|
15/ 09 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
235 |
32003D0200
|
L 076/25 |
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ |
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 14 февруари 2003 година
за определяне на ревизирани екологични критерии за присъждане на знака за екомаркировка на Общността за перилни детергенти и за изменение на Решение 1999/476/ЕО
(нотифицирано под номер С(2003) 143)
(текст от значение за ЕИП)
(2003/200/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1980/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. относно ревизирана схема на Общността за присъждане на знака за екомаркировка (1), и по-специално член 6, параграф 1, втора алинея от него,
като има предвид, че:
|
(1) |
Съгласно Регламент (ЕО) № 1980/2000 екомаркировката на Общността може да бъде присъдена на продукт, притежаващ характеристики, които му позволяват да допринася съществено за осъществяване на подобрения във връзка с ключови аспекти на околната среда. |
|
(2) |
Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че следва да бъдат установени специфични изисквания за екомаркировка по отношение на продуктови групи. |
|
(3) |
Регламентът също така предвижда, че прегледът на изискванията за екомаркировка, както и изискванията за оценката и проверката, следва да се извършат своевременно, преди края на периода на валидност на специфицираните изисквания за въпросната продуктова група. |
|
(4) |
Уместно е, с оглед отразяване на развитието на пазара, да се преразгледат екологичните изисквания, установени с Решение 1999/476/ЕО на Комисията от 10 юни 1999 г. за установяване на екологични изисквания за получаване на екомаркировка на Общността за перилни детергенти (2). Същевременно следва да бъде променен срокът на валидност на това решение, удължен с Решение 2002/172/ЕО (3) и да бъде променено определението на продуктовата група. |
|
(5) |
Следва да бъде прието ново решение, установяващо специфичните екологични изисквания за тази продуктова група, които да са валидни за период от 5 години. |
|
(6) |
Подходящо е за ограничен период от време, не по-дълъг от 18 месеца, както новите изисквания, така и изискванията, установени с Решение 1999/476/ЕО, да бъдат валидни едновременно с оглед да се даде достатъчно време на фирмите, които са получили или са кандидатствали за получаване на екомаркировка за своите продукти преди датата на прилагане на настоящото решение, да приведат в съответствие тези продукти, за да отговарят на новите изисквания. |
|
(7) |
Мерките, предвидени в настоящото решение, са основани на проектоизискванията, разработени от Съвета по екомаркировка на Европейския съюз, създаден съгласно член 13 от Регламент (ЕО) № 1980/2000. |
|
(8) |
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 17 от Регламент (ЕО) № 1980/2000, |
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
За да се присъди екомаркировка на Общността съгласно Регламент (ЕО) № 1980/2000, перилният препарат следва да попада в продуктовата група „перилни детергенти“, определена в член 2, и следва да отговаря на екологичните изисквания, посочени в приложението към настоящото решение.
Член 2
Продуктовата група „перилни детергенти“ включва перилни детергенти за пране на текстил, които са прахообразни, течни или в друга форма, предназначени предимно за домашни перални машини, без да се изключва употребата им за автоматични перални машини на самообслужване или за обществени перални.
Член 3
Кодът на продуктовата група „перилни детергенти“, използван за административни цели, е „6“.
Член 4
Член 3 от Решение 1999/476/ЕО се заменя със следното:
„Член 3
Определението за продуктова група и специфичните екологични изисквания за продуктова група са валидни до 31 август 2004 г.“
Член 5
Настоящото решение се прилага от 1 март 2003 г. до 29 февруари 2008 г.
Производителите на продукти, които попадат в продуктовата група „перилни детергенти“, които вече са получили екомаркировка преди 1 март 2003 г., могат да продължат да използват този етикет до 31 август 2004 г.
Производителите на продукти, които попадат в продуктовата група „перилни детергенти“, които вече са подали заявление за получаване на екомаркировка преди 1 март 2003 г., могат да получат екомаркировка съгласно условията на Решение 1999/476/ЕО. В тези случаи етикетът може да се използва до 31 август 2004 г.
Член 6
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 14 февруари 2003 година.
За Комисията
Margot WALLSTRÖM
Член на Комисията
(1) ОВ L 237, 21.9.2000 г., стр. 1.
(2) ОВ L 187, 20.7.1999 г., стр. 52.
(3) ОВ L 56, 27.2.2002 г., стр. 32.
ПРИЛОЖЕНИЕ
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Цели на критериите
Критериите имат за цел да съдействат, в частност за:
|
— |
намаляване на разходите за транспорт и енергия чрез насърчаване на използването на перилни детергенти с по-малък обем, |
|
— |
намаляване на замърсяването на водата чрез намаляване на общото количество на химичните вещества, използвани в продуктите, и ограничаване на използването на потенциално опасни съставки, |
|
— |
намаляване на отпадъците чрез намаляване на първичната опаковка за единица продукт. |
В допълнение критериите повишават екологичното съзнание на потребителите. Критериите са определени на нива, които насърчават маркирането на перилните детергенти, които оказват по-малко въздействие върху околната среда.
Изисквания за оценяване и проверка
Във всеки критерий са определени конкретните изисквания за оценяване и проверка.
Когато от заявителя се изисква да предостави на компетентния орган документация, декларации, протоколи от изпитвания или друго доказателство, за да докаже съответствие с изискванията, се има предвид, че те могат да бъдат изготвени от заявителя и/или от неговите доставчици.
Когато това е възможно, изпитването следва да се проведе от лаборатории, които отговарят на общите изисквания на EN ISO 17025 или еквивалентен стандарт.
Когато е подходящо, в случай че компетентният орган, оценяващ молбата, приеме тяхната еквивалентност, могат да бъдат използвани методи за изпитване, различни от посочените за всеки критерий.
