиционно използвания като показател БВП), генерират и поддържат устойчиви във времето. Изследванията ще анализират развитието на устойчив начин на живот, социално-икономически ценности и модели на поведение, както и начините, по които те са свързани с обществените парадигми, политиките и функционирането на институциите, пазарите, компаниите, управленските институции и ценностните системи в Европа. Ще бъдат разработени средства за по-добро оценяване на поставеното в конкретен контекст взаимно въздействие на тези еволюционни процеси и политиките в области като трудова заетост, данъчно облагане, неравенство, бедност, социалното приобщаване, образование и придобиване на умения, развитие на общностите, конкурентоспособност и вътрешен пазар. Освен това изследванията ще анализират начина, по който националните икономики се променят, и формите на управление на европейско и международно ниво, които биха могли да спомогнат за предотвратяването на макроикономическите дисбаланси, паричните затруднения, данъчната конкуренция, безработицата и заетостта, и другите форми на икономически и финансови проблеми. Те ще вземат предвид нарастващата взаимозависимост между Съюза и световните икономики, пазари и финансови системи.

6.1.2.     Изграждане на общества на приобщаването и устойчивостта в Европа

Разбирането на социалните трансформации в Европа изисква анализ на променящите се демократични практики и очаквания, както и на историческото развитие на идентичности, многообразие, територии, религии, култури и ценности. Това включва добро разбиране на историята на европейската интеграция. Освен това, разбирането както на напрежението, така и на възможностите, произтичащи от внедряването на ИКТ, на индивидуално и колективно равнище, е важно, за да се открият нови пътища за приобщаване към иновациите. Важно е да се идентифицират начини за адаптиране и подобрение на европейските социални системи, обществените услуги и на по-широкото измерение на политиките за социалното осигуряване, за да се постигане сближаване и да се насърчи в по-голяма степен социалното и икономическо равенство, и солидарността между поколенията. Изследванията ще анализират как обществата и политиката стават все по-европейски, в широкия смисъл на думата, чрез развитието на идентичности, култури и ценности, движението на идеи и убеждения, и комбинации от принципи и практики на взаимност, обединение и равенство. Ще бъдат анализирани начините, по които уязвимото население може пълноценно да участва в обществото и демокрацията, по-специално чрез придобиването на различни умения и защита на правата на човека. Анализът на това как политическите системи реагират или не на подобно социално развитие и самите те се развиват е от ключово значение. Научните изследвания ще се фокусират и върху развитието на ключови системи, които предоставят базови форми на социалните връзки като семейството, работата, образованието и заетостта, и ще подпомогнат борбата срещу бедността. В бъдещото развитие на европейските политики ще бъдат взети предвид значението на миграцията и демографията.

Предвид засилващото се социално-икономическо значение на приобщаването към цифровите технологии, научните изследвания и мащабните иновации ще насърчават ИКТ решенията, подпомагащи интеграцията, както и ефективното придобиване на умения за боравене с цифрови технологии, водещи до овластяване на гражданите и създаването на конкурентоспособна работна сила. Ще се наблегне на прилагането на нови технологии, които ще позволят радикално подобряване на достъпността, удобството за ползване и персонализирането, чрез по-добро разбиране на поведението на гражданите, потребителите и потребителските модели на поведение, както и на ценностите, включително и тези на хората с увреждания. Това изисква подход към научните изследвания и иновациите от типа „включване на етап проектиране“.

6.1.3.     Укрепване на ролята на Европа като глобален фактор.

Специфичната историческа, политическа, социална и културна система на Европа все по-често се сблъсква с въздействието на глобалните промени. За да разгърне по-широко външните си действия спрямо непосредствените си съседи и други държави, както и ролята си на глобален фактор, Европа трябва да подобри своя капацитет за определяне на значението и приоритетите, оценяването и насърчаването на политическите си цели в други региони и общества по света с цел засилване на сътрудничеството, предотвратяване или решаване на конфликти. В тази връзка тя също така трябва да подобри капацитета си за предвиждане и реакция в отговор на хода и въздействието на глобализацията. Това изисква по-добро разбиране на историята, културните особености и политико-икономическите системи на други региони в света, както и на ролята и влиянието на транснационалните участници в обществените процеси. Европа също така трябва да даде ефективен принос за глобалното управление в ключови области като търговия, развойна дейност, заетост, икономическо сътрудничество, права на човека, отбрана и сигурност. Това предполага потенциал за изграждане на нов капацитет, било то по отношение на инструменти, системи и средства за анализ, или по отношение на дипломацията на официалната и неофициалната международна сцена с правителствени и неправителствени участници.

6.1.4.     Премахване на разделението на Европа по отношение на научните изследвания и иновациите

Съществуват значителни регионални различия в цяла Европа в производителността в областта на научните изследвания и иновациите, които трябва да бъдат преодолени. Мерките ще са насочени към насърчаване на върховите постижения и иновациите, като ще бъдат специфични, взаимно допълващи се и в синхрон с политиките и действията по фондовете на политиката на сближаване. Сред тях са:

– Създаване на конкурентни отношения между нови институции, центрове за върхови постижения и иновативни региони в по-слабо развитите държави-членки, от една страна, и международните лидери в съответната област в други части на Европа, от друга. Това е свързано със сформирането на екипи от научноизследователските институции на върхово ниво и по-слабо развитите региони, „побратимяване“ (туининг) чрез обмен на служители, консултации и помощ от експерти, и разработване на съвместни стратегии за създаването на центрове за върхови постижения в по-слабо развитите региони, които могат да бъдат финансирани от фондовете на политиката на сближаване. Ще се разгледа възможността за създаване на партньорства с иновационни клъстери и признаване на постиженията на по-слабо развитите региони, включително чрез партньорски оценки и връчването на „знак за качество” на онези институции, които отговарят на международните стандарти.

– Създаване на длъжност „председател/и/ на ЕНП“, за да бъдат привлечени изтъкнати учени към институции с видим потенциал за високи постижения в научната област, с цел да се помогне на тези институции да разгърнат напълно този потенциал и по този начин да се създадат равни условия за научноизследователската дейност и иновациите в Европейското научноизследователско пространство. Това ще включва оказване на институционална подкрепа за създаването на конкурентна научноизследователска среда и рамка, необходима за привличането, задържането и развитието на най-изявените научноизследователски таланти в рамките на тези институции.

– Подкрепа за достъпа до международни мрежи за отличили се изследователи и новатори, за които няма достатъчно възможности за участие в европейските и международните мрежи. Това включва помощта, предоставяна чрез Европейското сътрудничество в областта на науките и технологиите (COST) и националните звена за контакт.

– Подкрепа за разработването и наблюдението на стратегии за интелигентна специализация. Ще бъде създаден механизъм за подкрепа в областта на политиките, а взаимното обучение на регионално равнище ще бъде улеснено чрез международна оценка от партньорите и обмен на най-добри практики.

6.2.        Иновативни общества

Намаляващият дял на Съюза в създаването на знания в глобален мащаб подчертава необходимостта да се увеличат максимално социално-икономическото въздействие и ефективността на научноизследователската и иновационната политика, както и транснационалната съгласуваност на политиките. Иновативността ще бъде разгледана в широк смисъл, обхващащ широкомащабните политики и иновациите, ориентирани спрямо потребителите и пазара. Тези дейности ще подпомогнат изграждането и функционирането на Европейското научноизследователско пространство и в частност водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“, а именно „Съюз за иновации“ и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“.

Ще бъдат поставени следните конкретни цели:

6.2.1.     Укрепване на базата от научни доказателства и подкрепа за инициативата „Съюз за иновации“ и Европейското научноизследователско пространство

За да се оценят инвестициите и да се определят приоритетите, както и да се укрепят инициативата „Съюз за иновации“ и Европейското научноизследователско пространство, ще бъде оказана подкрепа на анализа на политиките в областта на научните изследвания и иновациите, системите и действащите лица в Европа и трети държави, както и разработването на показатели, данни и информационни инфраструктури. Необходими са също така дейности с перспективна насоченост и пилотни инициативи, икономически анализи, наблюдение на изпълнението на политиките, взаимно обучение, инструменти и дейности за координация, както и разработване на методики за оценка на въздействието, като при това се събират преки отзиви и коментари от заинтересованите страни в сферата на научноизследователската дейност, предприятията, публичните власти и гражданите.

За да се подсигури единен пазар за научните изследвания и иновациите, ще бъдат предприети мерки за насърчаване на поведение, съвместимо с ЕНП. Ще бъдат подкрепени дейности, които са в основата на политиките, свързани с качеството на обучението в областта на научните изследвания, мобилността и кариерното развитие на изследователите, в това число и инициативи за осигуряване на услуги за мобилност, открит подбор, права на изследователите и връзки със световните изследователски общности. Тези дейности се изпълняват, като се търси взаимодействие и тясна координация с действията по програмата „Мария Кюри“ в рамките на приоритета „Високи постижения в научната област“. Ще бъдат подкрепени институции, представящи новаторски концепции за бързо осъществяване на принципите на ЕНП, включително на Европейската харта на изследователите и Кодекса за поведение при подбора на изследователи.

По отношение на координацията на политики, ще бъде създаден механизъм за политически консултации, за да се предоставят експертни съвети по политиката на разположение на националните власти, когато те определят своите национални програми за реформа и стратегии за научни изследвания и иновации.

За изпълнение на инициативата „Съюз за иновации“ е необходимо също така да се подкрепят (частна или публична подкрепа) пазарно ориентираните иновации за засилване на иновационния капацитет на предприятията и насърчаване на европейската конкурентоспособност. Това ще изисква подобряване на общите рамкови условия за иновации, както и справяне с конкретните препятствия, които пречат на растежа на иновативните фирми. Ще бъдат приложени силни механизми за подкрепа на иновациите (например за по-добро управление на клъстери, публично-частни партньорства и сътрудничество в мрежа), високоспециализирани услуги за подкрепа на иновациите (например за управление/използване на правата върху интелектуална собственост, управление на иновациите и на мрежите от възложители на обществени поръчки) и преразглеждане на държавните политики по отношение на иновациите. Въпроси, характерни за МСП, ще бъдат подпомагани в рамките на конкретната цел „Иновации в МСП“.

6.2.2.     Проучване на нови форми на новаторство, включително социални иновации и творчество

Социалното новаторство води до създаването на нови стоки, услуги, процеси и модели, които отговарят на нуждите на обществото и създават нови социални отношения. Важно е да се разбере как социалните иновации и творческото мислене могат да доведат до промени в съществуващите структури и политики и как същите могат да бъдат насърчени и увеличени. Базовите онлайн платформи и разпределените платформи, които позволяват на гражданите да си сътрудничат и съвместно да стигат до решения, основани на по-добрата осведоменост относно социалния, политически и екологичен контекст, могат да бъдат мощен инструмент в подкрепа на целите на стратегията „Европа 2020“. Подкрепа ще бъде оказана и на партньорствата и експерименталната употреба на ИКТ за подобряване на учебния процес, както и на мрежите на социалните новатори и предприемачи.

От съществено значение е да се насърчават иновациите, за да се стимулират ефективните, открити и ориентирани към гражданите обществени услуги (електронно правителство). Това ще изисква мултидисциплинарни изследвания върху новите технологии и широкомащабни иновации, свързани по-специално с неприкосновеността на личния живот в електронната среда, оперативната съвместимост, персонализираната електронна идентификация, данните с отворен достъп, динамичните потребителски интерфейси, обществената услуга, ориентирана към гражданите, както и интеграция и иновации, чийто движещ фактор са потребителите, включително в областта на обществените и хуманитарните науки. Подобни действия също така ще вземат предвид динамиката на социалната мрежа, използването на приноса на доброволни начала в интернет (crowd-sourcing), както и интелигентното възлагане на дейности (smart-sourcing) за съвместното намиране на решения на социални проблеми, на базата на данни със свободен достъп. Тези действия ще помогнат за управлението на сложния процес на вземане на решения, по-специално обработката и анализа на огромно количество данни за съвместно създаване на политики, симулацията на вземане на решения, техниките за визуализация, моделирането на процесите и на системите за участие, както и за анализа на промяната в отношенията между гражданите и публичния сектор.

6.2.3.     Гарантиране на обществената ангажираност в областта на научните изследвания и иновациите.

Създаването на възможност всички социални участници да взаимодействат по време на даден иновационен цикъл увеличава качеството, значението, приемливостта и устойчивостта на иновационните резултати чрез интегриране на интересите и ценностите на обществото. Това изисква развиване на специфични умения, знания и капацитет на индивидуално и на организационно, както и на национално и транснационално равнище. Чрез насърчаване и проучване на подходящите модели в научното образование ще бъде създадено едно научно грамотно, отговорно и творчески ориентирано общество. Равенството между мъжете и жените ще бъде насърчавано в частност чрез подкрепа на промени в организацията на научноизследователските институции, както и в съдържанието и проектирането на научноизследователската дейност. Достъпността и използването на резултатите от публично финансираните научни изследвания ще бъдат доразвити, за да се подобри движението на знанията в рамките на научната общност и широката общественост. В координация със съответните международни организации ще бъде насърчавана Етична рамка в областта на научните изследвания и иновациите, базирана на основните етични принципи, включително тези, отразени в Хартата на основните права, както и всички съответни законодателни актове и конвенции на Съюза.

6.2.4.     Насърчаване на последователното и ефективно сътрудничество с трети държави.

