03/ 45

BG

Официален вестник на Европейския съюз

127


32002R2004


L 308/22

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2004/2002 НА КОМИСИЯТА

от 8 ноември 2002 година

относно процедурата за определяне на съдържанието на месо и мазнини в някои продукти от свинско месо

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2759/75 на Съвета от 29 октомври 1975 г. относно общата организация на пазара на свинско месо (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1365/2000 (2), и по-специално член 13, параграф 12 от него,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и относно Общата митническа тарифа (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 969/2002 (4) на Комисията, и по-специално член 9 от него,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕИО) № 3846/87 на Комисията от 17 декември 1987 г. за въвеждане на номенклатура на селскостопанските продукти, подлежащи на възстановявания при износ (5), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1007/2002 (6), въвежда, на основата на Комбинираната номенклатура, съответна номенклатура на селскостопанските продукти за целите на възстановяванията при износ.

(2)

Необходими са разпоредби за осигуряване на еднаквото прилагане на номенклатурата в приложението към Регламент (ЕИО) № 3846/87 в сектора на свинското месо, с оглед класифицикацията на продуктите с кодове 1602 41 10 9110, 1602 41 10 9130, 1602 42 10 9110, 1602 42 10 9130 и 1602 49 19 9130.

(3)

Необходимо е да се установи процедура за определяне на тегловния процент на месото и на мазнините.

(4)

Регламент (ЕИО) № 1583/89 на Комисията от 7 юни 1989 г. относно процедурата за определяне на съдържанието на месо и мазнини в някои продукти от свинско месо (7) предвижда процедура за определяне на тегловния процент на месото и мазнините. Въпреки това описанието на продуктите, посочени в упоменатия регламент, вече не отговаря на действителността и следователно трябва да бъде изменено. При извършването на тези изменения е удачно да се преработят и съответните правила, както и новият текст да има за свое правно основание член 37 от Договора, тъй като той се отнася изключително до единното прилагане на номенклатурата на селскостопанските продукти за целите на възстановяванията при износ.

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по свинското месо и с това на Комитета по Митническия кодекс по отношение на въпросите от тяхна компетентност,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Тегловният процент на месото и мазнините в продуктите с кодове 1602 41 10 9110, 1602 41 10 9130, 1602 42 10 9110, 1602 42 10 9130 и 1602 49 19 9130 от номенклатурата в приложението към Регламент (ЕИО) № 3846/87 се определя в съответствие с процедурата, описана в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Регламент (ЕИО) № 1583/89 се отменя.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Той се прилага за износните лицензии, за които са подадени заявления, считано от 18 ноември 2002 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 8 ноември 2002 година.

За Комисията

Franz FISCHLER

Член на Комисията


(1)  ОВ L 282, 1.11.1975 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 156, 29.6.2000 г., стр. 5.

(3)  ОВ L 256, 7.9.1987 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 149, 7.6.2002 г., стр. 20.

(5)  ОВ L 366, 24.12.1987 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 153, 13.6.2002 г., стр. 8.

(7)  ОВ L 156, 8.6.1989 г., стр. 13.


ПРИЛОЖЕНИЕ

АНАЛИТИЧНА ПРОЦЕДУРА

Съдържанието на месо и мазнини се определя, както следва:

1.

Аналитични методи:

1.1.

За целите на анализа трябва да се приготвят хомогенни и представителни проби от месния продукт

1.2.

Аналитичните методи, които ще се използват са, както следва:

1.2.1.

азот: определяне съдържанието на азот — метод на Киелдал (Kjeldahl),

1.2.2.

влага: определяне на съдържанието на влагата в месото и месните продукти — ISO 1442 — 1997 г.

1.2.3.

мазнини: определяне на общото съдържание на мазнини — екстрахиране с лек петрол след хидролиза с хидрохлорна киселина (HCl),

1.2.4.

пепел: определяне на съдържанието на пепел в месото и месните продукти — ISO 936 — 1998 г.

1.3.

Посочените по-горе изисквания за пробите по стандарта ISO не са задължителни за целите на настоящия регламент.

2.

Пресмятане на съдържанието на месо и мазнини:

% месо, от което са отстранени мазнините

Image

% общо месо и мазнини

Formula

където:

NT

=

общото съдържание на азот, получено чрез анализ (% според теглото)

Nx

=

азот от немесен произход (% според теглото)

f

=

средното съдържание на азот (% според теглото) в постното месо, съдържащо се в продукта; стойността на този фактор е:


3,5

за шунки и парчета от такива, попадащи в кодове 1602 41 10 9110 и 1602 42 10 9130

3,35

за плешки и разфасовки от такива, попадащи в кодове 1602 42 10 9110 и 1602 42 10 9130

3,35

за други продукти, попадащи в код 1602 42 10 9130

F

=

количество мазнини, които могат да бъдат извлечени (% според теглото), определен чрез анализ.

Общото съдържание на азот и мазнини, които могат да бъдат извлечени, се определя по методите, упоменати в точки 1.2.1 и 1.2.3. Възможно е също да се измери количеството на пепелта (1.2.4) и на влагата (1.2.2) и да се получат, по дедукция, останалите съдържащи се съставки.

С цел да се коригират данните за азота, който може и да не е от месен произход (факторът Nx), е необходимо да се знае количеството на всяка съставка, която съдържа азот, както и съдържанието на азот във всяка от тези съставки.

Следната таблица показва съдържанието на азот в някои типични съставки от немесен произход и съдържащи азот, които могат да бъдат открити в месните продукти:

Немесни продукти

% азот според теглото

Казеин

15,8

Натриев казеинат

14,8

Соев изолат

14,5

Текстурирана соя (текстуриран соев протеин)

8,0

Соево брашно

8,0

Мононатриев глутамат (MSG)

8,3

Що се отнася до повторяемостта на аналитичната процедура, това следва да се консултира със съответния стандарт по ISO.

Трябва да се взема предвид средноаритметичната стойност от поне две измервания.