Концентрацията на съставки в продукта, който поставя изискване за съответствие на документацията с екологичните критерии, като цяло е определена на ≥ 0,1 % от теглото на препарата. Тази концентрация е определена на ≥ 0,01 % от теглото на препарата за критерия за опасни, рискови или токсични вещества или препарати.
Допълнение I.А представлява списък с база данни за компонентите, които най-често се употребяват във формулировката на детергентите (DID-списък). Списъкът следва да се използва при изчисляването на минималното количество разтворени повърхностноактивни вещества (ПАВ), което причинява токсичност при водните организми (CDVtox) и за оценяване на биоразградимостта на ПАВ.
Когато е възможно, заявителят може да използва и преразгледаната база данни за компонентите в детергентите, в случай че тя е налична.
За съставки, които не са включени в списъка с базата данни, заявителят на собствена отговорност следва да открие подходящите стойности за съответните параметри, като използва подхода, описан в допълнение I.Б.
За съставките, които не са включени в списъка с базата данни, заявителят може да използва подход, чрез който да се осигури необходимата документация за анаеробна биоразградимост, описана в допълнение I.В.
Когато е необходимо, компетентният орган може да изисква допълнителна документация и да извършва независими проверки.
При оценката на молбите и при проверката за спазване на критериите на компетентния орган се препоръчва да се отчита прилагането на признати схеми за управление по околна среда, например Схемата на Европейския съюз за управление и одитиране по околна среда EMAS или ISO 14001 (забележка: прилагането на такива схеми за управление не е задължително условие).
Мерни единици и препоръчителна доза
Мерната единица се изразява в g/пране (грама за цикъл на пране). Дозата се пресмята за стандартно зареждане на пералната машина в зависимост от използвания препарат: при силноактивен препарат дозата е за 4,5 kg сухи текстилни изделия, а при слабоактивен препарат дозата е за 2,5 kg сухи текстилни изделия. Препоръчаната от производителя доза при твърдост на водата 2,5 mmol CaCО3/l за нормално замърсено пране се приема за референтна доза, която се използва при изчисляване на екологичния критерий, както и за изпитване на перилния ефект на продукта. Ако твърдостта на водата 2,5 mmol CaCО3/l не съответства на твърдостта на водата в страната, където се продава препаратът, заявителят уточнява препоръчителното дозиране, което следва да се използва като еталон.
КРИТЕРИИ
1. Общо количество на химичните вещества
Препоръчителната доза за общото количество на химичните вещества се дава в g за пълен цикъл на пране без водата.
Общото количество на химичните вещества не превишава 100 g за цикъл на пране.
Оценяване и проверка: Заявителят предоставя на компетентния орган точната формулировка на продукта, както и изчисленията, които доказват съответствието с този критерий.
2. Неорганични неразтворими компоненти
Общото количество на неорганичните неразтворими компоненти в препоръчителната доза е по-малко от 30 g за цикъл на пране.
Оценка и проверка: Точната формулировка на продукта се предоставя на компетентния орган, заедно с подробните изчисления, които показват съответствието с този критерий.
3. Токсичност за водните организми
Минималното количество разтворено ПАВ, което причинява токсичност при водните организми (CDVtox), се изчислява за всеки компонент (i) поотделно по следната формула:
където маса (i) е масата на компонента в препоръчителната доза, LF е тегловният фактор, a LTE е концентрацията на компонента, която предизвиква дълготраен токсичен ефект.
В допълнение I.А, в базата данни за компонентите в детергентите, са дадени стойностите на параметрите LF и LTE. Ако даден компонент не е включен в базата данни, заявителят сам изчислява неговата стойност съгласно указанията, дадени в допълнение I.Б. CDVtox на всички компоненти се сумира, за да се получи CDVtox на продукта:
|
|
CDVtox = Σ CDVtox (на компонента) |
CDVtox на препоръчителната доза не следва да надхвърля 4 500 литра за цикъл на пране.
Оценяване и проверка: Заявителят предоставя на компетентния орган точната формулировка на продукта, както и изчисленията за CDVtox на продукта, които доказват съответствието с този критерий.
4. Фосфати
Общото количество на фосфатите (като натриев триполифосфат — STPP) в препоръчителната доза не трябва да превишава 25 g за цикъл на пране.
Оценяване и проверка: Заявителят предоставя на компетентния орган точната формулировка на продукта, както и изчисленията, които доказват съответствието с този критерий.
5. Биоразградимост на повърхностноактивните вещества
а) Бърза биоразградимост (аеробна)
Всички повърхностноактивни вещества, използвани в състава на продукта, трябва да са бързо биоразградими.
Оценяване и проверка: Заявителят предоставя на компетентния орган точната формулировка на продукта. DID-списъкът (виж допълнение I.А) дава информация дали повърхностноактивното вещество е биоразградимо в аеробна среда, или не е (тоест тези от тях, които имат обозначение „Д“ в колоната „бионеразградими“, не трябва да бъдат използвани). За повърхностноактивни вещества, които не са включени в списъка, следва да бъде предоставена съответната научна или друга информация, както и резултатите от специфичните изпитвания, които показват дали те са биоразградими, или не в аеробна среда. Изпитванията за бърза биоразградимост, посочени в Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (1) и нейните последващи изменения, по-специално методите, подробно описани в приложение V.В4 или техните еквивалентни ОИСР 301 A-Е методи на изпитване или техни еквивалентни ISO тестове. Принципът за 10-дневния прозорец не се прилага. Нивата на преминаване са 70 % за тестовете, посочени в приложение V В.4-А и В.4-Б към Директива 67/548/ЕИО (и еквивалентните на тях методи ОИСР 301 A и Д тестове и еквиваленти ISO стандарти), и е 60 % за методи В4–В, Г, Д и Е (и еквивалентните на тях методи ОИСР 301 Б, В, Г и Е тестове и еквиваленти ISO стандарти).