Хоризонталните дейности ще осигурят стратегическото развитие на международното сътрудничество за цялата инициатива „Хоризонт 2020“ и са ориентирани към междусекторните цели на политиката. Дейностите в подкрепа на двустранни, многостранни и междурегионални диалози по въпросите на политиката в областта на научните изследвания и иновациите с трети държави, региони, международни форуми и организации ще улеснят обмен на политики, взаимното обучение и определянето на приоритетите, ще насърчат реципрочния достъп до програми и ще осигурят наблюдение върху резултатите от сътрудничеството. Създаването на мрежи и партньорства (и „туининг” дейностите) ще улесни оптималното сътрудничество между участниците в научните изследвания и иновациите и за двете страни, и ще подобри компетенциите и капацитета за сътрудничество в по-малко напреднали трети държави. Дейностите ще насърчават съгласуването на националните политики и програми за сътрудничество с тези на Съюза, както и съвместните действия на държави-членки и асоциирани държави с трети държави, за да се засили цялостното им въздействие. Присъствието на европейските научни изследвания и иновации в трети държави ще бъде консолидирано и укрепено, най-вече посредством насърчаване на създаването на европейски „центрове на науката и иновациите“, предлагане на услуги за европейските организации, които разширяват дейността си в трети държави и създаването на научноизследователски центрове съвместно с трети държави към организации или изследователи от други държави-членки и асоциирани държави.

6.3.        Сигурни общества

Европейският съюз, неговите граждани и международни партньори са изправени пред редица заплахи за сигурността като престъпност, тероризъм и мащабни извънредни ситуации, дължащи се на природни или предизвикани от човека бедствия. Тези заплахи могат да преминат през съществуващите граници, да бъдат насочени към физически цели или към киберпространството. Например атаките срещу интернет страници на обществени органи и частни субекти не само подкопават доверието на гражданите, но могат и сериозно да засегнат важни сектори като енергетиката, транспорта, здравеопазването, финансите или телекомуникациите.

За да се предвидят, предотвратят и преодоляват тези заплахи, е необходимо да се разработят и приложат иновационни технологии, решения, прогнозни инструменти и знания, да се стимулира сътрудничеството между доставчици и потребители, да се намерят решения за гражданската сигурност, да се повиши конкурентоспособността на европейската сигурност, ИКТ и сектора на услугите, и да се предотвратят или преборят злоупотребите с неприкосновеността на личния живот, както и нарушенията на правата на човека в интернет.

Координацията и подобряването на изследванията в областта на сигурността ще бъдат съществен елемент и ще помогнат за очертаване на настоящите усилия в тази насока, в това число разработката на прогнози, и за подобряване на съответни правни условия и процедури за координация, включително дейностите в преднормативна фаза.

Дейностите ще следват ориентиран към постигане на мисията подход и ще интегрират съответните обществени измерения. Те ще подкрепят политиките на Съюза за вътрешна и външна сигурност, политиките в областта на отбраната и съответната нова разпоредба на Договора от Лисабон, и ще гарантират сигурност на киберпространството, надеждност и неприкосновеност на личния живот в цифровия единен пазар. Ще бъдат поставени следните конкретни цели:

6.3.1.     Борба с престъпността и тероризма.

Целта е едновременно да се избегнат инциденти и да се намалят потенциалните отрицателни последици. Това изисква нови технологии и капацитет (включително за борба с киберпрестъпността и кибертероризма) в подкрепа на сигурността на здравеопазването, хранително-вкусовата промишленост, водоснабдяването и околната среда, които са от съществено значение за доброто функциониране на обществото и икономиката. Новите технологии и специализираните умения ще помогнат да се защитят инфраструктурите, системите и услугите от критично значение (включително комуникации, транспорт, здравеопазване, хранително-вкусова промишленост, водоснабдяване, енергетика, логистични вериги и вериги на доставка, и околна среда). Това включва анализиране и защита на обществените и частните мрежови инфраструктури и услуги от критично значение от всякакви видове заплахи.

6.3.2.     Укрепване на сигурността чрез управление на границите

Технологии и капацитет са необходими също така, за да се засилят системите, оборудването, инструментите, процесите и методите за бърза идентификация с цел подобряване на сигурността по границите, включително контрола и наблюдението при използване на пълния потенциал на EUROSUR. Те ще бъдат разработени и изпитани като се има предвид тяхната ефективност, съответствие с правните и етични принципи, пропорционалност, социалната приемливост и зачитането на основните права. Освен това изследванията ще подкрепят подобряването на интегрираното европейско управление на границите, включително чрез засилено сътрудничество сдържавите кандидатки, потенциалните държави кандидатки и държавите по Европейската политика на добросъседство.

6.3.3.     Осигуряване на кибернетична сигурност

Кибернетичната сигурност е предпоставка за това хората, предприятията и обществените услуги да се възползват от възможностите, предоставени от интернет. Тя изисква да се гарантира сигурността на системите, мрежите, устройствата за достъп, както и софтуерът и услугите, включително изчислителните облаци, като същевременно се отчита оперативната съвместимост на многобройните технологии. Изследванията ще предотвратяват, откриват и преодоляват кибернетични атаки в реално време, в множество области и юрисдикции, и ще защитават ИКТ инфраструктурите от критично значение. Цифровото общество е в процес на развитие успоредно с непрекъснато променящите се приложения и злоупотреби в интернет, новите начини на социално взаимодействие, новите мобилни и локални услуги, и навлизането на т. нар. „интернет на нещата”. Това изисква нов вид научни изследвания, които да се задействат от нововъзникващите приложения, потреблението и социалните тенденции. Ще бъдат предприети гъвкави инициативи в областта на научните изследвания, включително проактивна НИРД с цел бърза реакция на новите съвременни тенденции в развитието на надеждността и сигурността.

6.3.4.     Повишаване на устойчивостта на Европа спрямо кризи и бедствия

Това изисква разработването на специализирани технологии и капацитет в подкрепа на различни видове операции за справяне с извънредни обстоятелства (като например гражданска защита, борба с пожарите и морското замърсяване, хуманитарна помощ, гражданска отбрана, предотвратяване на конфликти, разработване на медицински информационни инфраструктури във връзка със спасителни задачи и стабилизация след кризи), както и съответното правоприлагане. Изследванията ще обхванат цялата верига за справяне с кризи и устойчивостта на обществото, и ще подкрепят създаването на капацитет за реагиране при извънредни ситуации на европейско ниво.

Дейностите във всички целеви области ще вземат предвид интеграцията и оперативната съвместимост на системите и услугите, включително такива аспекти като комуникация, разпределени архитектури и човешки фактори. За целта се изисква и интегрирането на граждански и военен капацитет, от задачи в областта на гражданската защита до хуманитарната помощ, контрола на границите или опазването на мира. Това включва технологичното развитие в чувствителната сфера на технологиите с двойна употреба, за да се гарантира оперативната съвместимост между гражданската защита и въоръжените сили, както и между службите за гражданска защита по света, а също така и надеждността, организационните, правните и етични аспекти, въпросите, свързани с търговията, защитата на поверителността и целостта на информацията, в това число проследяването на всички трансакции и процеса на обработка.

6.3.5.     Гарантиране на неприкосновеността на личния живот и свободата в интернет и увеличаване на общественото измерение на сигурността

Защитата на правото на човека на неприкосновеност на личния живот в цифровото общество ще наложи разработването на рамки и технологии, в които такива защити са заложени на етап проектиране, в момента на разработването на продуктите и услугите. Ще бъдат разработени технологии, които позволяват на потребителите да контролират своите лични данни и използването им от трети страни; това ще включва инструменти за откриване и блокиране на незаконно съдържание и нарушенията в сигурността на данните, и за защита на правата на човека в интернет, за да не бъдат накърнени те на индивидуално или групово ниво поради неправомерно търсене и създаване на профили.

Необходимо е всяка нова технология и решение за сигурността да бъдат приемливи за обществото, да съответстват на законодателството на Съюза и международното право, да са ефективни и пропорционални при определянето и справянето със заплахата за сигурността. Предвид това, доброто разбиране на социално-икономическите, културните и антропологичните измерения на сигурността, причините за липсата на сигурност, ролята на медиите и комуникациите, и възприятията на гражданите са от първостепенно значение. Въпросите на етиката и защитата на човешките ценности и основни права ще бъдат взети под внимание.

6.3.6.     Специфични аспекти на изпълнението

Въпреки че научните изследвания ще са ориентирани към гражданската сигурност, ще се търси координация с дейностите на Европейската агенция за отбрана (EDA) с цел да се засили сътрудничеството с EDA, по-специално посредством вече съществуващата Европейска рамка за сътрудничество, като се вземе предвид фактът, че има области на технологии с двойна употреба, приложими и за двата сектора, граждански и военен. Механизмите за координация със съответните агенции на Съюза, като например FRONTEX, EMSA и Европол, също ще бъдат допълнително укрепени, за да се подобри координирането на програми на Съюза и политики в областта на вътрешната и външната сигурност, и на други инициативи на Съюза.

Като се вземе предвид специфичното естество на сигурността, ще бъдат приложени конкретни механизми по отношение на програмирането и управлението, включително във връзка с Комитета, посочен в член 9 на настоящото решение. Класифицираната или чувствителна информация, свързана със сигурността, ще бъде защитена, а в работните програми могат да бъдат посочени специални изисквания и критерии за международно сътрудничество. Това ще бъде отразено и в механизмите, свързани с програмирането и управлението за постигане на „сигурни общества” (включително аспектите на комитологията).

ЧАСТ IV

„Преки дейности на Съвместния изследователски център (JRC) извън ядрената област“

1.           Високи постижения в научната област

Съвместният изследователски център ще извършва научни изследвания за разширяване на базата от научни факти, използвана при създаването на политики, за да подобри разбирането на природните процеси, които са в основата на обществените предизвикателства, както и да проучи нововъзникващите области на науката и технологията, включително и посредством проучвателна програма за научни изследвания.

2.           Водещи позиции в промишлеността

JRC ще даде своя принос за конкурентоспособността и иновациите, като:

а)           продължи да допринася за стратегическата ориентация и научната програма на съответните инструменти за непреки научноизследователски действия, като например европейските партньорства за иновации, както и публично-частните партньорства и партньорствата в рамките на публичния сектор;

б)           подкрепя трансфера на знания и технологии, определяйки рамки за правата върху интелектуалната собственост за различните научноизследователски и иновационни инструменти и популяризирайки сред големите публични научноизследователски организации сътрудничеството в областта на трансфера на знания и технологии;

в)           участва в улесняването на използването, стандартизацията и валидирането на космически технологии и данни, по-специално с оглед справяне с обществените предизвикателства.

3.           Обществени предизвикателства

3.1.        Здравеопазване, демографски промени и благосъстояние

JRC ще даде своя принос за хармонизирането на методи, стандарти и практики в подкрепа на законодателството на Съюза, насочени към здравеопазването и защитата на потребителите чрез:

а)           оценка на рисковете и възможностите на новите технологии и химикали, включително наноматериалите, в храните, фуражите и потребителските продукти; разработка и валидиране на хармонизирани измервания, методи за идентифициране и количествено определяне, интегрирани стратегии за изпитване на съвременни инструменти за токсикологична оценка на риска, включително алтернативи на опитите с животни; оценка на отражението на замърсяването на околната среда върху здравето;

б)           разработване на практики за проверка и скрининг на здравето, включително генетични изследвания и скрининг на ракови заболявания, и осигуряване на тяхното качество.

3.2.        Продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, морски изследвания и биоикономика

JRC ще подкрепя разработването, прилагането и наблюдението на европейските политики в областта на рибарството и земеделието, включително продоволствената сигурност и развитието на биоикономиката, като:

а)           създаде глобална система и инструменти за прогнозиране и проследяване на добива от културите; подкрепи подобряването на краткосрочните и средносрочните перспективи на земеделските стоки, включително с помощта на предвидените ефекти от изменението на климата;

б)           участва в биотехнологичните иновации и подобряването на ресурсната ефективност, с цел „производството на повече с по-малко“ чрез технико-икономически анализи и моделиране;

в)           разработи сценарии, подпомагащи вземането на решения в различните видове земеделски политики, и анализи на политическото въздействие на макро-, регионално и микроравнище; провежда анализи на въздействието на Общата селскостопанска политика през 2020 г. върху развиващите се/нововъзникващите икономики;

г)            продължава да развива методите за контрол и правоприлагане в риболова, както и за проследяване на риба и рибни продукти; разработи ясни показатели за здравето на екосистемите и биоикономическо моделиране за по-добро разбиране на преките (напр. риболов) и непреките въздействия (изменение на климата) на човешките дейности върху динамиката на рибния запас, морската среда, както и тяхното социално-икономическо въздействие.