б) Биоразградимост в анаеробна среда
Всяко повърхностноактивно вещество, използвано в продукта, следва да бъде анаеробно биоразградимо.
Оценяване и проверка: Заявителят предоставя на компетентния орган точната формулировка на продукта. DID-списъкът (виж допълнение I.А) дава информация дали повърхностноактивните вещества са биоразградими в анаеробна среда, или не (тези от тях, които имат обозначение „Д“ в колоната „бионеразградими в анаеробна среда“, не трябва да бъдат използвани). За повърхностноактивни вещества, които не са включени в списъка, следва да бъде предоставена научна и/или друга информация, както и резултатите от специфичните изпитвания, които показват дали тези вещества са биоразградими, или не в анаеробна среда. Оценка на биоразградимостта в анаеробна среда се извършва в съответствие с методите за изпитване ISO 11734, ECETOC № 28 (юни 1988 г.) или методите за изпитване, при които има изискване процентът на пряката биоразградимост в анаеробни условия да е поне 60 %. Методите за изпитване, които симулират условия, подобни на условията в анаеробна среда, също могат да бъдат използвани при доказване, че бързата биоразградимост от 60 % е била постигната при анаеробни условия (виж допълнение I.В).
6. Опасни или токсични вещества и препарати
|
а) |
Следните компоненти не могат да бъдат включвани във формулировката на продукта, независимо дали при формулирането му или като част от препарат, включен в процеса на формулирането на продукта:
Оценка и проверка: Заявителят представя декларация, че изброените вещества не са включени в продукта. |
|
б) |
Кватернерните амониеви соли, които не са биоразградими, не следва да се използват. Оценяване и проверка: Заявителят предоставя на компетентния орган точната формулировка на продукта заедно с документация, показваща, че кватернерните амониеви соли са биоразградими, както и декларация за съответствие с изискването. |
|
в) |
Общото количество на фосфонатите, които не са биоразградими (в аеробна среда), в препоръчителната доза не трябва да надвишава 0,5 g за цикъл на пране. Оценяване и проверка: Заявителят предоставя на компетентния орган точната формулировка на продукта заедно с документация, показваща, че използваните фосфонати са биоразградими, както и декларация за съответствие с изискването. |
|
г) |
Продуктът не трябва да съдържа компоненти, които са обозначени или биха могли да бъдат обозначени с една или повече от следните рискови фрази или с комбинация от тях:
или всяка комбинация от тях, съгласно Директива 67/548/ЕИО и нейните последващи изменения, или съгласно Директива 1999/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 1999 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки по отношение на класифицирането, опаковането и етикетирането на опасни препарати (2) и нейните последващи изменения. Всяко вещество или съставка на всеки използван в тази формулировка препарат, което надхвърля 0,01 % от крайния продукт, също следва да отговаря на горните изисквания. Не се използват консерванти, които са или могат да бъдат класифицирани като R50–53, независимо от тяхното количество. Оценяване и проверка: Заявителят посочва на компетентния орган точната формулировка на продукта и предоставя копие от информационните листове за безопасност (ИЛБ) за всички компоненти (независимо дали вещества, или препарати), както и декларация за съответствие с това изискване. |
|
д) |
Продуктът не следва да се класифицира като R43 (може да причини чувствителност при контакт с кожата) съгласно Директива 1999/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 1999 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно класифицирането, опаковането и етикетирането на опасни препарати. Оценяване и проверка: Заявителят посочва на компетентния орган точната формулировка на продукта, предоставя копие от информационните листове за безопасност (ИЛБ) за всеки компонент, който показва дали компонентът е правилно класифициран, или не, както и декларация за съответствие с това изискване. |
|
е) |
Съставките на парфюмни композиции, които се добавят в продукта, трябва да са произведени и/или обработени в съответствие с изискванията за най-добри практики на Международната асоциация за ароматичните съставки. Оценяване и проверка: Предоставя се декларация за съответствие с изискването. |
7. Чистота на ензимите
В крайния ензимен препарат не трябва да се съдържат никакви микроорганизми, които са били използвани при производството му.
Оценяване и проверка: Заявителят предоставя на компетентния орган протокол от изпитванията или сертификат от производителя на ензимите, който доказва съответствието с този критерий.
8. Изисквания към опаковките
|
а) |
Ако не се предвижда повторно използване, общото тегло на първичната опаковка не трябва да надвишава 3,7 g за цикъл на пране за таблетки и 1,7 g за цикъл на пране за всички останали продукти. |
|
б) |
Ако се предвижда повторно използване, окончателната маса на опаковката не трябва да надвишава 7 g за цикъл на пране и производителят се задължава да извършва всички последващи напълвания. Масата на опаковката, предназначена за повторно напълване, не надвишава 1,7 g за цикъл на пране. |
|
в) |
Всички кутии от картон следва да съдържат ≥ 80 % рециклиран материал. |
|
г) |
Първичните опаковки от пластмаса се етикетират в съответствие с изискванията на ISO 1043. |
Оценяване и проверка: Заявителят предоставя образец на опаковката и декларация за съответствие с всички аспекти на този критерий. Заявителят предоставя на компетентния орган също така и изчисленията за масата на първичната опаковка, както и декларация за процентното съдържание на рециклирания материал. Определението „потребителска или първична опаковка“ е дадено в Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. за опаковките и отпадъците от опаковки (3).
9. Перилен ефект на продукта
Перилният ефект на продукта се сравнява с ефекта на детергентите от същия клас на базата на приетата от Европейския съюз методика за изпитване за „Присъждане на екомаркировка на перилни детергенти: методика за изпитване на детергенти за домашна употреба“ (версия от 4 декември 2002 г., както и последващите ѝ изменения).
Оценяване и проверка: Заявителят предоставя на компетентния орган протоколи от изпитванията, които показват, че продуктът отговаря на минималните изисквания, определени в методиката за изпитване.
10. Информация за потребителя
а) Информация на опаковката
Всички продукти в продуктовата група, на която е присъдена екомаркировка, следва да имат на първичната или на вторичната си опаковка следния (или аналогичен) текст:
„ПРИ ПРАНЕ СЕ СЪОБРАЗЯВАЙТЕ С ОКОЛНАТА СРЕДА:
|
— |
сортирайте прането предварително (по цвят, степен на замърсяване, вид на текстилния материал); |
|
— |
използвайте пълния капацитет на пералната машина (винаги когато е възможно); |
|
— |
не използвайте по-голямо количество препарат, съобразявайте се с инструкциите за дозиране; |
|
— |
предпочитайте пране при по-ниски температури. |
Когато използвате продукт, на който е присъдена екомаркировка, и следвате стриктно инструкциите за употреба, вие допринасяте за намаляване на замърсяването на водите, образуването на отпадъци и консумацията на енергия. За повече информация посетете интернет страницата на Европейския съюз за екомаркировка: http://europa.eu.int/ecolabel.“
Допълнителна информация за препарата следва да бъде предоставяна при поискване от потребителя. На опаковката трябва да има текст, който да насочва потребителите как биха могли да получат допълнителна информация за продукта от търговеца или дистрибутора му.
б) Инструкции за дозиране
Ако броят на ЕПЕ (единица за перилен ефект) при изпитванията за перилен ефект на препарата превишава 24, следва да се включи следният (или смислово идентичен) текст:
„Упоритите петна трябва да се третират преди прането“.
На опаковката трябва да има указания за препоръчителното дозиране на продукта, както и препоръка, която приканва потребителя да се свърже с дружеството за водоснабдяване и канализация в съответното населено място, за да получи информация за твърдостта на водата.
Препоръките за дозиране трябва да са съобразени за „нормално замърсеното“ и за „силно замърсеното“ пране, да отчитат възможната различна твърдост на водата в различните населени места, както и да са съобразени с масата на текстила. Ако инструкцията за дозиране се позовава на използването на дозатор, обемът на дозатора (в ml) следва да е ясно посочен на опаковката.
За да бъдат насърчени потребителите да не използват прекомерно количество препарат и да следват инструкциите за дозиране, към продукта следва да бъде добавен и съд за дозиране, като минималното обозначено деление е на 10 ml. В случай че не е бил включен предварително в опаковката, дозаторът трябва да бъде допълнително предоставен при поискване от потребителя.
В препоръките следва да се означат също така ефикасността на изпирането за нормално замърсено пране, както и видът на различните степени на твърдост на водата.
Препоръчителната доза за най-високия клас твърдост (3 или 4) „силно замърсено“ пране не трябва да е повече от 2 пъти дозата, която се препоръчва за клас твърдост на водата 1 (мека) за „нормално замърсено“ пране.
Препоръчителната доза, която се използва при методите за изпитване за оценка на перилния ефект, както и на спазването на екологичните изисквания по отношение на съставките, трябва да е същата като за „нормално замърсеното“ пране при твърдост на водата 2,5 mmol CaCO3/l за държавата-членка, в която е извършено изпитването.
Ако препоръките засягат единствено показателя твърдост на водата, който е по-нисък от 2,5 mmol CaCO3/l, максималната препоръчителна доза за „нормално замърсеното“ пране трябва съответно да е по-ниска от препоръчителната доза за „нормално замърсеното“ пране при твърдост на водата 2,5 mmol CaCO3/l.
в) Информация за компонентите, посочена на етикета
Следва да се прилага Препоръка 89/542/ЕИО на Комисията от 13 септември 1989 г. относно етикетирането на детергенти и почистващи препарати (4).
Трябва да се етикетират следните групи съставки независимо от тяхното съдържание от масата:
|
— |
ензими: обозначение на вида ензими (протеази, липази и др.); |
|
— |
консерванти: класифициране и етикетиране в съответствие с номенклатурата на Международния съюз по чиста и приложна химия (IUPAC); |
|
— |
дезинфектанти: идентифициране и етикетиране в съответствие с номенклатурата на Международния съюз по чиста и приложна химия (IUPAC). |
Ако продуктът съдържа парфюмни компоненти, те следва да бъдат обозначени на опаковката.
Оценяване и проверка: Заявителят предоставя на компетентния орган мостра на етикета така, както той ще изглежда на опаковката, както и декларация за съответствие с този критерий.
11. Информация, посочена на екомаркировката
В клетка 2 на екомаркировката се изписва следният текст:
|
„* |
Предназначено да намали замърсяването на водите |
|
* |
Предназначено да намали консумацията на ресурси.“ |
Оценяване и проверка: Заявителят предоставя на компетентния орган образец на етикета така, както ще изглежда на опаковката на продукта, както и декларация за съответствие с този критерий.
(1) ОВ L 196, 16.8.1967 г., стр. 1.
(2) ОВ L 200, 30.7.1999 г., стр. 1.
(3) ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 10.
(4) ОВ L 291, 10.10.1989 г., стр. 55.