3.3.        Сигурна, чиста и ефективна енергия

JRC ще работи приоритетно за постигане на „целите 20/20/20“ в областта на климата и енергетиката и прехода на Съюза към конкурентоспособна икономика с ниски нива на въглеродни емисии до 2050 г., като изследва технологичните и социално-икономически аспекти на:

а)           сигурността на енергийните доставки, по-специално по отношение на връзките и взаимозависимостите с извъневропейски системи за доставка и пренос на енергия;          картографирането на местните първични и външните енергийни източници и инфраструктури, от които зависи Европа;

б)           преносните мрежи за (електро)енергия, по-специално моделирането и симулирането на трансевропейските енергийни мрежи, анализа на интелигентни технологии за преносна (супер)мрежа, и симулациите на енергийни системи в реално време;

в)           енергийната ефективност, в частност методики за наблюдение и оценка на постигнатото от политическите инструменти за енергийна ефективност, технико-икономически анализ на използването на енергийно ефективни технологии и инструменти и на интелигентни преносни мрежи;

г)            технологиите с ниски емисии на въглерод (включително безопасност на ядрената енергия в рамките на програмата Евратом), по-специално оценка на експлоатационните характеристики и преднормативни изследвания на перспективни технологии с ниски емисии на въглерод; анализ и моделиране на факторите, благоприятстващи и препятстващи тяхното развитие и внедряване; оценката на възобновяемите ресурси и проблемните области, например суровините с критично значение, във веригата на доставки за технологиите с ниски емисии на въглерод; непрекъснатото развитие на информационната система на стратегическия план за енергийни технологии (SETIS) и свързаните с това дейности.

3.4.        Интелигентен, екологичен и интегриран транспорт

JRC ще подкрепя целите за 2050 г. относно развитието на конкурентна, интелигентна, ефективно използваща ресурсите и интегрирана транспортна система за сигурен и безопасен транспорт на хора и стоки чрез лабораторни изследвания, моделиране и подходи за наблюдение относно:

а)           стратегически нисковъглеродни транспортни технологии за всички видове транспорт, включително електрификация на автомобилния транспорт и въздухоплавателни средства/плавателни съдове/превозни средства, използващи алтернативни горива, и по-нататъшно развитие на вътрешната система на Комисията за събиране и разпространение на информация за съответните технологии; наличност на и разходи за неизкопаеми горива и енергийни източници, включително последиците на електрификацията на автомобилния транспорт за електроенергийните мрежи и производството на електроенергия;

б)           незамърсяващи и ефикасни превозни средства, по-специално определяне на хармонизирани процедури за изпитване и оценка на иновационни технологии по отношение на емисиите, ефективността и безопасността на конвенционалните и алтернативните горива;     разработване на подобрени методики за измерване на емисиите и изчисляване на екологичния натиск върху околната среда;       координиране и хармонизиране на дейностите на европейско равнище за описване и наблюдение на емисиите;

в)           системи за интелигентна мобилност с цел постигане на сигурна, интелигентна и интегрирана мобилност, включително технико-икономическа оценка на новите транспортни системи и компоненти, приложения за подобрено управление на трафика и участие в проектирането на интегриран подход към търсенето и управлението в областта на транспорта.

г)            интегрирана транспортна безопасност, по-специално предоставяне на инструменти и услуги за събиране, обмен и анализ на информация за инциденти и произшествия в морския, въздушния и наземния транспорт; подобряване на предотвратяването на произшествия чрез анализ и трансмодално прилагане на опит, и същевременно участие в намаляването на разходите и повишаването на ефективността.

3.5.        Действия във връзка с климата, ресурсна ефективност и суровини

JRC ще допринася за постигането на „екологична“ Европа, сигурност на доставките на ресурси и глобално устойчиво управление на природните ресурси чрез:

а)           предоставяне на достъп до оперативно съвместими данни и информация за околната среда чрез по-нататъшно развитие на стандартите и чрез споразумения за оперативна съвместимост, географски инструменти и новаторски информационни и комуникационни технологични инфраструктури като инфраструктурата за пространствена информация на Европейския съюз (INSPIRE) и други съюзни и глобални инициативи;

б)           измерване и наблюдение на ключовите променливи характеристики на околната среда и оценяване на състоянието и промяната на природните ресурси чрез по-нататъшно развитие на показателите и информационните системи относно екологичните инфраструктури. Оценка на екосистемните услуги, включително оценка на тяхната стойност и на приноса им относно изменението на климата;

в)           разработване на интегрирана рамка за моделиране за оценка на устойчивостта въз основа на тематични модели като използването на почвите и земите, водите, качеството на въздуха, емисиите на парникови газове, горското стопанство, земеделието, енергетиката и транспорта, както и справяне с последиците от и реагиране на изменението на климата;

г)            подкрепа за целите на съюзните политики за развитие чрез насърчаване на трансфера на технологии и наблюдение на основни ресурси (като гори, почви, доставки на храни) и изследвания, насочени към намаляване на последиците от изменението на климата и въздействието на използването на ресурсите върху околната среда, както и коригиране на някои нездрави компромиси в ущърб на биоразнообразието, произтичащи от нуждата от земя за производството на храни или енергия;

д)           интегрирана оценка, свързана с политиките за устойчиво производство и потребление, включително сигурност на доставките на стратегически суровини, ефективност на ресурсите, нисковъглеродни и чисти производствени процеси, технологии и разработка на продукти и услуги, потребителски навици и търговия. По-нататъшно развитие и интеграция на оценката на жизнения цикъл в анализите на политиката;

е)           интегриран анализ на въздействието на различни сценарии за смекчаване на изменението на климата и/или приспособяване към него, основаващи се на разработването на набор от количествени инструменти на основата на модели на различни равнища — от секторно до макроикономическо, както в регионален, така и в световен мащаб.

3.6.        Приобщаващи, иновативни и сигурни общества

JRC ще допринася за постигането на целите на Съюза за иновации в областта на сигурността и гражданството и за глобална Европа посредством следните дейности:

а)           цялостни анализи на факторите, благоприятстващи и препятстващи научните изследвания и иновациите, и разработване на платформа за моделиране с цел оценка на техните микро- и макроикономически въздействия;

б)           участие в наблюдението на осъществяването на Съюза за иновации чрез доклади, разработване на показатели и др. и експлоатация на система за публична информация и проучване, обхващаща съответните данни и информация;

в)           експлоатация на платформа за публична информация и проучване с цел подпомагане на националните и регионални власти чрез интелигентно специализиране; количествени икономически анализи на тенденциите за пространствено разпределение на стопанската дейност, по-специално преодоляване на икономическите, социални и териториални неравенства и изменение на тенденциите в резултат на технологични промени;

г)            иконометрия и макроикономически анализи на реформата на финансовата система в подкрепа на една ефективна съюзна рамка за финансово управление в кризисни ситуации; continuing to provide methodological support for monitoring of Member State budget positions in relation to the Stability and Growth Pact.

д)           пространство (ЕНП) и анализиране на факторите, благоприятстващи и препятстващи някои от неговите ключови елементи (като например мобилността на изследователите, отварянето на националните научноизследователски програми) и предлагане на подходящи варианти на политиката; запазване на важната роля в ЕНП чрез създаване на мрежи за контакти, обучение, отваряне на своите съоръжения и бази данни за потребителите в държавите-членки, държавите кандидатки и асоциираните държави;

е)           проучване на въздействието на информационните и комуникационните технологии върху целите на Програмата за цифрово общество; проучване на влиянието на въпроси, чувствителни към сигурността, върху ежедневието на гражданите (Digital Living);

ж)          съсредоточаване върху идентифицирането и оценката на уязвимостта на инфраструктурите от критично значение (включително глобалните навигационни системи, финансовите пазари); подобряване на средствата за борба с измами, засягащи бюджета на Съюза, и за наблюдение на морската среда; както и оценка на експлоатационните показатели на технологиите за идентифициране на самоличност (digital identity);

з)            подобряване на капацитета на Съюза за намаляване на риска от бедствия и справяне с природни и причинени от човека бедствия, по-специално чрез разработване на глобални информационни системи за ранно предупреждение и управление на риска по отношение на множество заплахи, използващи технологии за наблюдение на Земята;

i)            предоставяне и в бъдеще на инструменти за оценка и справяне с глобални предизвикателства за сигурността, като тероризъм, разпространение на оръжия (химични, биологични, радиологични и ядрени (в програмата Евратом)), заплахи, дължащи се на социалнополитическа нестабилност и заразни болести. Сред новите области, в които трябва да се работи, са уязвимостта за нововъзникващи или хибридни заплахи и устойчивостта в такива ситуации, например достъпа до суровини, пиратството, недостигът на/надпреварата за ресурси и влиянието на изменението на климата върху появата на природни бедствия.

4.           Специфични аспекти на изпълнението

В съответствие с приоритетите за глобална Европа Съвместният изследователски център ще засили научното сътрудничество с ключови международни организации и трети държави (напр. органите на ООН, ОИСР, Съединени американски щати, Япония, Русия, Китай, Бразилия, Индия) в области със силно международно измерение като изменението на климата, продоволствената сигурност или нанотехнологиите.

С цел да подобри обслужването на процеса на създаване на политики, JRC ще продължи да развива своя капацитет за анализ, да осигурява междусекторни политически варианти и да извършва свързаните с това оценки на въздействието. Този капацитет ще бъде подкрепен по-специално чрез подобрения в областта на:

а)           използването на модели в ключови области (напр. енергетика и транспорт, земеделие, климат, околна среда, икономика). Акцентът ще бъде поставен едновременно върху секторните и интегрираните модели (за оценките на устойчивостта) и ще обхваща както научно-технически, така и икономически аспекти;

б)           насочените към бъдещето проучвания, който ще предоставят анализи на тенденциите и събитията в областта на науката, технологиите и обществото, както и за начина, по който те могат да повлияят на обществените политики и иновациите, и да засилят конкурентоспособността и устойчивия растеж. Това би позволило на JRC да привлече вниманието към въпроси, които могат да изискват бъдеща намеса на политическо равнище, и да предвиди бъдещите нужди на потребителите.

Съвместният изследователски център ще засили своята подкрепа за процеса на стандартизация и за стандартите, като хоризонтален елемент, подкрепящ конкурентоспособността на Европа. Дейностите ще обхващат преднормативни научни изследвания, разработване на справочни материали и измервания и хармонизиране на методологии. Набелязани са пет основни области (енергетика; транспорт; Програма в областта на цифровите технологии;           сигурност и безопасност (включително ядрена в рамките на програмата Евратом); защита на потребителите). Освен това JRC ще продължи да насърчава разпространението на резултатите и да осигурява подкрепа на институциите и органите на Съюза при управлението на правата върху интелектуална собственост.

JRC ще развие капацитет в поведенческите науки с цел разработване на по-ефективно законодателство, в допълнение към дейности на JRC в избрани области като храненето, енергийната ефективност и продуктовите политики.

Социално-икономическите изследвания ще бъдат част от дейностите в съответните области, като например Програмата в областта на цифровите технологии, устойчивото производство и потребление или общественото здраве.

За да изпълнява своята мисия като референтен център на Съюза, да продължава да играе жизненоважна роля в ЕНП и да навлиза в нови области на научните изследвания, за JRC е от съществено значение да разполага със съвременна инфраструктура. JRC ще продължи своята програма за обновяване и възстановяване, за да гарантира спазването на приложимите разпоредби относно околната среда, безопасността и сигурността, и ще инвестира в научни инфраструктури, включително в разработване на платформи за моделиране, съоръжения за нови области, като например генетични изследвания и т.н. Тези инвестиции ще бъдат извършени в тясна координация с пътната карта на Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури (ESFRI) и с оглед на съществуващите съоръжения в държавите-членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ II Показатели за изпълнение

Следната таблица посочва конкретните цели на „Хоризонт 2020“, както и ограничен брой ключови показатели за оценка на резултатите и въздействията.

1.           Част I. Приоритет „Високи постижения в научната област“

Конкретни цели:

· Европейски съвет за научни изследвания

– дял на публикациите, финансирани от ЕСНИ, които са сред първия 1 % на най-цитираните публикации

– брой на мерките в рамките на институционални и национални/регионални политики, финансирани от ЕСНИ

· Бъдещи и нововъзникващи технологии

– публикации във влиятелни списания с взаимен научен контрол

– заявени патенти в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии

· Действия по програмата „Мария Кюри“ по отношение на уменията, обучението и развитието в кариерата

– междусекторно и междудържавно движение на изследователи, включително докторанти

· Европейски научноизследователски инфраструктури (включително електронни инфраструктури)

– научноизследователски инфраструктури, които са достъпни за всички научни работници в Европа и извън нея благодарение на подкрепа от Съюза

2.           Част II. Приоритет „Водещи позиции в промишлеността“

Конкретни цели:

· Водещи позиции в базовите и промишлените технологии (ИКТ, нанотехнологии, авангардни материали, биотехнологии, авангардно производство и космос)

– заявени патенти в различни базови и промишлени технологии

· Достъп до рисково финансиране

– общ обем на инвестициите, мобилизирани посредством дългово финансиране и инвестиции на рисков капитал

· Иновации в МСП

– дял на участващите МСП, осъществяващи нововъведения в рамките на предприятието или пазара (за периода на проекта плюс три години)

3.           Част III. Приоритет „Обществени предизвикателства“

Конкретни цели:

За всяко предизвикателство напредъкът се сравнява спрямо приноса към следните конкретни цели, които са подробно описани в приложение І към „Хоризонт 2020“, заедно с описание на основния напредък, които трябва да се отбележи, за да се отговори на предизвикателствата и да се постигнат показателите на съответната политика:

– подобряване на здравето във всички фази на живота и на благосъстоянието на всички

– осигуряване на достатъчно доставки на безопасна храна с високо качество и други продукти на биологична основа чрез разработване на продуктивни и ефикасни първични производствени системи, насърчаване на свързани екосистемни услуги, наред с конкурентоспособни и нисковъглеродни вериги за производство и доставка

– извършване на прехода към надеждна, устойчива и конкурентоспособна енергийна система предвид нарастващия недостиг на ресурси, нарастващите енергийни нужди и изменението на климата