Допълнение I.А
DID-СПИСЪК
База данни за компонентите в детергенти и подход, който да се следва за компоненти, които не са вписани в базата данни
А. Данните, посочени по-долу за най-често използваните компоненти в детергенти, следва да се използват за изчисляването на екологичните критерии
База данни за компонентите в детергенти (DID-списък, версия 29.9.98)
|
Номер |
Компоненти |
Токсичност |
Тегловен фактор (LF) |
Бионеразградими в анаеробна среда (NBO) |
Бионеразградими в аеробна среда (NBO) |
Разтворими неорганични (SI) |
Неразтворими неорганични (II) |
THOD |
|||||||||||||||||||
|
Измерена NOEC |
LTE |
||||||||||||||||||||||||||
|
Анионни ПАВ |
|||||||||||||||||||||||||||
|
1 |
С 10-13 линеен алкил сулфат (LAS), (Na ø 11,5–11,8; С14 < 1 %) |
0,3 |
0,3 |
0,05 |
Д, CF = 0,75 |
Н |
Н |
Н |
2,3 |
||||||||||||||||||
|
2 |
Други линейни алкил сулфати (С14 > 1 %) |
0,12 |
0,12 |
0,05 |
Д, CF = 1,5 |
Н |
Н |
Н |
2,3 |
||||||||||||||||||
|
3 |
С 14/17 алкил-сулфонат |
0,27 |
0,27 |
0,03 |
Д, CF = 0,75 |
Н |
Н |
Н |
2,5 |
||||||||||||||||||
|
4 |
С 8/10 алкилсулфат |
EC50 = 2,9 |
0,15 |
0,02 |
Н |
Н |
Н |
Н |
1,9 |
||||||||||||||||||
|
5 |
С 12-15 алкил-сулфонат (AS) |
0,1 |
0,1 |
0,02 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2,2 |
||||||||||||||||||
|
6 |
С 12–18 AS |
LC50 = 3 |
0,15 |
0,02 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2,3 |
||||||||||||||||||
|
7 |
С 16/18 FAS |
0,55 |
0,55 |
0,02 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2,5 |
||||||||||||||||||
|
8 |
С 12–15 А 1–3 етилен-оксид (ЕО) сулфат |
0,15 |
0,15 |
0,03 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2,1 |
||||||||||||||||||
|
9 |
С 16/18 А 3–4 ЕО сулфат |
Няма валидни данни |
0,1 |
0,03 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2,2 |
||||||||||||||||||
|
10 |
С8–диалкил сулфосукцинат |
LC50 = 7,5 |
0,4 |
0,5 |
Д, CF = 1,5 |
Н |
Н |
Н |
2 |
||||||||||||||||||
|
11 |
С 12/14 метилов естер на сулфо-мастните киселини |
EC50 = 5 |
0,25 |
0,05 |
Д, CF = 0,75 |
Н |
Н |
Н |
2,1 |
||||||||||||||||||
|
12 |
С 16/18 метилов естер на сулфо-мастните киселини |
0,15 |
0,15 |
0,05 |
Д, CF = 0,75 |
Н |
Н |
Н |
2,3 |
||||||||||||||||||
|
13 |
С 14/16 Алфа олефин сулфонат |
LC50 = 2,5 |
0,13 |
0,05 |
Д, CF = 0,75 |
Н |
Н |
Н |
2,3 |
||||||||||||||||||
|
14 |
С 14–18 Алфа олефин сулфонат |
LC50 = 1,4 |
0,07 |
0,05 |
Д, CF = 2,0 |
Н |
Н |
Н |
2,4 |
||||||||||||||||||
|
15 |
САПУНИ (С12–22) |
ЕC0 = 1,6 |
1,6 |
0,05 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2,9 |
||||||||||||||||||
|
Нейонни ПАВ |
|||||||||||||||||||||||||||
|
16 |
С 9/11 А > 3–6 ЕО, линеен или неразклонен (моноразклонен) |
EC50 = 3,3 |
0,7 |
0,03 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2,4 |
||||||||||||||||||
|
17 |
С 9/11 А > 6–9 ЕО, линеен или моноразклонен |
EC50 = 5,4 |
1,1 |
0,03 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2,2 |
||||||||||||||||||
|
18 |
С 12–15 А 2–6 ЕО, линеен или моноразклонен |
0,18 |
0,18 |
0,03 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2,5 |
||||||||||||||||||
|
19 |
С 12–15 (осреднено С<14) А > 6–9 ЕО, линеен или моноразклонен |
0,24 |
0,24 |
0,03 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2,3 |
||||||||||||||||||
|
20 |
С 12–15 (осреднено С>14) А > 6–9 ЕО |
0,17 |
0,17 |
0,03 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2,3 |
||||||||||||||||||
|
21 |
С 12–15 А > 9–12 ЕО |
LC50 = 0,8 |
0,3 |
0,03 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2,2 |
||||||||||||||||||
|
22 |
С 12–15 А 20–30 ЕО |
EC50 = 13 |
0,65 |
0,05 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2 |
||||||||||||||||||
|
23 |
С 12–15 А > 30 ЕО |
LC50 = 130 |
6,5 |
0,75 |
Н |
Д |
Н |
Н |
0 (1) |
||||||||||||||||||
|
24 |
С 12/18 А 0–3 ЕО |
Няма данни |
0,01 |
0,03 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2,9 |
||||||||||||||||||
|
25 |
С 12–18 А 9 ЕО |
0,2 |
0,2 |
0,03 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2,4 |
||||||||||||||||||
|
26 |
С 16/18 А 2–6 ЕО |
0,03 |
0,03 |
0,03 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2,6 |
||||||||||||||||||
|
27 |
С 16/18 А > 9–12 ЕО |
LC50 = 0,5 |
0,05 |
0,03 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2,3 |
||||||||||||||||||
|
28 |
С 16/18 А 20–30 ЕО |
EC50 = 18 |
0,36 |
0,05 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2,1 |
||||||||||||||||||
|
29 |
С 16/18 А > 30 ЕО |
LC50 = 50 |
2,5 |
0,75 |
Н |
Д |
Н |
Н |
0 (1) |
||||||||||||||||||
|
30 |
С 12/14 глюкозамид |
4,3 |
4,3 |
0,03 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2,2 |
||||||||||||||||||
|
31 |
С 16/18 глюкозамид |
0,116 |
0,116 |
0,03 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2,5 |
||||||||||||||||||
|
32 |
С 12/14 алкилполиглюкозид |
1 |
1 |
0,03 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2,3 |
||||||||||||||||||
|
Амфотерни ПАВ |
|||||||||||||||||||||||||||
|
33 |
Алкил С 12–15 диметилбетаин |
0,03 |
0,03 |
0,05 |
Д, CF = 2,5 |
Н |
Н |
Н |
2,9 |
||||||||||||||||||
|
34 |
Алкил С 12–18 амидопропилбетаин |
0,03 |
0,03 |
0,05 |
Д, CF = 2,5 |
Н |
Н |
Н |
2,8 |
||||||||||||||||||
|
Пенорегулатори |
|||||||||||||||||||||||||||
|
35 |
Сликони |
ЕC0 = 241 |
4,82 |
0,4 |
Д, CF = 0,75 |
Д |
Н |
Н |
0,0 |
||||||||||||||||||
|
36 |
Парафини |
Няма данни |
100 |
0,4 |
Н |
Д |
Н |
Н |
0 (1) |
||||||||||||||||||
|
Омекотители |
|||||||||||||||||||||||||||
|
37 |
Глицерол |
LC50 > 5–10 gl |
1 000 |
0,13 |
Н |
Н |
Н |
Н |
1,2 |
||||||||||||||||||
|
Добавки |
|||||||||||||||||||||||||||
|
38 |
Фосфати, представени като натриев три-полифосфат (STPP) |
|
1 000 |
0,6 |
Н |
Н |
Д |
Н |
0,0 |
||||||||||||||||||
|
39 |
Зеолит A |
120 |
120 |
0,05 |
Н |
Н |
Н |
Д |
0,0 |
||||||||||||||||||
|
40 |
Цитрат |
EC50 = 85 |
85 |
0,07 |
Н |
Н |
Н |
Н |
0,6 |
||||||||||||||||||
|
41 |
Поликарбоксилати и съответните деривати |
124 |
124 |
0,4 |
Д, CF = 0,1 |
Д |
Н |
Н |
0 (1) |
||||||||||||||||||
|
42 |
Глина |
|
1 000 |
0,05 |
Н |
Н |
Н |
Д |
0,0 |
||||||||||||||||||
|
43 |
Карбонат/ бикарбонат |
LC50 = 250 |
250 |
0,8 |
Н |
Н |
Д |
Н |
0,0 |
||||||||||||||||||
|
44 |
Мастни киселини (С ≥ 14) |
ЕC0 = 1,6 |
1,6 |
0,05 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2,9 |
||||||||||||||||||
|
45 |
Силикат/дисиликат |
EC50 > 1 000 |
1 000 |
0,8 |
Н |
Н |
Д |
Н |
0,0 |
||||||||||||||||||
|
46 |
NTA – нитрилтриоцетна киселина |
19 |
19 |
0,13 |
Н |
Н |
Н |
Н |
0,6 |
||||||||||||||||||
|
47 |
Полиаспартинова киселина. Натриева сол |
125 |
12,5 |
0,13 |
Д, CF = 0,1 |
Н |
Н |
Н |
1,2 |
||||||||||||||||||
|
Избелващи вещества |
|||||||||||||||||||||||||||
|
48 |
Моноперборат (под формата на борат) |
1–10 |
6 |
1 |
Н |
Н |
Д |
Н |
0,0 |
||||||||||||||||||
|
49 |
Тетраперборат (под формата на борат) |
1–10 |
6 |
1 |
Н |
Н |
Д |
Н |
0,0 |
||||||||||||||||||
|
50 |
Перкарбонат (виж карбонат) |
LC50 = 250 |
250 |
0,8 |
Н |
Н |
Д |
Н |
0,0 |
||||||||||||||||||
|
51 |
TAED, тетраацетилетилендиамин |
ЕC0 = 500 |
ЕС0 = 500 |
0,13 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2,0 |
||||||||||||||||||
|
Разредители |
|||||||||||||||||||||||||||
|
52 |
С 1 – С 4 алкохоли |
LC50 = 8 000 |
100 |
0,13 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2,3 |
||||||||||||||||||
|
53 |
Моноетаноламин |
0,78 |
0,78 |
0,13 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2,4 |
||||||||||||||||||
|
54 |
Диетаноламин |
0,78 |
0,78 |
0,13 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2,3 |
||||||||||||||||||
|
55 |
Триетаноламин |
0,78 |
0,78 |
0,13 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2 |
||||||||||||||||||
|
Други |
|||||||||||||||||||||||||||
|
56 |
Поливинилпиролидон (PVP/PVNO/PVPVI) |
EC50 > 100 |
100 |
0,75 |
Д, CF = 0,1 |
Д |
Н |
Н |
0 (1) |
||||||||||||||||||
|
57 |
Фосфонати |
7,4 |
7 |
0,4 |
Д, CF = 0,5 |
Д |
Н |
Н |
0 (1) |
||||||||||||||||||
|
58 |
EDTA |
LOEC = 11 |
11 |
1 |
Д, CF = 0,1 |
Д |
Н |
Н |
0 (1) |
||||||||||||||||||
|
59 |
CMC – карбоксиметилцелулоза |
LC50 > 250 |
250 |
0,75 |
Д, CF = 0,1 |
Д |
Н |
Н |
0 (1) |
||||||||||||||||||