– осъществяване на европейска транспортна система, щадяща ресурсите и околната среда и осигуряваща безопасни и безпрепятствени връзки за гражданите, икономиката и обществото

– постигане на ефикасна и устойчива на изменението на климата икономика, както и устойчиво снабдяване със суровини, за да бъдат посрещнати нуждите на нарастващото световно население в рамките на устойчивата експлоатация на природните ресурси на планетата;

– насърчаване на приобщаващи, новаторски и сигурни общества в Европа в контекста на безпрецедентни преобразувания и нарастваща глобална взаимна зависимост

Допълнителни показатели за постигнатите резултати са:

Публикации във влиятелни списания с взаимен научен контрол в областта на различните обществени предизвикателства

– заявени патенти в областта на различни обществени предизвикателства

– брой съюзни законодателни актове, позоваващи се на подкрепяни дейности в областта на различните обществени предизвикателства

4.           Част IV. Преки дейности на Съвместния изследователски център извън ядрената област

Конкретни цели:

· Предоставяне на потребителски ориентирана научно-техническа подкрепа за политиките на Съюза

– брой случаи на осезаеми конкретни въздействия върху политиките на Съюза, в резултат на техническата и научна подкрепа на политиките от страна на JRC

– брой публикации с взаимен научен контрол

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.           РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

              1.1.    Наименование на предложението/инициативата

              1.2.    Съответна(и) област(и) на политиката в структурата на УД/БД

              1.3.    Естество на предложението/инициативата

              1.4.    Цел(и)

              1.5.    Основания на предложението/инициативата

              1.6.    Продължителност и финансово отражение

              1.7.    Предвиден(и) метод(и) на управление

2.           МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

              2.1.    Правила за мониторинг и докладване

              2.2.    Система за управление и контрол

              2.3.    Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.           ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

              3.1.    Засегната(и) функция(и) от многогодишната финансова рамка и разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове)

              3.2.    Очаквано отражение върху разходите

              3.2.1. Обобщение на очакваното отражение върху разходите

              3.2.2. Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

              3.2.3. Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

              3.2.4. Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

              3.2.5. Участие на трети страни във финансирането

              3.3.    Очаквано отражение върху приходите.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1. РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 1.1. Наименование на предложението/инициативата

Специфична програма за изпълнение „Хоризонт 2020“ — Рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)

1.2. Съответна(и) област(и) на политиката в структурата на УД/БД[29]

- 08 — Научни изследвания и иновации

- 09 — Информационно общество и медии

- 02 — Предприятия и промишленост

- 05 — Селско стопанство

- 32 — Енергетика

- 06 — Мобилност и транспорт

- 15 — Образование и култура

- 07 — Околна среда и действия по климата

- 10 — Съвместен изследователски център

1.3. Естество на предложението/инициативата

ý Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност

¨ Предложението/инициативата е във връзка с ново дейност вследствие на пилотен проект/подготвителна дейност[30]

¨ Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуваща дейност

¨ Предложението/инициативата е във връзка с дейност, пренасочена към нова дейност

1.4. Цели 1.4.1. Многогодишна(и) стратегическа(и) цел(и) на Комисията, към която(ито) е насочено(а) предложението/инициативата

Специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“ — Рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014 — 2020 г.) („СП“) преследва общата цел на „Хоризонт 2020“ — Рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014 — 2020 г.) („Хоризонт 2020“), която е да допринесе за изпълнението на стратегията „Европа 2020“, включително завършването на Европейското научноизследователско пространство, чрез насърчаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж:

- Интелигентен растеж — изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации (прилагане на Водещата инициатива „Съюз за иновации“).

- Устойчив растеж — насърчаване на по-конкурентноспособна и съобразена с околната среда икономика с по-ефективно използване на ресурсите.

- Приобщаващ растеж — насърчаване на икономика с високи нива на заетост, която да създава условия за социално и териториално сближаване.

1.4.2. Конкретна(и) цел(и) и съответна(и) дейност(и) във връзка с УД/БД

- Част I: Приоритет „Високи постижения в научната област“

- Част II: Приоритет „Водещи позиции в промишлеността“

- Част III: Приоритет „Справяне с обществените предизвикателства“

- Част IV: Преки дейности на Съвместния изследователски център извън ядрената област

Съответна(и) дейност(и) във връзка с УД/БД

- 08 — Научни изследвания и иновации

- 09 — Информационно общество и медии

- 02 — Предприятия и промишленост

- 05 — Селско стопанство

- 32 — Енергетика

- 06 — Мобилност и транспорт

- 15 — Образование и култура

- 07 — Околна среда и действия по климата

- 10 — Съвместен изследователски център

1.4.3. Очакван(и) резултат(и) и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже върху целевите бенефициери/групи.

СП ще обхваща най-съществената част на „Хоризонт 2020“. Според прогнозите до 2030 г. се очкава „Хоризонт 2020“ да доведе до нарастване на БВП с допълнителни 0,92 %, на износа с 1,37 %, на заетостта с 0,40 % и до намаляване на вноса с 0,15 %.

За повече информация моля прочетете работния документ на службите на Комисията относно оценката на въздействието на „Хоризонт 2020“ („ОВ“), придружаващ настоящото законодателно предложение.

1.4.4. Показатели за резултатите и за отражението

Да се посочат показателит, които позволяват да се проследи осъществяването на предложението/инициативата.

В следващата таблица са представени ограничен брой ключови показатели за оценка на резултатите и въздействието от общите и конкретните цели на СП.

Допълнителни — включително новоразработени — показатели ще бъдат използвани, за да бъдат отразени различните видове резултати и въздействия за различните конкретни дейности.

Обща цел:

Допринасяне за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и за завършване на Европейското научноизследователско пространство

- Дял на разходите за научноизследователска и развойна дейност, заложен в „Европа 2020“ — цел (3 % от БВП)

Текущ:           2,01 % от БВП (ЕС-27, 2009 г.)

Цел   3 % от БВП (2020 г.)

- Основен показател за иновациите съгласно „Европа 2020“

Текущ:           Нов подход:

Цел:   Съществено внимание се отделя на бързо растящи иновативни предприятия в икономиката

Част I: Приоритет „Високи постижения в научната област“

Конкретни цели

* Европейски съвет за научни изследвания (ЕСНИ)

- Дял на публикациите на проекти, финансирани по линия на Европейския съвет за научни изследвания, които са сред 1 % от най-често цитираните

Текущ:           0,8 % (публикации на ЕС от 2004 г. до 2006 г., цитирани до 2008 г.)

Цел:   1,6 % (публикации на ЕСНИ през периода 2014 — 2020 г.)

- Брой на мерките на институционалната политика и националната/регионалната политика, предприети с финансиране от ЕСНИ

Текущ:           20 (оценка 2007 – 2013 г.)

Цел:   100 (2014 г.)

* Бъдещи и нововъзникващи технологии:

- Публикации във влиятелни списания с взаимен научен контрол

Текущ:           Нов подход:

Цел:   25 публикации на 10 млн. EUR финансиране (2014 — 2020 г.)

- Заявления за патенти в раздел „Бъдещи и нововъзникващи технологии“

Текущ:           Нов подход:

Цел:   1 заявление за патент на 10 млн. EUR финансиране (2014 — 2020 г.)

*Дейности по програмата „Мария Кюри“ по отношение на уменията, обучението и професионалното развитие

- Междусекторен и междудържавен обмен на изследователи, включително докторанти

Текущ:           50 000, около 20 % с докторантите (2007 — 2013 г.)

Цел:   65 000, около 40 % с докторантите (2014 — 2020 г.)

* Европейски научноизследователски инфраструктури (включително електронни инфраструктури)

- Научноизследователски инфраструктури, които са достъпни за всички научни работници в Европа и извън нея посредством подкрепа от Съюза

Текущ:           650 (2012)

Цел:   1000(2020)

Част II: Приоритет „Водещи позиции в промишлеността“

Конкретни цели

*Водеща роля в базовите и промишлените технологии (ИКТ, нанотехнологии, авангардни материали, биотехнологии, авангардни технологии за производство и преработка и космически технологии)

- Заявления за патенти, получени в областта на различните базови и промишлени технологии

Текущ:           Нов подход:

Цел:   3 заявлениа за патенти на 10 млн. EUR финансиране (2014 — 2020 г.)

* Достъп до рисково финансиране

- Общо инвестиции, набрани чрез дългово финансиране и инвестиции в рисков капитал

Текущ:           Нов подход:

Цел:   Общо 100 млн. EUR инвестиции на 10 млн. EUR финансиране от Съюза (2014 — 2020 г.)

*Иновации в МСП

- Дял на участващите МСП, които правят нововъведения в предприятието или на пазара (обхващащ периода на проекта плюс три години)

Текущ:           Нов подход:

Цел:   50 %

Част III: Приоритет „Справяне с обществените предизвикателства“

Конкретни цели

За всяко предизвикателство напредъкът се сравнява спрямо приноса към следните конкретни цели, които са подробно описани в приложение І към „Хоризонт 2020“, заедно с описание на основния напредък, който трябва да се отбележи, за да се отговори на предизвикателствата и да се постигнат показателите на съответната политика:

- Подобряване на здравето във всички фази на живота и благосъстоянието на всички.

- Осигуряване на достатъчно доставки на безопасна и висококачествена храна и други продукти на биологична основа чрез разработване на продуктивни системи за първично производство с ефективно използване на ресурси, поощряване на свързаните с него екосистемни услуги, както и на конкурентоспособни и нисковъглеродни вериги на доставка.

- Осъществяване на прехода към надеждна, устойчива и конкурентоспособна енергийна система, в условията на все по-оскъдни ресурси, нарастващи енергийни нужди и изменение на климата.

- Изграждане на европейска транспортна система, която използва ефективно ресурсите, съобразена е с околната среда, функционира безопасно и безпроблемно в полза на гражданите, икономиката и обществото.

- Постигане на икономика, която използва по-ефикасно ресурсите, устойчива е на изменението на климата и отговаря на нуждите на нарастващо световно население в границите на природните ресурси на планетата.

- Насърчаване на приобщаващи, новаторски и сигурни общества в Европа, в контекста на безпрецедентни трансформации и нарастваща глобална взаимозависимост.

Допълнителни показатели за постигнатите резултати са:

- Публикации във влиятелни списания с взаимен научен контрол в областта на различните обществени предизвикателства

Текущ:           Нов подход (за Седмата рамкова програма (2007―2010 г.) общо 8149 публикации – предварителни данни)

Цел:   Средно 20 публикации на 10 млн. EUR финансиране (2014 — 2020 г.)

- Заявления за патенти в областта на различните обществени предизвикателства

Текущ:           153 (7РП програма за сътрудничество 2007 — 2010 г., предварителни данни)

Цел:   Средно 2 заявления за патенти на 10 млн. EUR финансиране (2014 — 2020 г.)

- Брой на законодателни актове на Съюза, отнасящи се до подпомагани дейности в областта на различните обществени предизвикателства

Текущ:           Нов подход:

Цел:   Средно 1 на 10 млн. EUR финансиране (2014 — 2020 г.)

Част IV: Преки дейности на Съвместния изследователски център извън ядрената област

Предоставяне на ориентирана към потребителите научна и техническа подкрепа за политиките на Съюза

- Брой на примерите на конкретни материални въздействия върху европейските политики в резултат от предоставяната от Съвместния изследователски център научна и техническа подкрепа за политиката

Текущ:           175 (2010 г.)

Цел:   230 (2020 г.)

- Брой публикации с взаимен научен контрол

Текущ:           430 (2010 г.)

Цел:   500 (2020 г.)

1.5. Основания на предложението/инициативата 1.5.1. Нужда(и), която(ито) трябва да бъде(ат) задоволена(и) в краткосрочен или дългосрочен план

- Подобряване на приноса на научните изследвания и иновациите за разрешаване на основните обществени предизвикателства.

- Засилване на индустриалната конкурентоспособност на Европа чрез насърчаване на технологичното лидерство и на достъпа на добрите идеи до пазара.

- Укрепване на научната база на Европа.

- Изграждане на Европейското научноизследователско пространство и повишаване на неговата ефективност (междусекторни цели).

- За повече информация моля прочетете работния документ на службите на Комисията относно оценката на въздействието на „Хоризонт 2020“ („ОВ“), придружаващ настоящото законодателно предложение.

1.5.2. Добавена стойност от намесата на ЕС

Ясна е необходимостта от публична намеса за справяне с проблемите, описани в точка 1.5.1 по-горе. Пазарите сами по себе си няма да могат да осигурят европейско лидерство в новия технико-икономически модел. Необходима е широкомащабна публична интервенция чрез инструментите на предлагането и търсенето, за да се преодолеят пазарните неуспехи, свързани със системните промени в основните технологии.

Държавите-членки, действащи сами, обаче няма да бъдат в състояние да направят необходимата публична интервенция. Техните инвестиции в изследователска дейност и иновации са сравнително малки, фрагментирани и страдат от недостатъчна ефективност — основна пречка, когато става въпрос за промени в технологичния модел. Държавите-членки трудно могат сами да ускорят технологичното развитие в един достатъчно голям спектър от технологии или да се справят с липсата на международна координация.