|
60 |
Натриев сулфат |
EC50 = 2 460 |
1 000 |
1 |
Н |
Н |
Д |
Н |
0,0 |
||||||||||||||||||
|
61 |
Магнезиев сулфат |
EC50 = 788 |
800 |
1 |
Н |
Н |
Д |
Н |
0,0 |
||||||||||||||||||
|
62 |
Натриев хлорид |
EC50 = 650 |
650 |
1 |
Н |
Н |
Д |
Н |
0,0 |
||||||||||||||||||
|
63 |
Карбамид |
LC50 > 10 000 |
100 |
0,13 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2,1 |
||||||||||||||||||
|
64 |
Малеинова киселина |
LC50 = 106 |
2,1 |
0,13 |
Н |
Н |
Н |
Н |
0,8 |
||||||||||||||||||
|
65 |
Ябълчена киселина |
LC50 = 106 |
2,1 |
0,13 |
Н |
Н |
Н |
Н |
0,6 |
||||||||||||||||||
|
66 |
Калциев формиат |
|
100 |
0,13 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2,0 |
||||||||||||||||||
|
67 |
Силициев диоксид |
|
100 |
0,05 |
Н |
Н |
Н |
Д |
0,0 |
||||||||||||||||||
|
68 |
Високомолекулни полимери –полиетиленгликоли (PEG) > 4000 |
|
100 |
0,4 |
Н |
Д |
Н |
Н |
0 (1) |
||||||||||||||||||
|
69 |
Нискомолекулни полимери (PEG) < 4000 |
|
100 |
0,13 |
Н |
Н |
Н |
Н |
1,1 |
||||||||||||||||||
|
70 |
Кумен сулфонат |
LC50 = 66 |
6,6 |
0,13 |
Д, CF = 0,25 |
Н |
Н |
Н |
1,7 |
||||||||||||||||||
|
71 |
Ксилен сулфонат |
LC50 = 66 |
6,6 |
0,13 |
Д, CF = 0,25 |
Н |
Н |
Н |
1,6 |
||||||||||||||||||
|
72 |
Толуен сулфонат |
LC50 = 66 |
6,6 |
0,13 |
Д, CF = 0,25 |
Н |
Н |
Н |
1,4 |
||||||||||||||||||
|
73 |
Натриев/магнезиев/калиев хидроксид |
|
100 |
1 |
Н |
Н |
Д |
Н |
0,0 |
||||||||||||||||||
|
74 |
Ензими |
LC50 = 25 |
25 |
0,13 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2,0 |
||||||||||||||||||
|
75 |
Парфюмни композиции |
LC50 = 2–10 |
0,02 |
0,1 |
Д, CF = 3,0 |
Д |
Н |
Н |
0 (1) |
||||||||||||||||||
|
76 |
Багрила |
LC50 = 10 |
0,1 |
0,4 |
Д, CF = 3,0 |
Д |
Н |
Н |
0 (1) |
||||||||||||||||||
|
77 |
Скорбяла |
Няма данни |
250 |
0,1 |
Н |
Н |
Н |
Н |
0,97 |
||||||||||||||||||
|
78 |
Цинков фталоцианин сулфонат |
0,16 |
0,016 |
0,07 (2) |
Д, CF = 2,5 |
Д |
Н |
Н |
0 (1) |
||||||||||||||||||
|
79 |
Анионен полиестер (полимер, който се отделя в почвите) |
ЕC50 = 310 |
310 |
0,4 |
Д, CF = 0,1 |
Д |
Н |
Н |
0 (1) |
||||||||||||||||||
|
80 |
Иминодисукцинат |
23 |
2,3 |
0,13 |
Д, CF = 0,25 |
Н |
Н |
Н |
1,1 |
||||||||||||||||||
|
Оптични избелители (FWA) |
|||||||||||||||||||||||||||
|
81 |
FWA 1 (3) |
LC0 = 10 |
1,0 |
0,4 |
Д, CF = 1,5 |
Д |
Н |
Н |
0 (1) |
||||||||||||||||||
|
82 |
FWA 5 (4) |
3,13 |
3,13 |
0,4 |
Д, CF = 0,5 |
Д |
Н |
Н |
0 (1) |
||||||||||||||||||
|
Допълнителни компоненти |
|||||||||||||||||||||||||||
|
83 |
Алкиламинооксиди (С12–18) |
0,08 |
0,08 |
0,05 |
Д, CF = 2,5 |
Н |
Н |
Н |
3,2 |
||||||||||||||||||
|
84 |
Глицерит (6–17 ЕО) кокоат |
EC50 = 32 |
1,6 |
0,05 |
Н |
Н |
Н |
Н |
2,1 |
||||||||||||||||||
|
85 |
Фосфатни естери |
EC50 = 38 |
1,9 |
0,05 |
Д, CF = 0,25 |
Н |
Н |
Н |
2,3 |
||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||||
(1) Теоретичната потребност от кислород (ТHOD) е приета за нула за аеробно неразградими органични вещества.
(2) Бързо фоторазграждане.
(3) FWA 1 = Динатриев 4,4-bis (4-анилино-5-морфолино-1,3,5-триазин-2-ил) амино-стилбен-2,2 -дисулфонат.
(4) FWA 5 = Динатриев 4,4-bis(2-сулфостририл)бифенил.
Забележки:
|
Д |
= |
да, изискването се прилага. |
|
Н |
= |
не, изискването не се прилага. |
|
LTE |
= |
концентрация, предизвикваща дълготраен токсичен ефект. |
|
NOEC |
= |
концентрация, при която не се наблюдава токсичен ефект. |
|
CF |
= |
корекционен фактор за анаеробно неразградими органични вещества. |
|
THOD |
= |
теоретична потребност от кислород. |
Допълнение I.Б
Следният подход се прилага, когато е подходящо, в случая на съставки, които не са включени в DID-списъка
Токсичност във водна среда
Най-ниският валидиран дългосрочен ефект (LTE) върху риби, daphnia magna или морски водорасли следва да се отчита за изчисляването на критерия за критичния обем на разреждане (токсичност).
В случаите, когато се използват данни за хомолози и/или QSAR (взаимоотношения на количествената структурна активност), може да се отчита корекционен коефициент за избраните LTE данни.
При отсъствие на LTE данни се прилага следната процедура с оглед приблизително да се преценят LTE данните чрез използването на определен фактор за несигурност (UF) за данните за най-чувствителните видове:
Вещества, които не са повърхностноактивни
|
НАЛИЧНИ ДАННИ |
UF, КОЙТО ДА СЕ ИЗПОЛЗВА |
|
Най-малко 2 остри LC50 за рибите, водните бълхи (daphnia) или водораслите |
100 |
|
1 NOEC за риби, водни бълхи (daphnia) или водорасли |
10 |
|
2 NOEC за риби, водни бълхи (daphnia) или водорасли |
5 |
|
3 NOEC за риби, водни бълхи (daphnia) или водорасли |
1 Да се ползва най-ниската потвърдена NOEC |
Отклонение от това правило може да се приеме в случай че научно могат да бъдат доказани по-ниски стойности за факторите или за данните. NOEC е тази концентрация, при която не се наблюдава ефект (при изпитвания за установяване на остра токсичност).
Повърхностноактивни вещества
|
НАЛИЧНИ ДАННИ |
UF, КОЙТО ДА СЕ ИЗПОЛЗВА |
|
Най-малко 2 NOEC за риби, водни бълхи (daphnia) или водорасли |
1 (най-ниската NOEC) |
|
1 NOEC за риби, водни бълхи (daphnia) или водорасли |
1 (NOEC, ако видът е много чувствителен към остра токсичност) 10 (NOEC, ако видът не е много чувствителен към острата токсичност) |
|
3 LC50 за риби, водни бълхи (daphnia) или водорасли |
20 (най-ниската LC50) |
|
Поне 1 LC50 за риби, водни бълхи (daphnia) или водорасли |
50 (най-ниската LC50) или 20 в определени случаи (виж по-долу) |
При последния посочен случай може да се използва фактор на оценка на безопасността 20 вместо 50, при данни 1-2 LC50 или EC50 (LC50 в случай на токсичност при риби, EC50 в случай на токсичност при водни бълхи (daphnia) или водорасли) и при наличие на информация за други компоненти, от която може да се заключи, че изпитванията са проведени върху най-чувствителните видове. Правилото може да бъде прилагано само в рамките на една хомоложна група. Използваните стойности на LTE (дълготрайните токсични ефекти) следва да бъдат едни и същи вътре в хомоложната група, като се отчита, например влиянието на дължината на алкилната верига за LAS (линейния алкил-бензен сулфонат) или на броя на ЕО (етокси-групите) за алкохол-етоксилата, ако е възможно да се установят такива стойности за QSAR.
Всяко отклонение от описаната схема стриктно се обосновава за съответното химично вещество.
Тегловен фактор
Тегловният фактор е параметър, еквивалентен на „очакваната концентрация в околната среда (PEC)“, определен в съответствие с Директива 93/67/ЕИО на Комисията от 20 юли 1993 г. относно принципите за оценка на рисковете за хората и околната среда от вещества (1), нотифицирани в съответствие с Директива 67/548/ЕИО на Съвета и Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета (2).
Бионеразградими (в анаеробна среда) органични съединения: диаграма с алгоритъма на действията, необходими за определянето на корекционните фактори (CF) (3)
(1) ОВ L 227, 8.9.1993 г., стр. 9.
(2) ОВ L 84, 5.4.1993 г., стр. 1.
(3) Корекционните фактори се определят въз основа на свойствата на съставките и се прилагат към дозировката, изразена в г/пране.
Допълнение I.В
Документация за анаеробна биоразградимост
Този подход следва да бъде прилаган, за да се осигурят необходимите документи за анаеробната биоразградимост в случаите, когато в състава на препарата има компоненти, които не са включени в DID-списъка.
|
1. |
Прилагане на съответстваща екстраполация. За изчисляване чрез екстраполация на пряката биоразградимост на структурно свързаните ПАВ се използват резултатите от изпитвания, получени при използването на една суровина. Ако анаеробната биоразградимост е потвърдена за ПАВ (или за хомоложна група) в съответствие със списъка, може да се предположи, че тези подобни ПАВ са също така биоразградими в анаеробна среда (напр. С12–15 А 1–3 ЕО сулфат (DID № 8) е биоразградим в анаеробна среда, така че съответно може да се предположи подобна биоразградимост за С12–15 А 6 ЕО сулфат). Ако биоразградимостта в анаеробна среда на едно ПАВ е потвърдена при използването на определен метод за изпитване, може да се предположи, че друго подобно ПАВ е също така биоразградимо в анаеробна среда (например, данните от литературни източници, които потвърждават биоразградимостта в анаеробна среда на ПАВ, принадлежащи към групата на алкиловите естери на амониевите соли (с отстранен алкилов радикал от функционалните естерни групи), могат да бъдат използвани при документиране на биоразградимостта в анаеробна среда на други кватернирни амониеви соли, които също съдържат естерни връзки в алкилната/ите си верига/и). |
|
2. |
Извършване на скрийнингово изпитване на биоразградимостта в анаеробна среда. Ако е необходимо последващо изпитване, то се извършва чрез скрийнинг в съответствие с ISO 11734, ECETOC № 28 (юни 1988 г.) или друг еквивалентен метод. |
|
3. |
Извършване на изпитване за биоразградимост при по-ниска доза. Ако е необходимо ново изпитване и в случай на възникване на експериментални проблеми при провеждане на скрийнингово изпитване (например, инхибиране, което се дължи на токсичността на изпитваното вещество), да се повтори изпитването, като се използва по-ниска доза на повърхностноактивното вещество и се наблюдава разградимостта чрез 14C измервания или чрез химични анализи. Изпитванията при ниски дози могат да бъдат провеждани чрез прилагане на метода на ОИСР 308 (август 2000 г.) или друг еквивалентен метод. |