Както е подчертано в предложението за следващата многогодишна финансова рамка, Съюзът има добри позиции да добави стойност посредством осигуряване на широкомащабни инвестиции в авангардните научни изследвания „синьо небе", в целева приложна научноизследователска и развойна дейност и в свързаните с тях образование, обучение и инфраструктури, които ще спомогнат за засилване на нашите постижения в тематично съсредоточени изследователски и развойни и базови технологии; като се оказва подкрепа на предприятията в усилията им да използват резултатите от научно-изследователските проучвания и да ги трансформират в продаваеми продукти, процеси и услуги; и като се насърчава навлизането на тези иновации. Редица трансгранични действия ― относно съгласуване на националното финансиране на научните изследвания, конкуренцията в рамките на целия Европейски съюз за финансиране на научните изследвания, мобилност на изследователите и на обучението, координация на научноизследователските инфраструктури, транснационално сътрудничество в научните изследвания и иновациите и подкрепа на иновациите ― са организирани най-ефективно и ефикасно на европейско равнище. Последващата оценка убедително показва, че програмите за научни изследвания и иновации на Съюза подпомагат научните изследвания и други дейности, които са от голямо стратегическо значение за участниците, и че при липсата на подкрепа от Съюза това просто не би се случило. С други думи, не съществуват заместители за подкрепата на равнището на ЕС.

Доказано е също така, че действията в подкрепа на политиката създават европейска добавена стойност, която произтича от обединяване на знания и опит от различни среди, като насърчава трансгранични сравнения на инструментите на политиката в областта на иновациите и опита от тяхното прилагане и предоставя възможност да се установят, поощрят и изпитат най-добрите практики от възможно най-широка област.

Преките дейности на Съвместния изследователски център (JRC) създават европейска добавена стойност поради тяхното уникално европейско измерение. Ползите варират от задоволяване на нуждата на Комисията от достъп до научни факти, независимо от националните и частните интереси, до преки ползи за гражданите на Съюза посредством участие в политики, водещи до подобряване на икономическите, екологичните и социалните условия.

За повече информация моля прочетете работния документ на службите на Комисията относно оценката на въздействието на „Хоризонт 2020“ („ОВ“), придружаващ настоящото законодателно предложение.

1.5.3. Поуки от подобен опит в миналото

Програмата се основава на опита, натрупан от предишни рамкови програми за научни изследвания и технологични демонстрационни дейности (РП), Програмата за конкурентоспособност и иновации (ПКИ) и Европейския институт за иновации и технологии ().

В продължение на няколко десетилетия програмите на Съюза:

- успяха да привлекат за участие най-добрите изследователи и институти в Европа,

- доведоха до широкомащабни структурни ефекти, резултати в науката, технологиите и нововъведенията, създадоха микроикономически ползи, както и макроикономически, социални и екологични въздействия за всички държави-членки.

Освен отбелязаните успехи бяха извлечени и важни поуки от миналото:

- По отношение на научните изследвания, иновациите и образованието следва да се прилага по-съгласуван подход;

- Резултатите от научните изследвания следва да бъдат по-добре разпространявани и да се трансформират в нови продукти, процеси и услуги;

- Основанията за интервенцията би трябвало да бъдат по-целенасочени, конкретни, подробни и прозрачни;

- Достъпът до програмата следва да се подобри и да се увеличи участието на нови предприятия, МСП, промишления сектор, държави-членки с по-лоши резултати и държави извън Съюза;

- Наблюдението и оценяването на програмата следва да бъдат засилени.

В препоръките за преки дейности в последните доклади за оценка се отбелязва, че JRC може да:

- насърчава по-силното интегриране в генерирането на научни знания в Съюза;

- въведе анализи на въздействието и проучвания за съотношението между разходите и ползите за конкретен проект;

- активизира сътрудничеството с промишления сектор за постигане на повече ефекти, които са от полза за конкурентоспособността на европейската икономика.

За повече информация моля прочетете работния документ на службите на Комисията относно оценката на въздействието на „Хоризонт 2020“ („ОВ“), придружаващ настоящото законодателно предложение.

1.5.4. Съвместимост и възможно полезно взаимодействие с други съответни инструменти

В контекста на постигането на целите на „Европа 2020“ ще бъде установено и развито полезно взаимодействие с други програми на Съюза като Общата стратегическа рамка за икономическото, социалното и териториалното сближаване и с Програмата за конкурентоспособността и МСП.

1.6. Продължителност и финансово отражение

ý Предложение/инициатива с ограничена продължителност

– ý  Предложение/инициатива в сила от 1.1.2014 г. до 31.12.2020 г.

– ý  Финансово отражение от 2014 г. до 2026 г.

¨ Предложение/инициатива с неограничена продължителност

– Осъществяване с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,

– последвано от функциониране с пълен капацитет.

1.7. Предвиден(и) метод(и) на управление[31]

ý Пряко централизирано управление от Комисията

ý Непряко централизирано управление чрез делегиране на задачи по изпълнението на:

– ý  изпълнителни агенции

– ý  органи, създадени от Общностите[32]

– ý  национални органи от публичния сектор/органи със задължение за обществена услуга

– ¨  лица, натоварени с изпълнението на специфични дейности по силата на дял V от Договора за Европейския съюз и посо          чени в съответния основен акт по смисъла на член 49 от Финансовия регламент

¨ Споделено управление с държавите-членки

¨ Децентрализирано управление с трети държави

ý Съвместно управление с международни организации, включително Европейската космическа агенция

Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки

Комисията възнамерява да използва различни методи на управление, за да приложи тази дейност въз основа на управленски способи, използвани в рамките на текущите финансови перспективи. Тези методи на управление включват централизирано управление и съвместно управление.

Управлението ще се извършва от службите на Комисията чрез съществуващите изпълнителни агенции на Комисията, като техният мандат бъде подновен и удължен по балансиран начин, и от други външни органи, като например правни субекти, създадени по член 187 (напр. съвместни предприятия с възобновяване на мандата след оценка и нови предприятия, които предстои да бъдат създадени в контекста на изпълнението, например на частта „Обществени предизвикателства“), член 185 (програми, изпълнявани съвместно от няколко държави-членки, в които ще участват активно национални органи от публичния сектор/органи с мисия за предоставяне на обществени услуги) от Договора от Лисабон, както и посредством финансови инструменти.

Дейности, вече отдадени на външен подизпълнител съгласно настоящата финансова перспектива (например гранични научни изследвания, дейности по програмата „Мария Кюри“, както и свързаните с МСП дейности), които ще бъдат продължени по настоящата СП, ще се изпълняват, като се запази настоящата форма на възлагане на дейности на външни подизпълнители. Това може да доведе до задълбочаване на специализацията и опростяване на управлението на съответните външни органи, като оперативният им размер бъде съответно променен.

Предвижда се възлагане на външни подизпълнители на допълнителни дейности по СП и по-специално посредством прибягване до съществуващите изпълнителни агенции, доколкото това е съвместимо с целта службите на Комисията да запазят основните компетенции по отношение на политиките. Формите за възлагане на външни подизпълнители, които ще бъдат използвани във връзка с тези дейности, ще се подбират въз основа на доказаните си ефикасност и ефективност. Същевременно персоналът на изпълнителните агенции на Комисията ще трябва да бъде увеличен пропорционално на частта от бюджета, съответстваща на възложените на външни подизпълнители дейности („Бюджет за стратегията „Европа 2020“, COM(2011) 500).

Ако може да бъде постигнато по-високо полезно взаимодействие, Европейската космическа агенция може да участва в прилагането на свързаните с космоса дейности на „Хоризонт 2020“.

2. МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

Опростяване

СП трябва да привлече най-добрите изследователи и най-иновативните европейски предприятия. Това може да бъде постигнато само с програма с възможно най-малко административно бреме за участниците и с подходящи условия за финансиране. Следователно опростяването на СП има три всеобхватни цели: намаляване на административните разходи за участниците; ускоряване на всички процеси на управление на предложенията и безвъзмездните средства и намаляване на финансовите грешки. Освен това преразглеждането на Финансовия регламент също ще доведе до опростяване на финансирането на научните изследвания и иновациите (напр. безлихвени сметки за предварително финансиране, допускане на ДДС, ограничаване на екстраполацията на систематични грешки).

Опростяването на СП ще бъде постигнато по няколко начина.

Структурно опростяване се осигурява чрез:

- Включване в настоящата СП на финансовите инструменти на Съюза, свързани с научните изследвания и иновациите;

- Настоящата Специфична програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“;

- Единен набор от правила за участие, обхващащи всички компоненти на „Хоризонт 2020“.

Съществено опростяване на правилата за финансиране ще улесни подготовката на предложенията и управлението на проектите. В същото време те ще доведат до намаляване на броя на финансовите грешки. Предлага се следното:

Основен модел за финансиране на безвъзмездните средства:

- Опростено възстановяване на действителните преки разходи, с по-широко приемане на обичайните счетоводни практики на бенефициерите, включително на допускане на някои данъци и такси;

- Възможност за използване на единица разходи за персонал (усреднени разходи за персонал) за бенефициерите, за които това е обичайният им счетоводен метод, както и за собствениците на МСП без заплата;

- Опростяване на отчитането на работното време чрез предоставяне на ясен и прост набор от минимални условия, по-специално премахване на задължението за отчитане на работното време за служители, заети изключително за проект на Съюза;

- Единна ставка на възстановяване на разходите за всички участници, вместо 3 различни ставки по вид участник;

- Единна фиксирана ставка за непреките разходи като общо правило, вместо 4 метода за изчисляване на непреките разходи;

- Запазване на системата за разходите за единица продукт и фиксирани ставки за мобилност и дейности по обучение (програма „Мария Кюри“);

- Основано на резултатите финансиране с еднократни общи суми за цялостни проекти в конкретни области с непосредствена приложимост.

С изменената стратегия за контрол, както е описана в точка 2.2.2, целяща постигане на нов баланс между доверието и контрола, ще се намали допълнително административната тежест за участниците.

Освен въвеждането на по-прости правила и проверки, всички процедури и процеси за изпълнение на проекта ще бъдат рационализирани. Това включва подробни разпоредби относно съдържанието и формата на предложенията, процесите за превръщането на предложенията в проекти, изисквания за докладване и наблюдение, както и съответните документи с насоки и спомагателни услуги. Основното съкращаване на административните разходи за участие ще дойде от единна и лесна за ползване ИТ платформа на базата на портала за участници на Седмата рамкова програма на Съюза за научноизследователска и развойна дейност (2007 — 2013 г.) (РП7)

2.1. Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

Ще бъде разработена нова система за оценка и наблюдение на непреките дейности по СП. Тя ще се основава на цялостна, навременна и хармонизирана стратгеия, със сиелн акцент върху производителността, резултатите и въздействията. Тя ще бъде подкрепена от подходящ архив от данни, експерти, специална научноизследователска дейност и засилено сътрудничество с държавите-членки и асоциираните държави и ще бъде популяризирана чрез подходящо разпространение на информацията и докладване. За преките дейности JRC ще продължи да работи за подобряване на наблюдението, като допълнително адаптира показателите си за измерване на резултатите и въздействието.

Системата включва информация по междусекторни теми, като например устойчиво развитие и изменение на климата. Разходите за мерки срещу изменението на климата се изчисляват в съответствие с методиката, основана на т.нар. показатели от Рио.

2.2. Система за управление и контрол

Ниво на грешки от 2 % беше прието за главен показател относно законността и правомерността в областта на безвъзмездните средства за научни изследвания. Това обаче доведе до редица непредвидени или нежелани странични ефекти. Съществува силно усещане както сред бенефициерите, така и у законодателния орган, че тежестта от контрола е нараснала прекалено много. Това носи риск от намаляване на привлекателността на програмата на Съюза в областта на научните изследвания и от отрицателно въздействие върху научните изследвания и иновации в Съюза.

Европейският съвет от 4 февруари 2011 г. заключи, че „от решаващо значение е инструментите на ЕС за стимулиране на научните изследвания, развойната дейност и иновациите да бъдат опростени, за да се улесни тяхното използване от най-добрите учени и най-иновативните дружества, по-специално като между съответните институции бъде договорен нов баланс между доверие и контрол и между поемане и избягване на рискове“ (вж. док. EUCO 2/1/11 REV1, Брюксел, 8 март 2011 г.).

Европейският парламент, в своята резолюция от 11 ноември 2010 г. (P7_TA (2010)0401) за опростяване на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания, изрично подкрепя по-висок риск от грешки за финансиране на научни изследвания и „изразява загриженост, че настоящата система и практиката на управление на РП7 са прекомерно ориентирани към контрол, което води до разхищение на ресурси, по-слабо участие и по-малко привлекателни условия за научни изследвания; отбелязва със загриженост, че настоящата система на управление на „нулева толерантност към риска“ създава впечатление, че по-скоро избягва, отколкото управлява рисковете“.

Рязкото увеличение на броя на одитите и последващото екстраполиране на резултатите също е предизвикало вълна от жалби от научноизследователските среди (например от участници по инициативата „Доверие в изследователите”[33] с над 13 800 подписи досега).

Следователно съществува съгласие между заинтересованите страни и институциите, че настоящият подход трябва да се преразгледа. Има други цели и интереси, особено успехът на политиката за научни изследвания, конкурентоспособността в международен план и научните постижения, които също следва да бъдат взети предвид. В същото време съществува ясна нужда от управление на бюджета по ефикасен и ефективен начин и за предотвратяване на измами и разхищение на ресурси. Това са предизвикателствата пред СП.

Остава крайната цел на Комисията да достигне до остатъчен процент на грешки по-малък от 2 % от общия размер на разходите за целия период на прилагане на програмата и за тази цел тя въвежда редица мерки за опростяване. Трябва да се разгледат обаче и други цели, като например привлекателността и успехът на политиката на ЕС в областта на изследванията, конкурентоспособността в международен план, върховите постижения и по-специално разходите за проверки (виж точка 2.2.2).

След балансиран преглед на тези елементи се предлага целта за генералните дирекции, отговарящи за изпълнението на бюджета за научни изследвания и иновации, да бъде да установят финансово ефективна система за вътрешен контрол, която да предостави достатъчно увереност, че грешките в рамките на многогодишния разходен период са в границите на 2—5 % годишно, с крайната цел постигане на остатъчно ниво на грешките възможно най-близо до 2 % при приключването на многогодишните програми, след отчитане на финансовото въздействие на всички одити и мерките за коригиране и възстановяване.

2.2.1.     Рамка за вътрешен контрол

Рамката на вътрешния контрол за безвъзмездни средства е изградена върху:

- прилагането на стандартите на Комисията за вътрешен контрол;

- процедури за подбор на най-добрите проекти и превръщането им в правни инструменти;

- управление на проекти и договори в рамките на жизнения цикъл на всеки проект;

- предварителни проверки на 100 % от вземанията, включително получаване на одиторски сертификати и предварително сертифициране на методиките за изчисляване на разходите;

- последващи одити върху извадка от вземания;

- научна оценка на резултатите от проектите.

По отношение на преките дейности, финансовите механизми включват предварителни проверки за обществените поръчки и последващи проверки. Рисковете се оценяват всяка година, а напредъкът в изпълнението на работата и усвояването на ресурсите се следи редовно въз основа на определените цели и показатели.

2.2.2.     Разходи и ползи от проверките

Разходите за системата за вътрешен контрол на генералните дирекции, отговарящи за изпълнението на бюджета за научни изследвания и иновации, възлизат на 267 млн. EUR годишно (въз основа на оценката от 2009 г. на допустимия риск от грешки). Това създаде значителна тежест както за бенефициерите, така и за службите на Комисията.

43 % от свързаните с контрола общи разходи на службите на Комисията (без да се включват разходите на бенефициера) възникват на етапа на управлението на проектите, 18 % при подбора на предложенията и 16 % при договарянето на договори. Разходите за последващите одити и произтичащото от това изпълнение възлизат на 23 % (61 млн. EUR ) от общата сума.

Това значително усилие за упражняване на контрол не е успяло обаче да постигне изцяло целта си. Прогнозираният „остатъчен” процент на грешки при 6РП, след като се вземат предвид всички възстановявания и корекции, които са били или ще бъдат извършени, остава над 2 %. Сегашният процент на грешки при одитите на Генерална дирекция „Изследвания и иновации“ по Седмата рамкова програма (7РП) е около 5 % и макар да спадне след одитите и да е донякъде необективен, поради акцента, който поставя върху бенефициери, които не са били одитирани преди, е малко вероятно да бъде постигнат остатъчен процент на грешки от 2 %. Процентът на грешките, установени от Европейската сметна палата, е сходен.

2.2.3.     Очаквано ниво на риск от несъответствие

Отправна точка е вариантът за запазване на статуквото, основаващо се на извършваните досега одити по 7РП. Този предварителен представителен процент на грешките е близо 5 % (за ГД „Изследвания и иновации“). По-голямата част от констатираните грешки възникват, тъй като настоящата система за финансиране на изследванията се основава на възстановяване на действителните разходи по изследователския проект, обявени от участниците. Това значително усложнява оценката на допустимите разходи.

Според анализ на процента на грешките, констатирани при одитите, проведени по 7РП до този момент от ГД „Изследвания и иновации“:

- Около 27 % от общия брой и 35 % от размера на сумите се отнасят до грешки при начисляване на разходите за персонал. Констатирани обичайни проблеми са начисляването на усреднени или предвидени в бюджета разходи (а не действителни разходи), неточното отчитане на работното време по програмата, начисляването на суми за неотговарящи на условията елементи.

- Около 40% от общия брой и 37 % от размера на сумите се отнасят до грешки при начисляване на разходите за персонал. Констатирани обичайни грешки са включването на ДДС, липсата на ясна връзка с проекта, непредоставяне на фактури или доказателства за плащане и неправилно изчисляване на амортизация, начислявайки пълния размер на разходите за оборудване, вместо амортизираната стойност, подизпълнение без предварително разрешение или без спазване на правилата за оправдано изразходване на средствата и др

- Около 33 % от общия брой и 28 % от размера на сумите се отнасят до грешки при начисляване на непреките разходи. Същите рискове се отнасят до разходите за персонал заедно с риска от неточно или несправедливо разпределяне на разходи по проекти на ЕС.

В редица случаи непреките разходи са фиксиран процент от преките разходи и по този начин грешката при непреките разходи е пропорционална на грешката при преките разходи.

С „Хоризонт 2020“ се въвеждат значителен брой важни мерки за опростяване (вж. точка 2 по-горе), приложими към настоящата СП, които ще намалят нивото на грешките във всички категории грешки. Същевременно при консултацията със заинтересованите страни и институциите по отношение на по-нататъшното опростяване и оценката на въздействието на „Хоризонт 2020“, стана ясно, че предпочитаният вариант е да се запази един модел на финансиране, основан на възстановяването на действителните разходи. Системното използване на обвързано с разходите финансиране, фиксирани ставки или еднократни суми на този етап изглежда преждевременно, тъй като такава система не е била изпробвана при предходни програми. Запазването обаче на системата, основана на възстановяването на действителните разходи, означава, че ще продължат да се наблюдават грешки.

Според анализа на грешките, констатирани при одити по 7РП, около 25—35 % от тях биха били избегнати с предлаганите мерки за опростяване. Процентът на грешки може да се очаква, че ще спадне с 1,5 %, т.е. от близо 5 % до около 3,5 % — стойност, която се посочва в съобщението на Комисията относно постигането на точното равновесие между административните разходи за контрол и риска от грешки.

Поради това Комисията смята, че по отношение на разходите за научни изследвания по „Хоризонт 2020“ процент на грешки между 2—5 % е реалистична цел, като се вземат предвид разходите за проверки, мерките за опростяване на правилата и присъщият риск, свързани с възстановяването на разходите по научноизследователски проект. Крайната цел е остатъчното ниво на грешки след приключване на програмите, след като се отчете финансовото въздействие на всички одити и мерките за корекции и възстановяване, да се сведе до 2 %.

Стратегията за последващ одит за разходи по „Хоризонт 2020“ взема предвид тази цел. Тя ще се основава на финансов одит на една представителна извадка от разходи в цялата програма, допълнена с извадка, изготвена въз основа на съображения, свързани с риска.

Общият брой последващи одити ще бъде ограничен до строго необходимото за постигането на тази цел и стратегията. Управлението на дейностите по последващите одити ще гарантира, че свързаната с одита тежест върху участниците е сведена до минимум. Според Комисията принципно най-много 7 % от участниците в „Хоризонт 2020“ ще бъдат обект на одит през целия програмен период. Опитът от миналото показва, че разходите, подлежащи на одит, ще бъдат значително по-високи.

Стратегията за последващ одит на законосъобразността и правомерността ще бъде допълнена от по-задълбочена научна оценка и стратегията за борба с измамите (виж точка 2.3 по-долу).

Този сценарий се основава на предположението, че мерките за опростяване няма да бъдат значително изменени в процеса на вземане на решение.

Забележка: този раздел се отнася само до процеса на управление на безвъзмездните средства; за административните и оперативните разходи по процедури за обществени поръчки ще се прилага таванът от 2 % като допустим риск от грешки.

2.3. Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита.

Генералните дирекции, отговарящи за изпълнението на бюджета за научни изследвания и иновации, са решени да се борят с измамите на всички етапи от процеса на управление на безвъзмездните средства. Те разработиха и прилагат стратегии за борба с измамите, включително усилено набиране на сведения, особено посредством съвременни електронни инструменти, обучение и информиране на персонала си. Разработени са санкции за възпрепятстване на измамите, както и подходящи санкции, ако такива бъдат установени. Тези усилия ще продължат. Предложенията за „Хоризонт 2020“ бяха тествани срещу измами и беше извършена оценка на тяхното въздействие. Като цяло предложените мерки би трябвало да окажат положително влияние върху борбата срещу измамите, като засилен акцент се поставя на основания на риска одит и задълбочена научна оценка и контрол.

Следва да се подчертае, че процентът на установени измами е много нисък спрямо общите разходи; независимо от това, генералните дирекции, отговарящи за изпълнението на бюджета за научни изследвания, са поели ангажимент за борба с тях.

Комисията предприема необходимите мерки, за да гарантира, че при изпълнението на действията, финансирани по силата на настоящия регламент, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки и, при установяването на нередности, чрез събирането на недължимо платените суми и, когато е уместно, чрез ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.

Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия за извършване на одити по документи и на място на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители, които са получили средства от Съюза по настоящата програма.

Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва проверки и инспекции на място по отношение на икономически оператори, засегнати пряко или непряко от такова финансиране в съответствие с процедурите, предвидени в Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 с оглед установяване дали е налице измама, корупция или всякаква друга незаконна дейност, накърняваща финансовите интереси на Съюза във връзка със споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, решение за отпускане на безвъзмездни средства или договор за финансиране от страна на Съюза.

Без да се засягат разпоредбите на предходните параграфи, в споразумения за сътрудничество с трети държави и международни организации, споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, решения за отпускане на безвъзмездни средства и договори, произтичащи от прилагането на настоящия регламент, се предвижда изрично упълномощаване на Комисията, Сметната палата и OLAF за провеждане на такива одити, проверки и инспекции на място.

3. ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 3.1. Засегната(и) функция(и) от многогодишната финансова рамка и разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове)

· Съществуващи разходни бюджетни редове (не се прилага)

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид на разходите || Финансово участие

Номер [Описание………………………...……….] ||  Многогод./едногод. ([34]) || от държави от ЕАСТ[35] || от държави кандидатки[36] || от трети държави || по смисъла на член 18, параграф 1, буква аа) от Финансовия регламент

|| [XX.YY.YY.YY] || Многогод./Едногод. || ДА/НЕ || ДА/НЕ || ДА/НЕ || ДА/НЕ

· Поискани нови бюджетни редове

По реда на функциите и бюджетните редове от многогодишната финансова рамка.

Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид на разходите || Финансово участие

Номер [Функция 1 — Интелигентен и приобщаващ растеж] || Диф./Недиф. || от държавите от ЕАСТ || от държави кандидатки || от трети държави || по смисъла на член 18, параграф 1, буква аа) от Финансовия регламент

|| Административни разходи Непреки изследвания: ХХ 01 05 01 Разходи, свързани с изследователския персонал ХХ 01 05 02 Външен персонал за изследователски дейности ХХ 01 05 03 Други разходи за управление за изследователски дейности Преки изследвания: 10 01 05 01 Разходи, свързани с изследователския персонал 10 01 05 02 Външен персонал за изследователски дейности 10 01 05 03 Други разходи за управление за изследователски дейности 10 01 05 04 Други разходи за важна научноизследователска инфраструктура[37] || Едногод. || ДА || ДА || ДА || ДА

|| Оперативни разходи ХХ 02 01 01 Хоризонтални действия Високи постижения в научната област 08 02 02 01 Европейски съвет за научни изследвания 15 02 02 00 Дейности по програмата „Мария Кюри“ по отношение на уменията, обучението и професионалното развитие 08 02 02 02 Европейски научноизследователски инфраструктури 09 02 02 01 Европейски научноизследователски инфраструктури (вкл. електронни инфраструктури 08 02 02 03 Бъдещи и нововъзникващи технологии 09 02 02 02 Бъдещи и нововъзникващи технологии Водещи позиции в промишлеността 08 02 03 01 Водеща роля в базовите и промишлените технологии 09 02 03 00 Водеща роля в базовите и промишлените технологии 02 02 02 01 Водеща роля в базовите и промишлените технологии 08 02 03 02 Достъп до рисково финансиране 02 02 02 02 Достъп до рисково финансиране 08 02 03 03 Иновации в МСП 02 02 02 03 Иновации в МСП Обществени предизвикателства 08 02 04 01 Здравеопазване, демографски промени и благосъстояние 08 02 04 02 Продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, морски изследвания и биоикономика 05 02 01 00 Продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, морски изследвания и биоикономика 08 02 04 03 Сигурна, чиста и ефективна енергия 32 02 02 00 Сигурна, чиста и ефективна енергия 08 02 04 04 Интелигентен, екологосъобразен и интегриран транспорт 06 02 02 00 Интелигентен, екологосъобразен и интегриран транспорт 08 02 04 05 Действия във връзка с изменението на климата, ефективно използване на ресурсите и суровините 07 02 02 00 Действия във връзка с изменението на климата, ефективно използване на ресурсите и суровините 02 02 03 01 Действия във връзка с изменението на климата, ефективно използване на ресурсите и суровините 08 02 04 06 Приобщаващи, новаторски и сигурни общества 02 02 03 02 Приобщаващи, новаторски и сигурни общества 09 02 04 00 Приобщаващи, новаторски и сигурни общества 10 02 01 00 Неядрени преки дейности на Съвместния изследователски център || Многогод. || ДА || ДА || ДА || ДА

3.2.        Очаквано отражение върху разходите

3.2.1.     Обобщение на очакваното отражение върху разходите

млн EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова рамка: || Номер || [Функция 1 — Интелигентен и приобщаващ растеж]

ГД: ГД „Изследвания и иновации“/ ГД „Информационно общество и медии“/ ГД „Образование и култура“/ ГД „Земеделие и развитие на селските райони“/ ГД „Енергетика“/ ГД „Мобилност и транспорт“/ „JRC преки изследвания“/ ГД „Околна среда“ || 2014 || 2015 || 2016 || 2017 || 2018 || 2019 || 2020 || ≥2021 || ОБЩО:

Ÿ Бюджетни кредити за оперативни разходи ||

Хоризонтални действия

ХХ 02 01 01 || Поети задължения || (1a) || символичен запис (pm) || pm || pm || pm || pm || pm || pm || pm ||

Плащания || (2a) || pm || pm || pm || pm || pm || pm || pm || pm ||

08 02 02 01 Европейски съвет за научни изследвания || Поети задължения || (1б) || 1640,417 || 1753,575 || 1879,819 || 2009,349 || 2144,525 || 2284,826 || 2427,130 || || 14139,641

Плащания || (2б) || 204,154 || 1055,485 || 1335,717 || 1661,563 || 1868,955 || 2063,161 || 2199,449 || 3751,158 || 14139,641

08 02 02 02 Европейски научноизследователски инфраструктури (вкл.електронни инфраструктури) || Поети задължения || (1в) || 199,794 || 211,723 || 225,177 || 238,964 || 253,364 || 268,311 || 283,451 || || 1680,784

Плащания || (2в) || 24,865 || 128,015 || 161,107 || 199,448 || 223,066 || 244,699 || 259,212 || 440,372 || 1680,784

08 02 02 03 Бъдещи и нововъзникващи технологии 09 02 02 02 Бъдещи и нововъзникващи технологии** || Поети задължения || (1г) || 283,318 || 300,310 || 320,217 || 469,448 || 606,917 || 642,722 || 678,989 || || 3301,921

Плащания || (2г) || 48,847 || 251,487 || 316,496 || 391,819 || 438,217 || 480,715 || 509,225 || 865,115 || 3301,921

08 02 03 01 Водеща роля в базовите и промишлените технологии || Поети задължения || (1д) || 545,193 || 577,744 || 614,457 || 652,078 || 691,372 || 732,159 || 773,472 || || 4586,474

Плащания || (2д) || 67,851 || 349,323 || 439,624 || 544,249 || 608,697 || 667,728 || 707,329 || 1201,673 || 4586,474

08 02 03 02 Достъп до рисково финансиране** 02 02 02 02 Достъп до рисково финансиране** || Поети задължения || (1е) || 447,955 || 474,700 || 504,865 || 535,776 || 568,062 || 601,574 || 635,520 || || 3768,450

Плащания || (2е) || 447,955 || 474,700 || 504,865 || 535,776 || 568,062 || 601,574 || 635,520 || 0 || 3768,450

08 02 03 03 Иновации в МСП** 02 02 02 03 Иновации в МСП** || Поети задължения || (1ж) || 78,373 || 83,053 || 88,330 || 93,738 || 99,387 || 105,250 || 111,189 || || 659,320

Плащания || (2ж) || 9,754 || 50,216 || 63,197 || 78,238 || 87,502 || 95,988 || 101,681 || 172,744 || 659,320

08 02 04 01 Здравеопазване, демографски промени и благосъстояние || Поети задължения || (1з) || 1030,952 || 1051,848 || 1073,128 || 950,146 || 1398,959 || 1481,491 || 1565,088 || || 8551,612

Плащания || (2з) || 126,578 || 651,675 || 820,134 || 1015,317 || 1135,546 || 1245,671 || 1319,549 || 2237,142 || 8551,612

08 02 04 02 Продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, морски изследвания и биоикономика** 05 02 01 00 Продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, морски изследвания и биоикономика** || Поети задължения || (1и) || 525,695 || 557,082 || 592,481 || 628,757 || 666,645 || 705,974 || 745,810 || || 4422,444

Плащания || (2и) || 65,424 || 336,830 || 423,901 || 524,785 || 586,927 || 643,848 || 682,032 || 1158,697 || 4422,444

08 02 04 03 Сигурна, чиста и ефективна енергия** 32 02 02 00 Сигурна, чиста и ефективна енергия** || Поети задължения || (1й) || 732,073 || 775,781 || 825,079 || 875,596 || 928,359 || 983,126 || 1038,601 || || 6158,614

Плащания || (2й) || 91,108 || 469,063 || 590,317 || 730,805 || 817,344 || 896,610 || 949,786 || 1613,580 || 6158,614

08 02 04 04 Интелигентен, екологосъобразен и интегриран транспорт** 06 02 02 00 Интелигентен, екологосъобразен и интегриран транспорт** || Поети задължения || (1к) || 861,218 || 912,637 || 970,631 || 1030,059 || 1092,129 || 1156,559 || 1221,820 || || 7245,052

Плащания || (2к) || 107,180 || 551,811 || 694,454 || 859,727 || 961,532 || 1054,781 || 1117,337 || 1898,231 || 7245,052

08 02 04 05 Действия във връзка с изменението на климата, ефективно използване на ресурсите и суровините** 02 02 03 01 Действия във връзка с изменението на климата, ефективно използване на ресурсите и суровините** 07 02 02 00 Действия във връзка с изменението на климата, ефективно използване на ресурсите и суровините** || Поети задължения || (1л) || 400,096 || 423,983 || 450,925 || 478,534 || 507,370 || 537,302 || 567,620 || || 3365,830

Плащания || (2л) || 49,793 || 256,354 || 322,622 || 399,403 || 446,698 || 490,019 || 519,081 || 881,860 || 3365,830

08 02 04 06 Приобщаващи, новаторски и сигурни общества** 09 02 04 00 Приобщаващи, новаторски и сигурни общества** 02 02 03 02 Приобщаващи, новаторски и сигурни общества** || Поети задължения || (1м) || 483,533 || 512,402 || 544,963 || 578,329 || 613,179 || 649,353 || 685,994 || || 4067,754

Плащания || (2м) || 60,177 || 309,815 || 389,903 || 482,696 || 539,855 || 592,210 || 627,332 || 1065,767 || 4067,754

09 02 02 01 Европейски научноизследователски инфраструктури (вкл. електронни инфраструктури) || Поети задължения || (1н) || 113,951 || 120,755 || 128,428 || 136,291 || 144,504 || 153,029 || 161,664 || || 958,622

Плащания || (2н) || 14,181 || 73,012 || 91,886 || 113,754 || 127,224 || 139,562 || 147,839 || 251,163 || 958,622

09 02 03 00 Водеща роля в базовите и промишлените технологии || Поети задължения || (1о) || 1005,176 || 1065,189 || 1132,878 || 1202,241 || 1274,686 || 1349,886 || 1426,056 || || 8456,112

Плащания || (2о) || 125,096 || 644,049 || 810,537 || 1003,436 || 1122,258 || 1231,095 || 1304,108 || 2215,533 || 8456,112

02 02 02 01 Водеща роля в базовите и промишлените технологии || Поети задължения || (1п) || 194,477 || 206,088 || 219,184 || 232,604 || 246,620 || 261,169 || 275,907 || || 1636,048

Плащания || (2п) || 24,203 || 124,608 || 156,819 || 194,140 || 217,129 || 238,186 || 252,313 || 428,651 || 1636,048

15 02 02 00 Дейности по програмата „Мария Кюри“ по отношение на уменията, обучението и професионалното развитие || Поети задължения || (1р) || 728,274 || 771,756 || 820,798 || 871,052 || 923,542 || 978,025 || 1033,212 || || 6126,659

Плащания || (2р) || 90,635 || 466,629 || 587,254 || 727,013 || 813,103 || 891,958 || 944,858 || 1605,208 || 6126,659

10 02 01 00 Преки дейности на Съвместния изследователски център извън ядрената област || Поети задължения || (1с) || 32,459 || 33,108 || 33,771 || 34,445 || 35,134 || 35,838 || 36,554 || || 241,311

Плащания || (2с) || 12,325 || 27,672 || 31,582 || 33,891 || 34,568 || 35,261 || 35,965 || 30,048 || 241,311

* Допълнителна сума в размер на 1628,002 млн. EUR ще бъде осигурена пропорционално от бюджетите на „Обществени предизвикателства“ и „Водеща роля в базовите и промишлените технологии“, тя ще бъде ориентировъчна и подлежи на преразглеждане, както е предвидено в член 26, параграф 1.

** На този етап преразпределението между генералните дирекции не е определено.

|| 2014 || 2015 || 2016 || 2017 || 2018 || 2019 || 2020 || ≥2021 || ОБЩО:

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи || Поети задължения || (4) || 9302,954 || 9831,734 || 10425,13 || 11017,41 || 12194,75 || 12926,59 || 13668,08 || 0 || 79366,65

Плащания || (5) || 1570,126 || 6220,744 || 7740,415 || 9496,06 || 10596,68 || 11613,07 || 12312,62 || 19816,94 || 79366,65

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити с административен характер, финансирани от пакета за определени програми || (6) ||

ХХ 01 05 01 Разходи, свързани с изследователския персонал* || (6а) || 225,330 || 229,437 || 234,401 || 239,375 || 244,140 || 249,023 || 254,004 || || 1675,710

ХХ 01 05 02 Външен персонал за изследователски дейности* || (6б) || 163,655 || 226,831 || 250,789 || 281,464 || 307,748 || 333,028 || 367,472 || || 1930,987

ХХ 01 05 03 Други разходи за управление за изследователски дейности || (6в) || 136,441 || 160,039 || 170,285 || 182,771 || 193,866 || 204,350 || 218,071 || || 1265,823

10 01 05 01 Разходи, свързани с изследователския персонал || (6г) || 151,686 || 156,996 || 162,490 || 168,178 || 174,064 || 180,156 || 186,461 || || 1180,031

10 01 05 02 Външен персонал за изследователски дейности || (6д) || 34,280 || 35,052 || 35,840 || 36,647 || 37,471 || 38,314 || 39,176 || || 256,781

10 01 05 03 Други разходи за управление за научноизследователски дейности || (6е) || 65,312 || 66,618 || 67,950 || 69,309 || 70,695 || 72,109 || 73,551 || || 485,545

10 01 05 04 Други разходи за важна научноизследователска инфраструктура || (6ж) || 6,551 || 6,682 || 6,816 || 6,952 || 7,091 || 7,233 || 7,378 || || 48,703

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи || (6) || 783,255 || 881,655 || 928,571 || 984,696 || 1035,075 || 1084,213 || 1146,113 || || 6843,58

ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИЯ 1 от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || =4+ 6 || 10086,21 || 10713,39 || 11353,70 || 12002,11 || 13229,83 || 14010,8 || 14814,19 || || 86210,23

Плащания || =5+ 6 || 2353,381 || 7102,399 || 8668,986 || 10480,76 || 11631,76 || 12697,28 || 13458,73 || 19816,94 || 86210,23

* Посочените стойности се основават на почти пълно използване на позволения максимум за административни разходи, предвиден в законовата база. Те се представят с цел онагледяване на броя персонал, който може да бъде нает в рамките на тези средства.

Ако предложението/инициативата има отражение върху повече от една функция:

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи || Поети задължения || (4) || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага

Плащания || (5) || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити с административен характер, финансирани от пакета за определени програми || (6) || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага

ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИИ 1-4 от многогодишната финансова рамка (Референтна сума) || Поети задължения || =4+ 6 || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага

Плащания || =5+ 6 || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага

Функция от многогодишната финансова рамка: || 5 || ,,Административни разходи“

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| || || Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || …да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6) || ОБЩО

ГД: <…….> ||

Ÿ Човешки ресурси || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага

Ÿ Други административни разходи || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага

ОБЩО ГД <….> || Бюджетни кредити || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага

ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || (Общо поети бюджетни задължения = Общо плащания) || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| || || Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || Година ≥ 2021 || ОБЩО

ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИИ 1-5 от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || 10086,21 || 10713,39 || 11353,7 || 12002,11 || 13229,83 || 14010,80 || 14814,19 || 0 || 86210,23

Плащания || 2353,381 || 7102,399 || 8668,986 || 10480,76 || 11631,76 || 12697,28 || 13458,73 || 19816,94 || 86210,23

|| || || || || || || || || ||

3.2.2.     Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

– ¨  Предложението/инициативата не води до използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

– þ  Предложението/инициативата води до използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

Бюджетни кредити за поети задължения в млн ЕUR (до третия след десетичната запетая)

Да се посочат целите и резултатите ò || || || Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || ОБЩО

РЕЗУЛТАТИ

Вид резултат[38] || Среден разход за резултата || Брой резултати || Разходи || Брой резултати || Разходи || Брой резултати || Разходи || Брой резултати || Разходи || Брой резултати || Разходи || Брой резултати || Разходи || Брой резултати || Разходи || Общ брой на резултатите || Общо разходи

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 1[39] Високи постижения в научната област ||

Резултат || || || || || || || || || || || || || || || || || ||

Резултат || || || || || || || || || || || || || || || || || ||

Резултат || || || || || || || || || || || || || || || || || ||

Междинна сума за конкретна цел № 1 Високи постижения в научната област || || 2965,755 || || 3158,119 || || 3374,440 || || 3725,105 || || 4072,852 || || 4326,913 || || 4584,446 || || 26207,628

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 2 Водещи позиции в промишлеността || || || || || || || || || || || || || || || ||

Резултат || || || || || || || || || || || || || || || || || ||

Междинна сума за конкретна цел № 2 Водещи позиции в промишлеността || || 2271,175 || || 2406,774 || || 2559,714 || || 2716,437 || || 2880,127 || || 3050,036 || || 3222,143 || || 19106,407

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 3 Обществени предизвикателства || || || || || || || || || || || || || || || ||

Резултат || || || || || || || || || || || || || || || || || ||

Междинна сума за конкретна цел № 3 Обществени предизвикателства || || 4033,565 || || 4233,731 || || 4457,207 || || 4541,423 || || 5206,640 || || 5513,803 || || 5824,934 || || 33811,304

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 4 Предоставяне на цялостна и навременна научна и техническа подкрепа за процеса на вземане на решения в Европа Съвместен изследователски център || || || || || || || || || || || || || || || ||

Резултат || || || || || || || || || || || || || || || || || ||

Междинна сума за конкретна № 4 Предоставяне на цялостна и навременна научна и техническа подкрепа за процеса на вземане на решения в Европа: Съвместен изследователски център || || 32,459 || || 33,108 || || 33,771 || || 34,445 || || 35,134 || || 35,838 || || 36,554 || || 241,311

ОБЩО РАЗХОДИ || || 9302,954 || 0 || 9831,732 || 0 || 10425,13 || 0 || 11017,41 || 0 || 12194,75 || 0 || 12926,59 || 0 || 13668,08 || 0 || 79366,65

3.2.3.     Очаквано отражение върху бюджетните кредити с административен характер

3.2.3.1.  Обобщение

– ¨  Предложението/инициативата не води до използване на бюджетни кредити за административни разходи

– þ  Предложението/инициативата води до използване на бюджетни кредити с административен характер съгласно обяснението по-долу:

в милиони EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| Година 2014 [40] || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || ОБЩО

ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага

Човешки ресурси || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага

Други административни разходи || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага

Междинна сума за ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага

Извън ФУНКЦИЯ 5[41] от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Човешки ресурси* || 574,951 || 648,316 || 683,520 || 725,664 || 763,423 || 800,521 || 847,113 || 5043,509

Други разходи с административен характер* || 208,304 || 233,339 || 245,051 || 259,032 || 271,652 || 283,692 || 299 || 1800,071

Междинна сума извън ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || 783,255 || 881,655 || 928,571 || 984,696 || 1035,075 || 1084,213 || 1146,113 || 6843,58

ОБЩО** || 783,255 || 881,655 || 928,571 || 984,696 || 1035,075 || 1084,213 || 1146,113 || 6843,58

* Посочените стойности се основават на почти пълно използване на позволения максимум за административни разходи, предвиден в законовата база. Те се представят с цел онагледяване на броя персонал, който може да бъде нает в рамките на тези средства.

** Стойностите могат да търпят изменение в резултат на предвидените процедури за екстернализация.

3.2.3.2.  Очаквани нужди от човешки ресурси

– ¨  Предложението/инициативата не води до използване на човешки ресурси

– þ  Предложението/инициативата води до използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в цели стойности (или най-много до един знак след десетичната запетая)

|| || Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020

Ÿ Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и временно наети лица) ||

|| XX 01 01 01 (Централа и представителства на Комисията) || 100 || 100 || 100 || 100 || 100 || 100 || 100

|| XX 01 01 02 (Делегации) || || || || || || ||

|| XX 01 05 01 (Непреки изследвания)** || 1677.5 || 1677.5 || 1677.5 || 1677.5 || 1677.5 || 1677.5 || 1677.5

|| 10 01 05 01 (Преки изследвания) || 1390 || 1390 || 1390 || 1390 || 1390 || 1390 || 1390

|| Ÿ Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време: ЕПРВ).[42] ||

|| XX 01 02 01 (ДНП, КНЕ, ПНА от общия финансов пакет) || || || || || || ||

|| XX 01 02 02 (ДНП, ПНА, МЕД, МП и КНЕ в делегациите) || || || || || || ||

|| XX 01 04 yy[43] || в централата[44] || || || || || || ||

|| || в делегациите || || || || || || ||

|| XX 01 05 02 (ДНП, ПНА, КНЕ — Непреки изследвания)* || 865 || 865 || 865 || 865 || 865 || 865 || 865

|| 10 01 05 02 (ДНП, КНЕ, ПНА — преки изследвания) || 593 || 593 || 593 || 593 || 593 || 593 || 593

|| Други бюджетни редове (да се посочат) || || || || || || ||

|| ОБЩО || 4625.5 || 4625.5 || 4625.5 || 4625.5 || 4625.5 || 4625.5 || 4625.5

* Горепосочените стойности ще бъдат изменени в съответствие с резултатите от предвидения процес на екстернализация.

** Работното натоварване, свързано с осъществяването на EIT и „Иновации“, се очаква да отговаря на около 100 длъжности по щатно разписание на Комисията.

XX е съответната област или съответният бюджетен дял на политиката.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на която вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства, и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да бъдат изпълнени:

Длъжностни лица и временно наети лица || Общият брой на длъжностните лица и временно наетите лица ще допринася за целите на „Хоризонт 2020“ през целия процес — от изготвянето на работната програма до крайното разпространение на резултатите през периода 2014—2020 г. С тези човешки ресурси се отчитат нуждите на различните методи на управление, посочени в точка 1.7 от Законодателната финансова обосновка.

Външен персонал || Общият брой на външния персонал ще подпомага длъжностните лица и временно наетите лица при изпълнението на целите на „Хоризонт 2020“ през целия процес — от изготвянето на работната програма до крайното разпространение на резултатите през периода 2014—2020 г. С тези човешки ресурси се отчитат нуждите на различните методи на управление, посочени в точка 1.7 от Законодателната финансова обосновка.

3.2.4.     Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

– þ  Предложението/инициативата е съвместимо(а) с настоящата многогодишна финансова рамка.

– ¨  Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

Не е приложимо

.

– ¨  Предложението/инициативата налага да се използва Инструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка[45].

Не се прилага

.

3.2.5.     Участие на трети страни във финансирането

– Предложението/инициативата предвижда съфинансиране съгласно следните прогнози:

Бюджетни кредити в млн. EUR ( до третия знак след десетичната запетая)

|| Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || Общо

Да се посочи съфинансиращият орган || Трети държави, асоциирани към програмата ||

ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити* || pm

* Двустранните споразумения за асоцииране са в процес на подготовка и ще бъдат добавени на по-късен етап.

3.3.        Очаквано отражение върху приходите

– ¨  Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

– þ  Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

– ¨         върху собствените ресурси

– þ         върху разните приходи

в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Приходен бюджетен ред: || Налични бюджетни кредити за текущата бюджетна година || Отражение на предложението/инициативата[46]*

Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020

Статия 6011 Статия 6012 Статия 6013 Статия 6031 || || pm || pm || pm || pm || pm || pm || pm

* Двустранните споразумения за асоцииране са в процес на подготовка и ще бъдат добавени на по-късен етап.

За разните целеви приходи да се посочи(ат) засегнатият(те) разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове).

02 03 01 Бюджетни кредити, начислени от финансово участие на трети страни

05 03 01 Бюджетни кредити, начислени от финансово участие на трети страни

06 03 01 Бюджетни кредити, начислени от финансово участие на трети страни

07 03 01 Бюджетни кредити, начислени от финансово участие на трети страни

08 04 01 Бюджетни кредити, начислени от финансово участие на трети страни

09 03 01 Бюджетни кредити, начислени от финансово участие на трети страни

10 02 02 Бюджетни кредити, начислени от финансово участие на трети страни

15 03 01 Бюджетни кредити, начислени от финансово участие на трети страни

32 03 01 Бюджетни кредити, начислени от финансово участие на трети страни

Да се посочи методът за изчисляване на отражението върху приходите.

Определени асоциирани държави могат да участват с допълнително финансиране на рамковата програма чрез споразумения за асоцииране. Методът за изчисляване е договорен в тези Споразумения за асоцииране и не е задължително един и същ във всички споразумения. Изчисленията се основават главно на БВП на асоциираните държави в сравнение с БВП на държавите-членки, като този процент се прилага върху целия гласуван бюджет.

[1]               COM(2011) 500 окончателен.

[2]               OВ C , г., стр. .

[3]               OВ C , г., стр. .

[4]               OВ C , г., стр. .

[5]               OВ , г., стр.

[6]               ОВ L 57, 24.02.2007 г., стр. 14.

[7]               COM(2010) 2020.

[8]               ОВ L 55, 28.02.2011 г., стр. 13.

[9]               ОВ L 107, 30.04.1996 г., стр. 12.

[10]             ОВ L 400, 30.12.2006 г., стр. 86.

[11]             ОВ L 400, 30.12.2006 г., стр. 243.

[12]             ОВ L 400, 30.12.2006 г., стр. 272.

[13]             ОВ L 400, 30.12.2006 г., стр. 299.

[14]             ОВ L 400, 30.12.2006 г., стр. 368.

[15]            

[16]             ОВ L 55, 28.02.2011 г., стр. 13.

[17]             По принцип поне 80 %.

[18]             Пътната карта на ESFRI включва около петдесет инфраструктури от ключово значение за Европа (с очаквани годишни оперативни разходи от два милиарда евро), които се отнасят за всички научни дисциплини. Други европейски съоръжения включват инфраструктури на световно равнище като например GÉANT или набелязаните в европейската стратегия в областта на физиката на елементарните частици на CERN. За изпълнението на всяка от тях са необходими партньорство между държавите-членки и дългосрочен ангажимент.

[19]             Тъй като степента на използване на изчислителна техника и обработка на данни във всички научни изследвания нараства непрекъснато, достъпът до съвременни електронни инфраструктури е от съществено значение за всички изследователи. Например GÉANT свързва 40 милиона потребители в повече от 8 000 институции в 40 страни, като Европейската грид инфраструктура е най-голямата инфраструктура за разпределени изчисления в света с 290 обекта в 50 страни. Непрекъснатият напредък в областта на ИКТ и нарастващите потребности на науката от изчисления и обработка на огромни масиви от данни поставят огромни предизвикателства пред финансирането и организацията при гарантирането на непрекъснатост на услугите за изследователите.

[20]             COM(2009) 512.

[21]             Интернет на нещата ще се координира като междусекторен проблем.

[22]             Включително мрежи, използващи спътници.

[23]             COM(2011) 152.

[24]             COM(2007) 723.

[25]             Приблизителни оценки, разработени от PricewaterhouseCoopers за „глобалните бизнес възможности, свързани с устойчивостта и природните ресурси (включително енергетика, горско стопанство, храни и земеделие, водоснабдяване и метали)“ и от Световния бизнес съвет за устойчиво развитие (WBCSD (2010) Vision 2050): Нова програма за бизнеса, Световен бизнес съвет за устойчиво развитие: Женева, URL: http://www.wbcsd.org/web/projects/BZrole/Vision2050-FullReport_Final.pdf

[26]             COM(2008) 699.

[27]             Публикация на тематичен отдел на Европейския парламент по политики в областта на икономиката и науката: „Еко-иновации — преориентиране на ЕС към ефективна икономика по отношение на ресурсите и енергията. Доклад и информационни бележки“, март 2009 г.

[28]             Обсерватория за екоиновации „Предизвикателството на екоиновациите — пътища към ресурсно ефективна Европа, доклад за 2010 г.“, май 2011 г.

[29]             УД: управление по дейности — БД: бюджетиране по дейности.

[30]             Както е посочено в член 49, параграф 6, букви а) или б) от Финансовия регламент.

[31]             Подробни данни за методите на управление и позовавания на Финансовия регламент могат да се намерят на сайта BudgWeb: http://www.cc.cec/budg/man/budgmanag/budgmanag_en.html

[32]             Съгласно член 185 от Финансовия регламент.

[33]             http://www.trust-researchers.eu/

[34]             Многогод.= многогодишни бюджетни кредити / Едногод. = едногодишни бюджетни кредити

[35]             ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

[36]             Държави кандидатки и, когато е приложимо, потенциални държави кандидатки от Западните Балкани.

[37]             JRC иска нов бюджетен ред за инвестиции в инфраструктура. Голяма част от обектите на JRC е от 60-те и 70-те години и не отговаря на съвременните изисквания. Поради това са необходими нови съоръжения и осъвременяване на съществуващата инфраструктура, за да може многогодишната работна програма на JRC да се осъществява в съответствие със стандартите на ЕС за безопасност и сигурност и с целите по отношение на околната среда на ЕС/20/20/20. JRC създаде свой „План за развитие на инфраструктурата 2014—2020 г.“, в който определя нуждите от инвестиции за всички свои бази, посочени в предложения бюджетен ред.

[38]             Резултатите са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр.: брой финансирани обмени на студенти, брой км построени пътища и т.н.)

[39]             Съгласно описанието в част 1.4.2. „Конкретна(и) цел(и) …“

[40]             Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

[41]             Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“), непреки изследвания, преки изследвания.

[42]             ДНП= договорно нает персонал; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация; МП= местен персонал; КНЕ= командирован национален експерт;

[43]             Под тавана за външния персонал от бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове „BA“).

[44]             Основно за структурните фондове, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарство (ЕФР).

[45]             Виж точки 19 и 24 от Междуинституционалното споразумение.

[46]             Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 25 % за разходи по събирането.